Едва 8% от бизнеса би се възползвал от мярката 60/40
Голяма част от компаниите ще разчитат единствено на себе си, с цел да се оправят в рецесията, демонстрира допитването на БСК.
© Цветелина Белутова Основната мярка на държавното управление за поддръжка на бизнеса и опазване на служащите посредством компенсиране на 60% от брутните им заплати не среща утвърждение от страна на компаниите. Нещо повече - част от работодателите упорстват за промени на схемата, а други въобще не биха се възползвали от нея, с цел да спасят бизнеса си.
Броят на подадените заявки по схемата 60/40 досега е 59. До края на седмицата се чака България да получи утвърждение за мярката от Европейска комисия и разплащанията да стартират. " Това не пречи заявките да бъдат подавани ", съобщи общественият министър Деница Сачева. По думите й е мъчно да се предвижда каква част от компаниите ще се възползват от помощта, защото заявки за подпомагането 60/40 се подават от два дни.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Донякъде отговор на въпроса дали ще има интерес към мярката дава експресна анкета на Българската стопанска камара (БСК), извършена измежду съвсем 800 компании в интервала 31 март - 1 април. Тя демонстрира, че едвам 8% от работодателите (44% от които са с личен състав до 10 души) биха се възползвали от мярката 60/40. Най-общо тя планува страната да изплаща на работодателя обезщетения в размер на 60 % от осигурителния приход за януари на всеки служащ, чиято активност е спряна, против ангажимент работодателят да му изплати и оставащите 40 % до цялостната брутна заплата, да заплати и осигуровките за него за своя сметка и да не го уволнява.
Според допитването на БСК очевидно някои компании не считат мярката за задоволително ефикасна. Това проличава от обстоятелството, че работодателите, които няма да се възползват от държавната поддръжка, възнамеряват други ограничения във връзка с личния състав, като максимален % то тях (42%) плануват частични съкращения.
Почти всяка втора компания ще пусне част или целия личен състав в заплатен или неплатен отпуск, а 12% възнамеряват да понижат трудовите хонорари. До изцяло редуциране на личния състав, както и до закъснение на изплащането на заплати ще прибягнат до 7% от работодателите.
Защо не работи
Недоволни от мярката 60/40 са и от Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ), откъдето считат, че България може с лекост да вкара немския модел за държавна поддръжка на засегнатия от рецесията бизнес и в границите на същия заделен запас от 1 милиарда лева този механизъм да бъде в действителност ефикасен.
Проблемът съгласно АИКБ е, че механизмът, определян от ръководещите като 60/40, в действителност е 23/77 поради нуждата работодателя да заплати цялостните осигуровки. Точно по тази причина съгласно асоциацията от него ще могат да се възползват единствено най-стабилните компании, до момента в който останалите просто няма да имат запас да заплащат на служащи, които не работят и създават.
" Последицата е, че тогава служащият ще бъде скъсен и схемата става " 60/0 ", се споделя в обръщение на АИКБ от през днешния ден, като се засяга, че страната по този начин или другояче заплаща на записаните безработни 60 % от осигурителния им приход за предишен интервал като обезщетение за безработица. В резултат - страната ще изхарчи същите пари, без да е запазила заетостта.
В същото време в Германия страната заплаща 60 % от чистата заплата на служащия, работодателят е освободен даже от заплащане на осигуровки в интервала на коронакризата, т.е. той няма никакви разноски. При българската скица разноските на " подпомогнатия " шеф са 77 % от чистата заплата на служащия, се сочи в изчисленията на АИКБ, откъдето дават и съответни образци.
Как е в Германия
При брутона заплата от 2000 евро, разноските на предприятието за служащия са 2473,70 евро (т.е. 473,70 евро са спомагателните разноски на предприятието за осигуровки и други бюджетни плащания). Нетната заплата е 1400 евро (с редица условности поради по-комплексната система за пресмятане на налозите в Германия).
В режим на понижена претовареност (Kurzarbeit) сметките са следните. Нетната заплата е 60%, т.е. 840 евро (= 60% х 1400). Това се поема от Агенция по заетостта. Разходи за предприятието са 80% от осигуровките върху цялата брутна заплата, като предприятието би трябвало да поеме и каузи от осигуровките, изискуем от служащия. Върху 2000 евро предприятието обикновено дължи 397.50 евро осигуровки, а служащият 402.50 евро, т.е. общо осигуровките са 800 евро. От тях предприятието заплаща 640 евро (= 80% х 800). Това в действителност е разходът на работодателя за цялостен месец, в който служащият не върви на работа. Като % от естествените разноски за този служащ се получава 26% (= 640 / 2473.80).
Важно е да се означи, че като спомагателна мярка поради коронакризата, на предприятието сега се възвръщат платените осигурителни вноски, т.е. в интервала на рецесията неговите разноски за служащия са 0% по отношение на естествените, пишат от АИКБ.
Държавата заплаща цялата отплата, равна на 60% от чистата заплата на служащия. Което значи скица " 60/0 ".
Как е в България при схемата 60/40?
От АИКБ дават планове и по какъв начин се отразява мярката у нас. При заплата 1000 лева бруто, разноските на предприятието са 1194.20 лева Нетна заплата: 775.98 лева
В режим на схемата 60/40 сметките са следните. Нетната заплата остава същата, т.е. 775.98 лева (Компенсацията е 100%, което не се прави никъде). Разходите на предприятието са 594.20 лева (= 40% х 1000 + 194.20 лева осигуровки) за цялостен месец, в който служащият не върви на работа. Като % от естествените разноски за този служащ се получава 50% (= 594,20 / 1194.20).
А като % от чистата заплата на служащия предприятието заплаща 77% (= 594,20 / 775,98). Т.е. съпоставено с немското " 60/0 " българското е " 23/77 ". Деница Сачева
Фотограф: Анелия Николова
ЕДНО КЪМ ЕДНО
След като за цялта предходна седмица (23-27 март) бяха регистрирани 12.6 хиляди безработни, единствено за вчрашния ден броя е близо 5000 хиляди. Данните за 1 април бяха оповестени от обществения министър Деница Сачева и ясно демонстрират, че резултатът от спрелите предприятия занапред стартира да се усеща. Заедно с това пораства и броят на хората, сложени " под домакински арест " поради ковид. Издадните в тази връзка болнични са 2072, като общо под карантина са 5282 в страната. Болничните листа от 13 март насам са общо 176 086. Въпреки растящия брой безработни министърът счита, че все още натискът не заплашва обществената система тъй като " виновност " за това има и завършилият по-рано зимен туристически сезон. За интервала от началото на карантината в бюрата по труда са се записали над 31 600 души. Само през вчерашния ден новите безработни са 4777, като над 3000 от тях са съобщили, че са останали без работа поради рецесията.
© Цветелина Белутова Основната мярка на държавното управление за поддръжка на бизнеса и опазване на служащите посредством компенсиране на 60% от брутните им заплати не среща утвърждение от страна на компаниите. Нещо повече - част от работодателите упорстват за промени на схемата, а други въобще не биха се възползвали от нея, с цел да спасят бизнеса си.
Броят на подадените заявки по схемата 60/40 досега е 59. До края на седмицата се чака България да получи утвърждение за мярката от Европейска комисия и разплащанията да стартират. " Това не пречи заявките да бъдат подавани ", съобщи общественият министър Деница Сачева. По думите й е мъчно да се предвижда каква част от компаниите ще се възползват от помощта, защото заявки за подпомагането 60/40 се подават от два дни.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Донякъде отговор на въпроса дали ще има интерес към мярката дава експресна анкета на Българската стопанска камара (БСК), извършена измежду съвсем 800 компании в интервала 31 март - 1 април. Тя демонстрира, че едвам 8% от работодателите (44% от които са с личен състав до 10 души) биха се възползвали от мярката 60/40. Най-общо тя планува страната да изплаща на работодателя обезщетения в размер на 60 % от осигурителния приход за януари на всеки служащ, чиято активност е спряна, против ангажимент работодателят да му изплати и оставащите 40 % до цялостната брутна заплата, да заплати и осигуровките за него за своя сметка и да не го уволнява.
Според допитването на БСК очевидно някои компании не считат мярката за задоволително ефикасна. Това проличава от обстоятелството, че работодателите, които няма да се възползват от държавната поддръжка, възнамеряват други ограничения във връзка с личния състав, като максимален % то тях (42%) плануват частични съкращения.
Почти всяка втора компания ще пусне част или целия личен състав в заплатен или неплатен отпуск, а 12% възнамеряват да понижат трудовите хонорари. До изцяло редуциране на личния състав, както и до закъснение на изплащането на заплати ще прибягнат до 7% от работодателите.
Защо не работи
Недоволни от мярката 60/40 са и от Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ), откъдето считат, че България може с лекост да вкара немския модел за държавна поддръжка на засегнатия от рецесията бизнес и в границите на същия заделен запас от 1 милиарда лева този механизъм да бъде в действителност ефикасен.
Проблемът съгласно АИКБ е, че механизмът, определян от ръководещите като 60/40, в действителност е 23/77 поради нуждата работодателя да заплати цялостните осигуровки. Точно по тази причина съгласно асоциацията от него ще могат да се възползват единствено най-стабилните компании, до момента в който останалите просто няма да имат запас да заплащат на служащи, които не работят и създават.
" Последицата е, че тогава служащият ще бъде скъсен и схемата става " 60/0 ", се споделя в обръщение на АИКБ от през днешния ден, като се засяга, че страната по този начин или другояче заплаща на записаните безработни 60 % от осигурителния им приход за предишен интервал като обезщетение за безработица. В резултат - страната ще изхарчи същите пари, без да е запазила заетостта.
В същото време в Германия страната заплаща 60 % от чистата заплата на служащия, работодателят е освободен даже от заплащане на осигуровки в интервала на коронакризата, т.е. той няма никакви разноски. При българската скица разноските на " подпомогнатия " шеф са 77 % от чистата заплата на служащия, се сочи в изчисленията на АИКБ, откъдето дават и съответни образци.
Как е в Германия
При брутона заплата от 2000 евро, разноските на предприятието за служащия са 2473,70 евро (т.е. 473,70 евро са спомагателните разноски на предприятието за осигуровки и други бюджетни плащания). Нетната заплата е 1400 евро (с редица условности поради по-комплексната система за пресмятане на налозите в Германия).
В режим на понижена претовареност (Kurzarbeit) сметките са следните. Нетната заплата е 60%, т.е. 840 евро (= 60% х 1400). Това се поема от Агенция по заетостта. Разходи за предприятието са 80% от осигуровките върху цялата брутна заплата, като предприятието би трябвало да поеме и каузи от осигуровките, изискуем от служащия. Върху 2000 евро предприятието обикновено дължи 397.50 евро осигуровки, а служащият 402.50 евро, т.е. общо осигуровките са 800 евро. От тях предприятието заплаща 640 евро (= 80% х 800). Това в действителност е разходът на работодателя за цялостен месец, в който служащият не върви на работа. Като % от естествените разноски за този служащ се получава 26% (= 640 / 2473.80).
Важно е да се означи, че като спомагателна мярка поради коронакризата, на предприятието сега се възвръщат платените осигурителни вноски, т.е. в интервала на рецесията неговите разноски за служащия са 0% по отношение на естествените, пишат от АИКБ.
Държавата заплаща цялата отплата, равна на 60% от чистата заплата на служащия. Което значи скица " 60/0 ".
Как е в България при схемата 60/40?
От АИКБ дават планове и по какъв начин се отразява мярката у нас. При заплата 1000 лева бруто, разноските на предприятието са 1194.20 лева Нетна заплата: 775.98 лева
В режим на схемата 60/40 сметките са следните. Нетната заплата остава същата, т.е. 775.98 лева (Компенсацията е 100%, което не се прави никъде). Разходите на предприятието са 594.20 лева (= 40% х 1000 + 194.20 лева осигуровки) за цялостен месец, в който служащият не върви на работа. Като % от естествените разноски за този служащ се получава 50% (= 594,20 / 1194.20).
А като % от чистата заплата на служащия предприятието заплаща 77% (= 594,20 / 775,98). Т.е. съпоставено с немското " 60/0 " българското е " 23/77 ". Деница Сачева
Фотограф: Анелия Николова
ЕДНО КЪМ ЕДНО
След като за цялта предходна седмица (23-27 март) бяха регистрирани 12.6 хиляди безработни, единствено за вчрашния ден броя е близо 5000 хиляди. Данните за 1 април бяха оповестени от обществения министър Деница Сачева и ясно демонстрират, че резултатът от спрелите предприятия занапред стартира да се усеща. Заедно с това пораства и броят на хората, сложени " под домакински арест " поради ковид. Издадните в тази връзка болнични са 2072, като общо под карантина са 5282 в страната. Болничните листа от 13 март насам са общо 176 086. Въпреки растящия брой безработни министърът счита, че все още натискът не заплашва обществената система тъй като " виновност " за това има и завършилият по-рано зимен туристически сезон. За интервала от началото на карантината в бюрата по труда са се записали над 31 600 души. Само през вчерашния ден новите безработни са 4777, като над 3000 от тях са съобщили, че са останали без работа поради рецесията.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ