Проф. Кьолеян: Трябва да се спре свободното закупуване на антибиотици от аптеките
Голям % от антибиотиците в България се изписват ненужно. Това съобщи проф. доктор Емма Кьолеян, шеф на Лабораторията по микробиология, вирусология и болнична хигиена към УМБАЛ „ Лозенец “, пред БНР.
По думите й това става най-вече тогава, когато общопрактикуващият доктор не е сигурен дали става въпрос за вирусна или бактериална зараза, тъй като антибиотиците са потребни само при инфекции, породени от бактерии. „ В такива случаи лекарите би трябвало да употребяват бързи скринингови способи, които да разграничат бактериалните от вирусните инфекции. Такива са определянето на индикатори като С-реактивният протеин (CRP) и прокалцитонин. Освен това има огромен брой родители, чиито деца с дихателни инфекции упорстват техните педиатри да предписват антибиотици, което е безпределно погрешно, тъй като сред 75% и 80% от респираторните инфекции в детска възраст са породени от вируси “, сподели доктор Кьолеян.
Тя добави, че антибиотиците, както всички лекарствени средства, имат странични резултати. Част от тях могат да дадат леки реакции като гастроентериални разстройства и обриви, само че могат да се получат и тежки алергии.
През 2019 година беше направена оценка на потреблението на антибиотици в България и най-много какво се прави във връзка с битката с антибиотичната устойчивост. В заключението на Европейския център за надзор на болесттите се показва, че съществуват голям брой пропуски в битката с антибиотичната устойчивост. България се оказва една от дребното държани в света без Национален проект за ограничение на антибиотичната устойчивост.
„ Установено е, че в огромен брой от лечебните заведения в страната лекарите не са осведомени с антибиотичната устойчивост и в случай че това не се промени, сме изложени на риск в болничните заведения да се появят вътреболнични инфекции, резистентни на всички антибиотици “, сподели проф. Кьолеян.
Тя акцентира, че в света са починали към 550 000 души заради устойчивост на микробите към антибиотично лекуване. В Европа потвърдените смъртни случаи са към 33 000, а максимален е делът в страните от Източна Европа.
„ Важно изискване е да се спре свободното закупуване на антибиотици от аптеките. Според Закона за здравето единствено лекарите имат право да предписват антибиотици и те се продават в аптеките на база на издадените от тях предписания. Ако се вкара електронната рецепта, това ще спре свободното им пласиране “, споделя проф. Кьолеян.
В допълнение тя разяснява, че пациентът би трябвало да съблюдава прецизно антибиотичния режим, който му е постановен, наложително да приема в часовете, в които са указани, и по метода, който е посочен в лекарственото изложение.
„ Недопустима е използването на антибиотик, постановен за различен човек “, приключи проф. Кьолеян.
По думите й това става най-вече тогава, когато общопрактикуващият доктор не е сигурен дали става въпрос за вирусна или бактериална зараза, тъй като антибиотиците са потребни само при инфекции, породени от бактерии. „ В такива случаи лекарите би трябвало да употребяват бързи скринингови способи, които да разграничат бактериалните от вирусните инфекции. Такива са определянето на индикатори като С-реактивният протеин (CRP) и прокалцитонин. Освен това има огромен брой родители, чиито деца с дихателни инфекции упорстват техните педиатри да предписват антибиотици, което е безпределно погрешно, тъй като сред 75% и 80% от респираторните инфекции в детска възраст са породени от вируси “, сподели доктор Кьолеян.
Тя добави, че антибиотиците, както всички лекарствени средства, имат странични резултати. Част от тях могат да дадат леки реакции като гастроентериални разстройства и обриви, само че могат да се получат и тежки алергии.
През 2019 година беше направена оценка на потреблението на антибиотици в България и най-много какво се прави във връзка с битката с антибиотичната устойчивост. В заключението на Европейския център за надзор на болесттите се показва, че съществуват голям брой пропуски в битката с антибиотичната устойчивост. България се оказва една от дребното държани в света без Национален проект за ограничение на антибиотичната устойчивост.
„ Установено е, че в огромен брой от лечебните заведения в страната лекарите не са осведомени с антибиотичната устойчивост и в случай че това не се промени, сме изложени на риск в болничните заведения да се появят вътреболнични инфекции, резистентни на всички антибиотици “, сподели проф. Кьолеян.
Тя акцентира, че в света са починали към 550 000 души заради устойчивост на микробите към антибиотично лекуване. В Европа потвърдените смъртни случаи са към 33 000, а максимален е делът в страните от Източна Европа.
„ Важно изискване е да се спре свободното закупуване на антибиотици от аптеките. Според Закона за здравето единствено лекарите имат право да предписват антибиотици и те се продават в аптеките на база на издадените от тях предписания. Ако се вкара електронната рецепта, това ще спре свободното им пласиране “, споделя проф. Кьолеян.
В допълнение тя разяснява, че пациентът би трябвало да съблюдава прецизно антибиотичния режим, който му е постановен, наложително да приема в часовете, в които са указани, и по метода, който е посочен в лекарственото изложение.
„ Недопустима е използването на антибиотик, постановен за различен човек “, приключи проф. Кьолеян.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ