Разберете, това е тарикатлък
Голям писък се надигна след българската поддръжка за промени в директивата за командированите служащи в Европейски Съюз. Ясен Бояджиев от " Дойче веле " се връща към тематиката, с цел да обори неуместните причини на част от критиците.
Връщането към тематиката надали щеше да си коства, в случай че на българска почва тя не бе обрасла с неуместни причини като тези: лишават свободата на движение; гонят българския работник; за какво непознатите търговски вериги не заплащат на продавачките в България колкото в техните страни; за какво огромните корпорации " изнасят налози " от България; заливат ни с в пъти по-субсидираната си селскостопанска продукция; това не е отбрана на националния интерес, а " раболепство пред началниците " и " поцелуйковщина " (и куп други съпоставения с анатомично-сексуален темперамент, които не е комфортно да се цитират).
Все " причини ", които може и да звучат патриотично и политически ефектно, само че имат малко общо с тематиката, а неведнъж - и с действителността.
Аргументите на бизнеса
Но преди да се спрем по-подробно на тях, да стартираме с рецензиите на бизнеса, които не се вписват в тази категория.
Той не се носи по инерцията на политическото опълчване, а се пробва да пази действителни ползи с действителни причини. Които обаче също са противоречиви. Предложението за смяна на директивата, споделя бизнесът, " подкопава конкурентната позиция на задграничните снабдители на услуги ", а " въвеждането на протекционистки ограничения е стъпка към дезинтеграция на единния пазар ".
Да напомним: командированите от изтока чиновници " костват " сензитивно по-малко от локалните, защото работодателите могат да им заплащат локалната минимална ставка, като в същото време ги обезпечават на доста по-ниски равнища в личната им страна. Поради което на процедура мъчно може да се приказва за действителна конкуренция, тъй като локалните (западни) и задграничните (източни) снабдители на услуги оперират при напълно разнообразни правила и условия.
Затова Европейската комисия предлага при възнагражденията на командированите служащи към минималната ставка да се прибавят наложителните спомагателни заплащания, открити със закон или с общоприложими групови съглашения. А срокът за обезпечаване в изпращащата страна да бъде понижен от три на две години. Френският президент пък упорства за една година. Доколкото тези оферти се пробват да сближат изискванията за конкуренция, те могат да се възприемат като стъпка не към " дезинтеграция ", а назад - към интеграция на единния пазар. Сега предстоят месеци на договаряния, с цел да се откри компромисен баланс сред двете гледни точки.
Източноевропейската позиция против западния " протекционизъм " е обаче мощно отслабена от обстоятелството, че около ползите на добросъвестните експортьори на услуги (доколкото ги има) по инерция пази и нямащия нищо общо с конкуренцията тарикатлък на тези (и на изток, и на запад), които употребяват " командироването " като прикритие за машинация.
Както към този момент стана дума предишния път, " изпращащите " компании постоянно не извършват съответна услуга за избран период със личните си чиновници, а просто набират хора за непрекъсната работа против комисиона. При " посрещащите " пък нещата наподобяват по този начин: вместо да рискуват да бъдат глобени за наемане на евтина работна ръка " на черно ", те на процедура вършат същото, приемайки " командировани ". Което си е законна скица за добиване на непозволени облаги посредством заобикаляне на локалното през " малките врати " на европейското законодателство. Схема, която в края на краищата е за сметка на правата на служащите - и локалните, и " командированите ".
Правата на служащите
Нас обаче не ни е грижа за западните служащи, нас ни интересуват единствено нашите. И в случай че се одобряват " протекционистките " оферти на Макрон, те ще би трябвало да отпаднат от общия пазар на труда, да се приберат у дома и да получават още по-малко, споделят някои тукашни критици. Освен че не е напълно правилно, това изказване е морално хлъзгаво и даже цинично. Особено когато се споделя от лява партия като Българска социалистическа партия. За нея явно не е проблем, когато някой под недодялан стопански напън е заставен да приема извънредно унизителни условия на труд и де факто е трансфорат в жива стока за експорт.
На всичко от горната страна, с цел да уязвят политическите си съперници, социалистите използваха искрено заблуждаващи и подвеждащи причини, които с нищо няма да оказват помощ на българския бизнес в съответния спор на европейски терен. Но могат да му навредят на локална почва, поразявайки здравия разсъдък и икономическата логичност.
Един от главните им причини да вземем за пример гласи, че е застрашена свободата на напредване в Европейски Съюз и че някой казвал " какъв брой време може да стои един български служащ на територията на европейски страни ". Това изказване е изключително подвеждащо - също както измежду отровните гъби най-опасни са тези, които доста наподобяват на ядливите.
Никой по никакъв метод не заплашва и не лимитира свободата на придвижване, на престояване и на работа в която и да било страна от Европейски Съюз. Стотици хиляди българи и милиони източноевропейци (многократно повече от командированите) работят на Запад като наети или развиват бизнес като притежатели на компании. А и командированите могат да останат, откакто им изтекат " командировките ".
" А вие за какво биете негрите "
Следват група " причини ", които спадат към познатата категория " А вие за какво биете негрите? ". " Кога непознатите търговски вериги в България ще заплащат на продавачките минималната ставка в тяхната страна ", пита патетично соцлидерката. На някои въпросът ѝ може и да им звучи заслужено, само че той няма никаква връзка нито с тематиката, нито с икономическата реалност. По същата логичност би могла да попита за какво веригите не продават стоките си на тамошните цени. Всъщност, точно заплатите на българските продавачки, както и на другите българи, работещи в локалните сдружения на непознати компании, са едно от българските конкурентни преимущества - релативно по-ниската цена на труда (което някои тарикати желаят да изнесат на непозната територия, " командировайки " хора за постоянно). "
Тъкмо това конкурентно преимущество притегля непознатите вложители и ги кара да откриват от ден на ден и все по-добре платени законово обезпечени работни места.
" Кога огромните корпорации ще заплащат в България налозите, които изнасят от тук? ", пита още соцлидерката. " Оптимизирането " (спестяването) на налози посредством потребление на малки врати в локалното законодателство напълно не е единствено български, а общоевропейски и международен въпрос, чийто отговор не е еднопосочен. Мнозина даже стигат до еретичната концепция за унищожаване на корпоративния налог, потвърждавайки, че така и така намаляващите доходи от него ще бъдат обезщетени и даже надминати по други канали. Но и това е въпрос, който няма връзка с тематиката. Във всеки случай упоменатите търговски вериги и по този начин имат значителен принос към данъчните доходи на страната - посредством налога върху приходите на работещите в тях и най-много посредством Данък добавена стойност върху големите им обороти.
Още по-неприложимо към разногласието за командированите е постоянно срещаното тези дни изказване за " хиляди тонове западна селскостопанска продукция, която е В ПЪТИ по-субсидирана от нашата ". Това изказване даже към този момент не подхожда на действителността, защото през последните години дотациите, общо взето, бяха последователно изравнени. Тъй че можем и да не загатваме разликите (в изгода на страни като България) при другите, неземеделски фондове на Европейски Съюз.
Късогледо
Малко повече внимание заслужава изказванието, че една отстъпка за командированите служащи отваря вратите за бъдещи искания - да вземем за пример за данъчна и обществена хармонизация в Европейски Съюз. По-вероятно е обаче да се случи тъкмо противоположното. Безкомпромисното отстояване на една труднозащитима позиция по подобен релативно незначителен въпрос може да ускори още повече настояванията за хармонизация и по този начин да форсира раздялата с едно от най-важните източноевропейски конкурентни преимущества - по-ниските налози. Тогава на бърза ръка ще се " освободим " от непознатите търговски вериги и от други вложители, които явно толкоз доста дразят българските социалисти.
Накрая за " поцелуйковщината ". Не е нужно човек да е поддръжник на българския министър председател, да го счита за връх на политическите и дипломатическите умения или да си затваря очите за комичните му езикови и поведенчески особености, с цел да си даде сметка, че в тази ситуация неговата позиция (ако, несъмнено, не се отметне от нея) е доста по-далновидна от патриотично звучащата, само че късогледа отбрана на тарикатлъка, представян като " народен интерес ".
Връщането към тематиката надали щеше да си коства, в случай че на българска почва тя не бе обрасла с неуместни причини като тези: лишават свободата на движение; гонят българския работник; за какво непознатите търговски вериги не заплащат на продавачките в България колкото в техните страни; за какво огромните корпорации " изнасят налози " от България; заливат ни с в пъти по-субсидираната си селскостопанска продукция; това не е отбрана на националния интерес, а " раболепство пред началниците " и " поцелуйковщина " (и куп други съпоставения с анатомично-сексуален темперамент, които не е комфортно да се цитират).
Все " причини ", които може и да звучат патриотично и политически ефектно, само че имат малко общо с тематиката, а неведнъж - и с действителността.
Аргументите на бизнеса
Но преди да се спрем по-подробно на тях, да стартираме с рецензиите на бизнеса, които не се вписват в тази категория.
Той не се носи по инерцията на политическото опълчване, а се пробва да пази действителни ползи с действителни причини. Които обаче също са противоречиви. Предложението за смяна на директивата, споделя бизнесът, " подкопава конкурентната позиция на задграничните снабдители на услуги ", а " въвеждането на протекционистки ограничения е стъпка към дезинтеграция на единния пазар ".
Да напомним: командированите от изтока чиновници " костват " сензитивно по-малко от локалните, защото работодателите могат да им заплащат локалната минимална ставка, като в същото време ги обезпечават на доста по-ниски равнища в личната им страна. Поради което на процедура мъчно може да се приказва за действителна конкуренция, тъй като локалните (западни) и задграничните (източни) снабдители на услуги оперират при напълно разнообразни правила и условия.
Затова Европейската комисия предлага при възнагражденията на командированите служащи към минималната ставка да се прибавят наложителните спомагателни заплащания, открити със закон или с общоприложими групови съглашения. А срокът за обезпечаване в изпращащата страна да бъде понижен от три на две години. Френският президент пък упорства за една година. Доколкото тези оферти се пробват да сближат изискванията за конкуренция, те могат да се възприемат като стъпка не към " дезинтеграция ", а назад - към интеграция на единния пазар. Сега предстоят месеци на договаряния, с цел да се откри компромисен баланс сред двете гледни точки.
Източноевропейската позиция против западния " протекционизъм " е обаче мощно отслабена от обстоятелството, че около ползите на добросъвестните експортьори на услуги (доколкото ги има) по инерция пази и нямащия нищо общо с конкуренцията тарикатлък на тези (и на изток, и на запад), които употребяват " командироването " като прикритие за машинация.
Както към този момент стана дума предишния път, " изпращащите " компании постоянно не извършват съответна услуга за избран период със личните си чиновници, а просто набират хора за непрекъсната работа против комисиона. При " посрещащите " пък нещата наподобяват по този начин: вместо да рискуват да бъдат глобени за наемане на евтина работна ръка " на черно ", те на процедура вършат същото, приемайки " командировани ". Което си е законна скица за добиване на непозволени облаги посредством заобикаляне на локалното през " малките врати " на европейското законодателство. Схема, която в края на краищата е за сметка на правата на служащите - и локалните, и " командированите ".
Правата на служащите
Нас обаче не ни е грижа за западните служащи, нас ни интересуват единствено нашите. И в случай че се одобряват " протекционистките " оферти на Макрон, те ще би трябвало да отпаднат от общия пазар на труда, да се приберат у дома и да получават още по-малко, споделят някои тукашни критици. Освен че не е напълно правилно, това изказване е морално хлъзгаво и даже цинично. Особено когато се споделя от лява партия като Българска социалистическа партия. За нея явно не е проблем, когато някой под недодялан стопански напън е заставен да приема извънредно унизителни условия на труд и де факто е трансфорат в жива стока за експорт.
На всичко от горната страна, с цел да уязвят политическите си съперници, социалистите използваха искрено заблуждаващи и подвеждащи причини, които с нищо няма да оказват помощ на българския бизнес в съответния спор на европейски терен. Но могат да му навредят на локална почва, поразявайки здравия разсъдък и икономическата логичност.
Един от главните им причини да вземем за пример гласи, че е застрашена свободата на напредване в Европейски Съюз и че някой казвал " какъв брой време може да стои един български служащ на територията на европейски страни ". Това изказване е изключително подвеждащо - също както измежду отровните гъби най-опасни са тези, които доста наподобяват на ядливите.
Никой по никакъв метод не заплашва и не лимитира свободата на придвижване, на престояване и на работа в която и да било страна от Европейски Съюз. Стотици хиляди българи и милиони източноевропейци (многократно повече от командированите) работят на Запад като наети или развиват бизнес като притежатели на компании. А и командированите могат да останат, откакто им изтекат " командировките ".
" А вие за какво биете негрите "
Следват група " причини ", които спадат към познатата категория " А вие за какво биете негрите? ". " Кога непознатите търговски вериги в България ще заплащат на продавачките минималната ставка в тяхната страна ", пита патетично соцлидерката. На някои въпросът ѝ може и да им звучи заслужено, само че той няма никаква връзка нито с тематиката, нито с икономическата реалност. По същата логичност би могла да попита за какво веригите не продават стоките си на тамошните цени. Всъщност, точно заплатите на българските продавачки, както и на другите българи, работещи в локалните сдружения на непознати компании, са едно от българските конкурентни преимущества - релативно по-ниската цена на труда (което някои тарикати желаят да изнесат на непозната територия, " командировайки " хора за постоянно). "
Тъкмо това конкурентно преимущество притегля непознатите вложители и ги кара да откриват от ден на ден и все по-добре платени законово обезпечени работни места.
" Кога огромните корпорации ще заплащат в България налозите, които изнасят от тук? ", пита още соцлидерката. " Оптимизирането " (спестяването) на налози посредством потребление на малки врати в локалното законодателство напълно не е единствено български, а общоевропейски и международен въпрос, чийто отговор не е еднопосочен. Мнозина даже стигат до еретичната концепция за унищожаване на корпоративния налог, потвърждавайки, че така и така намаляващите доходи от него ще бъдат обезщетени и даже надминати по други канали. Но и това е въпрос, който няма връзка с тематиката. Във всеки случай упоменатите търговски вериги и по този начин имат значителен принос към данъчните доходи на страната - посредством налога върху приходите на работещите в тях и най-много посредством Данък добавена стойност върху големите им обороти.
Още по-неприложимо към разногласието за командированите е постоянно срещаното тези дни изказване за " хиляди тонове западна селскостопанска продукция, която е В ПЪТИ по-субсидирана от нашата ". Това изказване даже към този момент не подхожда на действителността, защото през последните години дотациите, общо взето, бяха последователно изравнени. Тъй че можем и да не загатваме разликите (в изгода на страни като България) при другите, неземеделски фондове на Европейски Съюз.
Късогледо
Малко повече внимание заслужава изказванието, че една отстъпка за командированите служащи отваря вратите за бъдещи искания - да вземем за пример за данъчна и обществена хармонизация в Европейски Съюз. По-вероятно е обаче да се случи тъкмо противоположното. Безкомпромисното отстояване на една труднозащитима позиция по подобен релативно незначителен въпрос може да ускори още повече настояванията за хармонизация и по този начин да форсира раздялата с едно от най-важните източноевропейски конкурентни преимущества - по-ниските налози. Тогава на бърза ръка ще се " освободим " от непознатите търговски вериги и от други вложители, които явно толкоз доста дразят българските социалисти.
Накрая за " поцелуйковщината ". Не е нужно човек да е поддръжник на българския министър председател, да го счита за връх на политическите и дипломатическите умения или да си затваря очите за комичните му езикови и поведенчески особености, с цел да си даде сметка, че в тази ситуация неговата позиция (ако, несъмнено, не се отметне от нея) е доста по-далновидна от патриотично звучащата, само че късогледа отбрана на тарикатлъка, представян като " народен интерес ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ