Какво се случва по време на Голямата депресия
Голямата меланхолия е тежък стопански срив, който стартира в Съединените щати през 1929 година, а по-късно се популяризира по целия свят и продължава през по-голямата част от 30-те години на предишния век.
Докато Европа се бори с рецесията след Първата международна война през 20-те години, животът в Съединени американски щати наподобява розов. Фабриките бълват стока, стопанската система процъфтява, а американската фантазия наподобява в обсега на всеки. Средата е такава, че наподобява всеки може да стане търгаш и да забогатее бързо. Около 25 милиона американци стартират да теглят пари, с цел да купуват акции. След това, в края на десетилетието, цените на акциите падат, настъпва суматоха и Уолстрийт претърпява провал.
И тази икономическа рецесия не визира само Съединени американски щати, тя единствено стартира от там. Въпреки че Америка покрива най-голямо разстояние при рухването си, резултатите се усещат на всички места. Но какво провокира този срив?
След като американците извоюват независимостта си от Англия и минават през личната си революция, новосъздадените Съединени щати се уголемяват и се трансформират в най-проспериращата стопанска система в света. Като сплотена нация, с малко прилежащи съперници и големи естествени запаси, може би е рационално да се допусна, че някогашната колония ще изпревари своите европейски предци и ще стане промишлено и финансово по-добра. Силата на Съединени американски щати е от решаващо значение за триумфа на съдружниците в Първата международна война, само че до момента в който 20-те години на 20 век представяха нова епоха в капитализма и персоналната независимост, за мнозина, сривът на Уолстрийт от 1929 година нанася тежък потрес.
След седмици на спад в цените на акциите внезапно се свличат – денят е петък, 18 октомври. На идващия четвъртък (наричан още Черния четвъртък) банкерите изкупуват блокове от акции, с цел да опитат да стабилизират пазара, само че до понеделник той към този момент е в свободно рухване. На Черния вторник (29 октомври) пазарът губи 14 милиарда $, което прави общата загуба през същата седмица 30 милиарда $.
Събитията на Черният вторник от 29 октомври 1929 година остава и до през днешния ден най-голямата финансова злополука в историята на Съединени американски щати. От остатъка от „ богатите двадесет години “ хората внезапно се озовават с нищо. За една нощ светът стана очевидец на такова капиталистическото рухване от високо, което подсети на интернационалната борса, че взривовете могат и ще доведат до крахове.
Този провал обаче не е единствената причина за Депресията. Всъщност финансовото възобновяване изглеждаше в обсега на опциите за известно време. За няколко месеца пазарите се възвръщат до равнищата от началото на 1929 година Въпреки това страхът се популяризира измежду потребителите и вложителите и без подобен напредък в увереността във финансовата система, предстоят още стихии. И тези стихии не провокират единствено вълнички в стопанските системи на други страни: те имат резултат на цунамита и доста добре демонстрират какъв брой стопански взаимосвързан е станал светът.
Пясъчна стихия в Тексас, 1935
Голямата меланхолия е друга от другите финансови рецесии, тъй като, най-малко в Америка, съответствува с един по-традиционен проблем. По същото време настъпва огромна суша и има поредност от стихии, които удрят по виталитета на американските и карат доста ферми безусловно да изсъхнат и да опустеят, създавайки това, което стана известно като „ Купа за прахуляк “. Семействата в засегнатите аграрни стопанства нямат огромен избор с изключение на да оставят всичко зад себе си и да опитат шанса си другаде. Така стотици хиляди хора са разселени и принудени да се реалокират, с цел да си намерят работа.
Националните равнища на безработица доближават 20 на 100 в разгара на икономическата рецесия и даже фамилиите с работа споделят, че приходите им понижават приблизително с 40 на 100. Скоро в най-поразените региони се издигнаха гета, които са наречени „ Хувървил “, на президента на Съединени американски щати, Хърбърт Хувър, който е считан за главен провинен за рецесията.
Хувървил покрай Портланд, Орегон
Супена кухня, отворена от Ал Капоне
Няма магическо решение на Депресията, само че са проектирани поредност от схеми във всяка страна, с цел да извърнат спада.
В Америка Франклин Рузвелт, президент от 1933 година, предлага своята „ Нова договорка “ като апел на оръжие, ориентиран към „ Трите Р-та “ – облекчение, възобновяване и промени (relief, recovery, reform). В реалност обаче държавното управление на Съединени американски щати импровизира и нито една централна политика не дава лек за болната стопанска система. Възстановяването, както във всяка страна, беше постепенно и мъчително.
За разлика от Съединени американски щати, Англия не се радва на проспериращо двадесето десетилетие поради цената на четирите години Първа международна война. Тъй като Ню Йорк от ден на ден се преглежда като световен център на финансите, английската стопанска система се бори за възобновяване и безработицата остава висока през този интервал. Когато настава злополуката, Англия също изпадна в меланхолия, която Народното събрание, който не съумява да одобри ограничения като някогашната си колония, не съумява да предотврати. Към 1934 година Англия към този момент стартира да просрочва задълженията си към войната, които дължи на Съединени американски щати.
Тъй като доста европейски страни сходно са в задължения от Първата международна война, възобновяване от към този момент интернационалната финансова рецесия се оказва постепенно. Подобренията са осезаеми едвам в края на 30-те години – тъкмо в точния момент за експлоадирането на идната скъпа международна война.
След злополуката на Уолстрийт Съединени американски щати изтеглиха капитала си от Германия и в опит да реализира някакво икономическо равновесие и канцлерът Хайнрих Брюнинг понижава обществените разноски, което води до спад на продуктивността, а надлежно увеличение на безработицата. През 1931 година немската банкова система се срутва.
Франция се радваше на доста по-проспериращи десетилетие, в сравнение с Англия или Германия. Това се свежда до обилни държавни вложения в индустрията и инфраструктурата. В началото на злополуката стопанската система й изглеждаше по-здрава от стопанската система на съседите й през Ламанша и на изток. Това обаче не продължава дълго. Глобалната криза провокира спад в търсенето на френските износни артикули и страната потъва в стопански ужас, когато и поредност от къси държавни управления не съумяват да попречат на спада.
В тези три европейски страни мощно потиснатите стопански системи пораждат политика на радикализация, най-много в Германия, където Адолф Хитлер става канцлер през 1933 година и основава еднопартийна страна, която желае принудително да реконструира лицето на Европа.
