Защо турците вярват в дядо Коледа?
Голяма част от турците имат вяра, че дядо Коледа е бил същинска персона.
Тeхният дядо Коледа обаче не е утвърдилият се в съзнанието баснословен дъртак с дълга бяла брада, който идва с шейната си от ледените планини, а е светец, който се казвал Свети Никола /на турски Aziz Nikola/.
Местата, където е живял светецът, който турците считат за същинския дядо Коледа, са крайбрежията на източното Средиземноморие край Анталия, където в никакъв случай не вали сняг, написа Българска телеграфна агенция.
Кой в действителност е бил той и по какъв начин в негово лице се е претворила легендата за дядо Коледа?
...Годината е 270 година след Христа. Мира се наричал древен град в региона Патара на средиземноморския бряг на античната страна Ликия /днес област Демре/. Именно тук се ражда бъдещият светец Никола, в заможно и набожно семейство. Чичо му бил свещеник в локалната черква, който горещо проповядвал християнската религия. На 19 години Никола взима чичо си за образец и става духовник.
След гибелта на родителите си, той раздал цялото благосъстояние, което е било много доста за времето си, на бедните хора в града и покрайнините. А самият той се отдал на непретенциозен живот. След като чичо му умрял, той заел неговото място, станал духовник и служил като свещеник в църквата, останките от която са непокътнати край Демре.
Това е време, в което християните били подложени на жестоки гонения. Но свещеникът Никола по този начин горещо защитавал в проповедите си християнската религия, че от благодарност миряните го нарекли Мирлийският духовник, издигнал се до епископски ранг, а след гибелта му бил разгласен за светец.
Отец Никола постоянно посещавал заболели, деца и възрастни и ги лекувал гратис, оставял пред портите на бедните хора, основно нощем, храна, облекла, торбички с жълтици и си тръгвал, без да се демонстрира. Оттук потеглят и историите за положителните каузи на светия дъртак, които го издигат до прототипа на дядо Коледа.
Историята, която стои в основата за това да го считат за дядо Коледа, е за един татко, който имал три дъщери, само че се разорил и решил да продаде дъщерите си. Когато разбрал за това, светецът дълго мислел по какъв начин да помогне.
И намерил излаз - сложил 300 жълтици в една забрадка и една нощ, когато всички спели, хвърлил през един отворен прозорец увитите в кърпата жълтици. На сутринта, когато бащата се събудил, намерил кърпата и с насълзени очи почнал да се моли. " Благодаря ти, Господи, с тези триста жълтици ще съумея да оженя дъщерите си. Аз ще бъда най-щастливият татко ".
Не са малко и преданията за това, че светият отец спускал през комина дарове и храна на децата. А също по този начин, че бил преследван, поради което подхванал непринудено заточение - отпътувал надалеч от родния край. Но когато се върнал, локалните хора по този начин били зажаднели за проповедите на своя свещеник, че изпълвали църквата до краен лимит.
Славата му се разнесла отвън рамките на антична Ликия, в Русия и в доста европейски страни.
Той умрял през 346 година Дълго време мощите на светеца се съхранявали в родната Мира, само че по-късно били пренесени в италианския град Бари. А обителта е била разграбвана и разрушавана от трусове.
В град Демре, окръг Анталия, където се счита, че е било родното му място, има бронзова скулптура на Свети Никола.
Също в Демре има и музей, наименуван на неговото име, който е един от най-посещаваните туристически обекти в Анталия. В музея са непокътнати стенописи с изображения на Свети Никола.
Местните моряци одобряват светеца за настойник на източното Средиземноморие, заради което негова фотография или икона може да видите съвсем на всяка лодка или корабче. Преди да отплават, моряците изричат станалото нарицателно благопожелание " Азиз Никола да направлява руля ".
С течение на времето турците почнали да назовават Свети Никола " Ноел деде " /Дядо Коледа/ под въздействие на християнската традиция.
Всяка година през месец декември в Демре се стичат туристи от страната и от чужбина, с цел да прекарат Рождествените празници в местата, които пазят загатна за добрините и щедростта на светеца.
В музея в Демре идват православни двойки, с цел да се венчаят.
Коледа и Ноел деде или Свети Никола са две разнообразни неща, само че и двете в действителност сочат една истина: вярата в положителните каузи на индивида и в тяхната непреходност без значение от расата, вярата и езика.
Тeхният дядо Коледа обаче не е утвърдилият се в съзнанието баснословен дъртак с дълга бяла брада, който идва с шейната си от ледените планини, а е светец, който се казвал Свети Никола /на турски Aziz Nikola/.
Местата, където е живял светецът, който турците считат за същинския дядо Коледа, са крайбрежията на източното Средиземноморие край Анталия, където в никакъв случай не вали сняг, написа Българска телеграфна агенция.
Кой в действителност е бил той и по какъв начин в негово лице се е претворила легендата за дядо Коледа?
...Годината е 270 година след Христа. Мира се наричал древен град в региона Патара на средиземноморския бряг на античната страна Ликия /днес област Демре/. Именно тук се ражда бъдещият светец Никола, в заможно и набожно семейство. Чичо му бил свещеник в локалната черква, който горещо проповядвал християнската религия. На 19 години Никола взима чичо си за образец и става духовник.
След гибелта на родителите си, той раздал цялото благосъстояние, което е било много доста за времето си, на бедните хора в града и покрайнините. А самият той се отдал на непретенциозен живот. След като чичо му умрял, той заел неговото място, станал духовник и служил като свещеник в църквата, останките от която са непокътнати край Демре.
Това е време, в което християните били подложени на жестоки гонения. Но свещеникът Никола по този начин горещо защитавал в проповедите си християнската религия, че от благодарност миряните го нарекли Мирлийският духовник, издигнал се до епископски ранг, а след гибелта му бил разгласен за светец.
Отец Никола постоянно посещавал заболели, деца и възрастни и ги лекувал гратис, оставял пред портите на бедните хора, основно нощем, храна, облекла, торбички с жълтици и си тръгвал, без да се демонстрира. Оттук потеглят и историите за положителните каузи на светия дъртак, които го издигат до прототипа на дядо Коледа.
Историята, която стои в основата за това да го считат за дядо Коледа, е за един татко, който имал три дъщери, само че се разорил и решил да продаде дъщерите си. Когато разбрал за това, светецът дълго мислел по какъв начин да помогне.
И намерил излаз - сложил 300 жълтици в една забрадка и една нощ, когато всички спели, хвърлил през един отворен прозорец увитите в кърпата жълтици. На сутринта, когато бащата се събудил, намерил кърпата и с насълзени очи почнал да се моли. " Благодаря ти, Господи, с тези триста жълтици ще съумея да оженя дъщерите си. Аз ще бъда най-щастливият татко ".
Не са малко и преданията за това, че светият отец спускал през комина дарове и храна на децата. А също по този начин, че бил преследван, поради което подхванал непринудено заточение - отпътувал надалеч от родния край. Но когато се върнал, локалните хора по този начин били зажаднели за проповедите на своя свещеник, че изпълвали църквата до краен лимит.
Славата му се разнесла отвън рамките на антична Ликия, в Русия и в доста европейски страни.
Той умрял през 346 година Дълго време мощите на светеца се съхранявали в родната Мира, само че по-късно били пренесени в италианския град Бари. А обителта е била разграбвана и разрушавана от трусове.
В град Демре, окръг Анталия, където се счита, че е било родното му място, има бронзова скулптура на Свети Никола.
Също в Демре има и музей, наименуван на неговото име, който е един от най-посещаваните туристически обекти в Анталия. В музея са непокътнати стенописи с изображения на Свети Никола.
Местните моряци одобряват светеца за настойник на източното Средиземноморие, заради което негова фотография или икона може да видите съвсем на всяка лодка или корабче. Преди да отплават, моряците изричат станалото нарицателно благопожелание " Азиз Никола да направлява руля ".
С течение на времето турците почнали да назовават Свети Никола " Ноел деде " /Дядо Коледа/ под въздействие на християнската традиция.
Всяка година през месец декември в Демре се стичат туристи от страната и от чужбина, с цел да прекарат Рождествените празници в местата, които пазят загатна за добрините и щедростта на светеца.
В музея в Демре идват православни двойки, с цел да се венчаят.
Коледа и Ноел деде или Свети Никола са две разнообразни неща, само че и двете в действителност сочат една истина: вярата в положителните каузи на индивида и в тяхната непреходност без значение от расата, вярата и езика.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ