Акад. Зарев: Отвратителното е, че хората на словото, на духа, нямат никакво значение
Голяма част от политиците са напряко за пандиза, тъй като обичат само себе си, само че те като че ли ненавиждат и народа си. Не му служат, а единствено на неколцина свои близки.
Хората на духа и словото нямат никаква полезност, най-висша полезност, която се натрапи в обществото – това са парите. Парите, парите, парите са всичко.
Това съобщи в изявление за БГНЕС писателят Владимир Зарев. Неотдавна излезе неговият финален разказ „ Объркани в свободата “, който ще бъде показан на 24 ноември от 18.30 часа в книжарница „ Гринуич “, намираща се на бул. „ Витоша “ №37.
„ Объркани в свободата “ е най-трудният разказ, който съм писал, призна акад. Зарев.
„ Трудността идваше оттова, че трябваше да проуча всичко за Българското Средновековие, началото на XV век, както и да надникна, да прозра християнската философия. Аз съм християнин и си мислех, че добре познавам християнството, само че се оказа, че не е по този начин “, показа живият класик на българската литература.
„ Християнството, този муден, еволюционен, умен роман на Бога, който се развива във вековете и продължава да се развива и до ден сегашен е нещо удивително, комплицирано, дълбинно и надълбоко, и се надявам читателят, и до ден сегашен да успее също да прозре това. Това беше най-сложното в опита да обединя двете линии “, добави той.
Първата линия на романа се развива в съвременността – това е казусът за пандемията. „ Пандемията, която промени душeвността на доста хора по света. Тя беше едно голямо, проточило се в годините принуждение. Първо насилието на страха, че всеки един от нас може да се разболее, насилието на неизвестността, не се знае по кое време ще се случи това и по какъв начин ще протече тази болест “, сподели писателят.
Втората сюжетна линия е обвързвана със Средновековието. Там е наранена тематиката за исихазма. Действието се развива в първата половина на XV век малко преди рухването на Константинопол, когато целият Балкански полуостров е под турска власт, като се изключи града на Босфора и дребна линия към него. Тогава през 1437-1439 година се прави опит да се подписа Фераро-Флорентинската уния, която ще сплоти двете християнски църкви и ще даде опция на Византия да получи помощ от Запада. Двете сюжетни линии в романа са обединени от свободата.
Акад. Зарев е безапелационен, че „ Объркани в свободата “ няма да бъде неговият финален разказ.
„ Когато беше премиерата на тогава последният ми разказ „ Чудовището “ аз споделих, че това е последната ми книга, която ще напиша. Сега не желая да повторя тази поличба. Дано да има идващ разказ и още веднъж да се забележим с читателите “, съобщи той.
Свободата е форма на разграничение, акцентира акад. Зарев.
„ Наглото тъждество, което помним от социализма е непродуктивно, то е форма на незначителност, а свободата е форма на разграничение, какъв брой повече е друг този човек, толкоз по-свободен е той, а когато ни лишиха това разграничение, когато ни върнаха в посредствеността на наложителното тъждество, се отрази извънредно комплицирано и дълбинно в живота на всеки един от нас и последното принуждение е фактът, че пандемията обзе целия свят, че тя не беше нещо инцидентно, което е маловажно и се проточи прекомерно дълго “, сподели той.
В основата да не се усещаме свободни е дългото турско иго.
„ Ние имаме доста тежко историческо завещание. Тези пет века на иго, на мрачевина, на непрогледност нанасят две вреди на българския народ. Първата е, че се трансформира генетичният код на нацията. Възпроизвежда се това, което се намира в единодушието с това принуждение, което ни заобикаля през тези пет века. Възпроизвеждат се тези хора, които не се бунтуват, а се помиряват и мълчат. Всичко по-умно, по-интелигентно, което е носило опозиция в себе си, е било физическо унищожавано и тези по-смели мъже и дами не оставят след себе си завещание. Оттук идват и думите, че „ преклонена главичка сабя не я сече “. Това са 26, 27 генерации. Така се трансформира генетичният код на българина “, съобщи акад. Владимир Зарев.
Втората по-голяма вреда е, че тези пет века отучват българина да има вяра в институциите.
„ Той намразва институциите, тъй като султанът не е неговия княз, кадията не е неговия арбитър. Институциите в такова време, в която се основава една нация, са извънредно значими. Забележете каква тъга разсъни гибелта на британската кралица. Това е една институция, която няма никакво значение за съвременността в Англия, само че тя е безпределно нужна и народът я пази като зеницата на очите си, тъй като тя сплотява нацията. Това ужасно липсва на българите и тъкмо заради тази причина, когато българинът е самичък, той е доста образован, може да се включи във всяко общество, само че в екип той не може да работи “, уточни писателят.
Той счита, че най-големият проблем в нашата национална история е неналичието на обичаи.
„ Всичко стартира от начало, всяка смяна, всеки нов държател смята, че историята стартира персонално от него. Така е след Освобождението, по този начин се случва през 1944 година, когато всичко, обвързвано с буржоазията се отхвърля и се слага началото на социализма. Ние българите позволихме доста елементарно да се унищожи една къща, която несъмнено не е била доста уютна и просторна, само че нямаме различен дом и беше доста трудно да го построим още веднъж. Сега продължаваме да го строим, тъй като преходът продължава и до през днешния ден, това са и главните аргументи да сме комплицирани в свободата “, акцентира акад. Зарев.
Той означи, че тази независимост в България е дала доста скъпи неща – свободата на словото, както и това, че всеки от нас може да се опита да построи себе си, той не е принуждаван от системата да прави едно или друго. В същото време, за жалост, тази независимост е докарала и беди.
„ Тя даде свободата на незаконния свят – това са олигарсите, които ограбиха в действителност 30, 40-годишният труд на този народ, тъй като през дните на социализма бяха издигнати доста хубави неща, а ние позволихме това да се унищожи прекомерно елементарно. Това докара до особеното комплициране в свободата, в тази привидна независимост, която я имаше в тези 30 години, само че и я нямаше “, съобщи писателят.
Той не счита, че интелигенцията ни мълчи за безобразията, на които ставаме очевидци.
„ Цялата ни интелигенцията приказва, само че отвратителното е, че сега хората на словото, на духа, нямат никакво значение. Най-висшата полезност, която се загнезди в популацията са парите. Те дават зарево на индивида – вършат го забележим, свободен, даже незаконно свободен, те дават доста власт. Това се трансформира и в знак на нашия преход, а човешкото благополучие е доста по-важно от парите “, безапелационен е писателят.
Владимир Зарев е написал 19 книги, сред които трилогията „ Битието “, „ Изходът “, „ Законът “, паметния разказ „ Разруха “, романите „ Лето 1850 “, „ Поп Богомил и съвършенството на страха “, „ Хрътката “, „ Хрътката против Хрътката “, „ Орлов мост ” и други Пише във всички литературни жанрове – романи, повести, разкази, стихове, дава изявленията и разгласява стотици мнения по настоящи тематики от публичния живот. През 2013 година излиза ТВ сериал „ Дървото на живота “, екранизация по романа му „ Битието “. Негови произведения са превеждани в Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Турция, Хърватия, Сърбия, Германия, а „ Разруха “ става бестселър в Германия и Съединени американски щати.
Владимир Зарев е притежател на националните литературни награди „ Иван Вазов “ и „ Елин Пелин “. През 2017 година той бе почетен и с държавната премия „ Св. Паисий Хилендарски “, а през 2019 година получи от президента медал „ Стара планина “ – първа степен, за извънредно огромните му заслуги в региона на културата и изкуството. От 2021 година Зарев е учен на Българска академия на науките. През 2022 година беше почетен с премия „ Перото “ за повсеместен принос към българския книжовен подтекст. /БГНЕС
Хората на духа и словото нямат никаква полезност, най-висша полезност, която се натрапи в обществото – това са парите. Парите, парите, парите са всичко.
Това съобщи в изявление за БГНЕС писателят Владимир Зарев. Неотдавна излезе неговият финален разказ „ Объркани в свободата “, който ще бъде показан на 24 ноември от 18.30 часа в книжарница „ Гринуич “, намираща се на бул. „ Витоша “ №37.
„ Объркани в свободата “ е най-трудният разказ, който съм писал, призна акад. Зарев.
„ Трудността идваше оттова, че трябваше да проуча всичко за Българското Средновековие, началото на XV век, както и да надникна, да прозра християнската философия. Аз съм християнин и си мислех, че добре познавам християнството, само че се оказа, че не е по този начин “, показа живият класик на българската литература.
„ Християнството, този муден, еволюционен, умен роман на Бога, който се развива във вековете и продължава да се развива и до ден сегашен е нещо удивително, комплицирано, дълбинно и надълбоко, и се надявам читателят, и до ден сегашен да успее също да прозре това. Това беше най-сложното в опита да обединя двете линии “, добави той.
Първата линия на романа се развива в съвременността – това е казусът за пандемията. „ Пандемията, която промени душeвността на доста хора по света. Тя беше едно голямо, проточило се в годините принуждение. Първо насилието на страха, че всеки един от нас може да се разболее, насилието на неизвестността, не се знае по кое време ще се случи това и по какъв начин ще протече тази болест “, сподели писателят.
Втората сюжетна линия е обвързвана със Средновековието. Там е наранена тематиката за исихазма. Действието се развива в първата половина на XV век малко преди рухването на Константинопол, когато целият Балкански полуостров е под турска власт, като се изключи града на Босфора и дребна линия към него. Тогава през 1437-1439 година се прави опит да се подписа Фераро-Флорентинската уния, която ще сплоти двете християнски църкви и ще даде опция на Византия да получи помощ от Запада. Двете сюжетни линии в романа са обединени от свободата.
Акад. Зарев е безапелационен, че „ Объркани в свободата “ няма да бъде неговият финален разказ.
„ Когато беше премиерата на тогава последният ми разказ „ Чудовището “ аз споделих, че това е последната ми книга, която ще напиша. Сега не желая да повторя тази поличба. Дано да има идващ разказ и още веднъж да се забележим с читателите “, съобщи той.
Свободата е форма на разграничение, акцентира акад. Зарев.
„ Наглото тъждество, което помним от социализма е непродуктивно, то е форма на незначителност, а свободата е форма на разграничение, какъв брой повече е друг този човек, толкоз по-свободен е той, а когато ни лишиха това разграничение, когато ни върнаха в посредствеността на наложителното тъждество, се отрази извънредно комплицирано и дълбинно в живота на всеки един от нас и последното принуждение е фактът, че пандемията обзе целия свят, че тя не беше нещо инцидентно, което е маловажно и се проточи прекомерно дълго “, сподели той.
В основата да не се усещаме свободни е дългото турско иго.
„ Ние имаме доста тежко историческо завещание. Тези пет века на иго, на мрачевина, на непрогледност нанасят две вреди на българския народ. Първата е, че се трансформира генетичният код на нацията. Възпроизвежда се това, което се намира в единодушието с това принуждение, което ни заобикаля през тези пет века. Възпроизвеждат се тези хора, които не се бунтуват, а се помиряват и мълчат. Всичко по-умно, по-интелигентно, което е носило опозиция в себе си, е било физическо унищожавано и тези по-смели мъже и дами не оставят след себе си завещание. Оттук идват и думите, че „ преклонена главичка сабя не я сече “. Това са 26, 27 генерации. Така се трансформира генетичният код на българина “, съобщи акад. Владимир Зарев.
Втората по-голяма вреда е, че тези пет века отучват българина да има вяра в институциите.
„ Той намразва институциите, тъй като султанът не е неговия княз, кадията не е неговия арбитър. Институциите в такова време, в която се основава една нация, са извънредно значими. Забележете каква тъга разсъни гибелта на британската кралица. Това е една институция, която няма никакво значение за съвременността в Англия, само че тя е безпределно нужна и народът я пази като зеницата на очите си, тъй като тя сплотява нацията. Това ужасно липсва на българите и тъкмо заради тази причина, когато българинът е самичък, той е доста образован, може да се включи във всяко общество, само че в екип той не може да работи “, уточни писателят.
Той счита, че най-големият проблем в нашата национална история е неналичието на обичаи.
„ Всичко стартира от начало, всяка смяна, всеки нов държател смята, че историята стартира персонално от него. Така е след Освобождението, по този начин се случва през 1944 година, когато всичко, обвързвано с буржоазията се отхвърля и се слага началото на социализма. Ние българите позволихме доста елементарно да се унищожи една къща, която несъмнено не е била доста уютна и просторна, само че нямаме различен дом и беше доста трудно да го построим още веднъж. Сега продължаваме да го строим, тъй като преходът продължава и до през днешния ден, това са и главните аргументи да сме комплицирани в свободата “, акцентира акад. Зарев.
Той означи, че тази независимост в България е дала доста скъпи неща – свободата на словото, както и това, че всеки от нас може да се опита да построи себе си, той не е принуждаван от системата да прави едно или друго. В същото време, за жалост, тази независимост е докарала и беди.
„ Тя даде свободата на незаконния свят – това са олигарсите, които ограбиха в действителност 30, 40-годишният труд на този народ, тъй като през дните на социализма бяха издигнати доста хубави неща, а ние позволихме това да се унищожи прекомерно елементарно. Това докара до особеното комплициране в свободата, в тази привидна независимост, която я имаше в тези 30 години, само че и я нямаше “, съобщи писателят.
Той не счита, че интелигенцията ни мълчи за безобразията, на които ставаме очевидци.
„ Цялата ни интелигенцията приказва, само че отвратителното е, че сега хората на словото, на духа, нямат никакво значение. Най-висшата полезност, която се загнезди в популацията са парите. Те дават зарево на индивида – вършат го забележим, свободен, даже незаконно свободен, те дават доста власт. Това се трансформира и в знак на нашия преход, а човешкото благополучие е доста по-важно от парите “, безапелационен е писателят.
Владимир Зарев е написал 19 книги, сред които трилогията „ Битието “, „ Изходът “, „ Законът “, паметния разказ „ Разруха “, романите „ Лето 1850 “, „ Поп Богомил и съвършенството на страха “, „ Хрътката “, „ Хрътката против Хрътката “, „ Орлов мост ” и други Пише във всички литературни жанрове – романи, повести, разкази, стихове, дава изявленията и разгласява стотици мнения по настоящи тематики от публичния живот. През 2013 година излиза ТВ сериал „ Дървото на живота “, екранизация по романа му „ Битието “. Негови произведения са превеждани в Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Турция, Хърватия, Сърбия, Германия, а „ Разруха “ става бестселър в Германия и Съединени американски щати.
Владимир Зарев е притежател на националните литературни награди „ Иван Вазов “ и „ Елин Пелин “. През 2017 година той бе почетен и с държавната премия „ Св. Паисий Хилендарски “, а през 2019 година получи от президента медал „ Стара планина “ – първа степен, за извънредно огромните му заслуги в региона на културата и изкуството. От 2021 година Зарев е учен на Българска академия на науките. През 2022 година беше почетен с премия „ Перото “ за повсеместен принос към българския книжовен подтекст. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ