Голямата история е съставена от множество малки лични истории. За

Голямата история е формирана от голям брой дребни персонални истории. За мен международният и българският Д е събран в една такава. Нейният същински воин се споделяше Благой. Викаха му Империята, тъй като постоянно загатваше думите „ империализъм” и „ империалисти”, което доста участваха в новините при соца. Минаваше за пияч, тъй като във времето на битка за трезвеност, наложена на старта на ръководството на Горбачов, удряше по 1-2 бири всеки Божи ден. Правеше го в кръчмата на Цвета, наша съседка по къща в селото на прародител ми, от чиято друга страна живееше Империята...

Той е един от тези млади българи, 30 000 от които починаха на фронта. От 9 септември 1944 година до 9 май 1945 година нашите бойци, като дядо ми Първан, тогава 19-годишен, вземат участие във финалните борби с нацистите по полетата на Европа.

В един от най- последните боеве Империята пада, покосен от немски патрон. Нашите вземат решение, че е погубен, само че не ревизират – типично по български. Оставят го на полето. Прибират го немците, а умел доктор – очевидно мощно набожен човек, с цел да избави врага – това младо, дребно момче, му дава втори живот...
...