Анжел Вагенщайн на сто години - талантът да бъдеш свободен
Големият публицист, сценарист, режисьор и антифашист Анжел Вагенщайн през днешния ден навършва 100
Преди няколко дни разговарях с Джеки край гостоприемната маса в неговия дом, в който той основава неповторима атмосфера на споделено другарство, на мъдри разговори и непредвидени разногласия, последвани от обятия и подхвърлени тематики за последващи срещи. И може би умеенето да основава тази невероятна и несравнима с нищо духовна конюнктура е част от гения на неповторимия публицист, режисьор и антифашист Анжел Вагенщайн, който и сега, навършил своя век, живее и гори с проблемите и фантазиите на обществото ни.
– Джеки, в случай че човек прави равносметка на живота си, постоянно откроява някакви най-важни стадии и моменти. Като си мислиш за себе си след толкоз десетилетия претърпяно, кои най-важни неща би откроил?
– Е, по какъв начин да извади човек най-важното, всичко е значимо, всичко, което те е направило човек. Но в последна сметка, дали ще станеш заслужен човек зависи от това какъв блян следваш в живота си. И дали си му правилен. Моят блян постоянно е бил и си остава комунизмът. Е различен път съм ти казвал: комунизмът е мелодия. Това е една ария. Човек от време на време не помни думите, само че мелодията остава. Някой може да смени думите, само че значимо е да запазиш мелодията.
– Твоите книги са доста разнообразни като тема – от „ Борис І “ до „ Сбогом, Шанхай “. Кое е общото сред тях?
– Общото е антифашизмът, всичките ми книги без „ Борис І “ са антифашистки, отдадени са на борбата за една концепция. Идеалът ми е социалистически. Аз съм се съпротивлявал и се съпротивлявам против фашизма. Както виждаме, той се възражда в България, не знам дали всички го схващат. Съпротивлявам се също така против капитализма. Защото фашизмът е един доста непоносим, само че краткотраен строителен материал на капитализма. Затова тематиката на книгите ми продължава да бъде антифашизмът и борбата за идеала. Ако виждаш в близост нечистотия, корупция, беднотия, нарцисизъм, чуждопоклонничество, всеобща проклетия, идеалът е този, който ти дава воля за деяние. Не съм оптимист, че ще стане бързо, само че мисля, че след нас идват други борци, които ще подемат борбата за концепцията. Струва ми се, че в последно време този блян постепенно се възражда измежду младежите. Защото другото е обезсърчение, незаинтересованост и Терминал 2. Според мен, сега капитализмът се намира в доста дълбока рецесия и по никакъв начин не ме успокоява, че ние се намираме в още по-дълбока рецесия. Идеологическа рецесия. Всички системи – и левите, и десните, всички са в рецесия, всички боледуват, какво ще излезе от това не знам. Но от тежко боледуване положителни работи не излизат. Излизат идиотчета.
– Винаги си бил в случай че не отстъпник, то несъгласен с кривиците и на капитализма, и на социализма. А от близо 80 години си член на партията. Има една поговорка, че кривото дърво си живее, а правото става на дъски. Усетил ли си върху себе си правотата на тази поговорка?
– Е, най-малко от времето на смъртната ми присъда през 1943 година съм го усетил. И по времето на социализма не съм бил верноподаник, знаеш, че след 1990 година разбрах, че Държавна сигурност са подслушвали дома ми. Аз за първи път влязох в Партийния дом след Десети ноември, поканен от Лилов. Около средата на 80-те години имаше презаписване на членовете на Българска комунистическа партия. Тогава в дома на киното Свобода Бъчварова стана и попита за какво Анжел Вагенщайн в никакъв случай не е бил член на партийното бюро. Предложи ме и ме избраха единомислещо за член на бюрото. След седмица ме повика Мария Ненкова, секретар в Съюза на филмовите дейци, която работеше и по партийна линия, и ми сподели, че бюрото на Ленински регион не утвърждава моя избор. Ето това беше да си непокорен. И в партията и в този момент я има тази разлика сред жител и верноподаник.
– Ти и в този момент не си верноподаник в Българска социалистическа партия. Какво те тормози най-вече?
– Ние още нямаме куража, пък и знанията, да приспособим и да формулираме по съответен метод привлекателния блян в новото време, в което живеем. Червеното знаме не е знаме на една партия, то е знак на едно придвижване за коренна смяна на това, в което живеем. А ние скриваме това алено знаме, комунистите действително са още веднъж в конспиративност. Ние от ден на ден се деидеологизираме в името на някаква близка цел, само че не знаем каква е огромната ни цел. Много пъти сме си говорили, че след 1925 година, когато Българска комунистическа партия беше изцяло разгромена и имаше под 1000 члена в цялата страна, тя завоюва общинските избори в София. Софийската комуна оживя 10 дни, властта я денонсира, само че това е величието на една концепция! А виждаме в този момент огромната социалистическа партия до каква степен се срина за няколкото последни години. Човек би трябвало постоянно и във всичко да държи на правдата и да е правилен на идеала.
– Преди пет години американската режисьорка Андреа Саймън сътвори филм за твоя живот – „ Изкуството е оръжие “. Всъщност, в действителност през целия ти креативен живот изкуството е било твоето оръжие…
– Според мен, огромна уязвимост е, че нашите учени, днешната интелигенция, не проучват кое в капитализма е неприятното и кое е положителното, какво се случва сега в света, кое и кой основава риск България да не оцелее в тези процеси. Защо Китай да вземем за пример съумя да съчетае това, което е градивно в капитализма, с огромните и светли хрумвания на комунизма? А в този момент се запитвам какъв брой жреци на Словото, на изкуството – писатели и други създатели, има в Националния съвет на Българска социалистическа партия? Ставало е дума, че в руско време интелигенцията в Съюз на съветските социалистически републики беше прочувствено дейна. Михаил Илич Ром ми е преподавател! Той идваше при мен, отсядаше при мен, когато снимах в Германия. Те всички бяха в прочут смисъл съпротива. Но ние в този момент живеем в един трагичен преход, без да знаем къде отиваме. Изкуството е затворено сред хашиш и разхайтеност, чалгата стана изкуството на огромна част от младежта. Заради моментни политически цели някои изгониха Чайковски, къде са българските огромни създатели? Някои се продават на Запада, по какъв начин желаеме да основават новия свят. Лошото в тяхната прегрешение е, че те опустошават предишното, преставят го като токмак, а то няма по какъв начин да бъде пометено, без него няма през днешния ден, без през днешния ден няма на следващия ден. Изкуството е и метод да воюваш за идеала, да го доведеш до хората.
***
Анжел Вагенщайн е роден на 17 октомври 1922 година в Пловдив. По политически аргументи фамилията му емигрира за малко във Франция. След прошка се завръща в България, завършва строителен колеж. След влизането на България във войната на страната на нацистка Германия той е изпратен в еврейски лагер за насилствен труд, откъдето заобикаля и се включва в съпротивителното придвижване против фашизма. Ремсист, член на Българска комунистическа партия от 1941-ва, участник в Съпротивата, член на бойна група, хванат, пребиван грубо в полицията, наказан на гибел. Само случайността му оказва помощ да живее. Част от Софийския затвор е опустошен от американска бомба, пандизчиите са преместени в Сливенския затвор, където чакат осъществяване на присъдите си. Но Съветската войска навлиза в България и на 8 септември Джеки излиза на независимост. В този ден пред пандиза първи идват на тумба… сливенските роми и за учудване на пандизчиите, към момента струпани зад стоманените решетки, надуват от дълго време неразрешената от управляващите алена ария „ Да живей труда “, гарнирана с дайрета и кючеци. За случката Вагенщайн споделя: „ Тази блага и непредвидена циганска ария на труда ми даде съображение десетилетия по-късно да нарека по малкия екран ромите „ мои скъпи братя и сестри “. След това получих куп писма и телефонни позвънявания с гневни закани да си прибера „ братята и сестрите “ и да си ги отнеса в Израел “.
Непосредствено след излизането си от пандиза Вагенщайн отива на фронта, като един от ръководителите на първия български фронтови спектакъл „ Народна сцена “. След войната е от първия випуск български студенти, изпратени в Москва да се учат на кинематография във ВГИК. Той е първият чужденец, приключил тази най-стара кино академия в света – дипломата му е с номер 1. Когато се връща, в „ Българска кинематография “ прави първите си стъпки. И още вторият му филм след „ Септемврийци “ – „ Тревога “ по Орлин Василев, е спрян от Вълко Червенков, тъй като в него… липсвала решаващата роля на Червената войска. „ Тревога “ обаче е първият български филм с интернационална премия – от Карлови Вари. След това през 1959 година у нас е неразрешен филмът на Вагенщайн „ Звезди “ с режисьор Конрад Волф (брат на популярния немски шпионин Маркус Волф). „ Кони си отиде единствено на 56 година, беше ми като брат “, демонстрира Джеки портрета до бюрото си. Докато у нас не разрешават „ Звезди “, филмът получава Голямата премия на филмовия фестивал в Кан, въпреки че на фестивала е показан като немски(!). Това е най-голямата премия на български филм до момента, той печели наградите на всички места, където взе участие. А е неразрешен в България, тъй като демонстрира депортирането на македонските и егейските евреи, осъществено от българското фашистко държавно управление и от Българската войска – нещо, за което и през днешния ден властта избира да мълчи.
Анжел Вагенщайн е дейна обществена персона, почитан държавник, демократ и хуманист. Той е измежду 12-те интелектуалци реформатори, поканени от президента Франсоа Митеран на историческата закуска в София при закрити врата през януари 1989 година Бе член на комитета за отбрана на Русе. По негова концепция на 18 ноември 1989 година е проведен огромният протест на площад “Св. Александър Невски ”. Бил е народен представител от Българска социалистическа партия в VII Велико национално заседание. И сега той живее с проблемите на обществото и на Българска социалистическа партия. Съпричастен е със протичащото се в партията, страда за неуспехите й, а наскоро написа прочувствено писмо до Корнелия Нинова с молба да си спомни какъв брой генерации са починали за нашия блян и да си подаде оставката след неуспехите на изборите в последните години.
Анжел Вагенщайн е създател на сюжетите на 52 игрални, документални и анимационни кино лентата, създадени в девет страни. Автор е на пиеси за възрастни и деца, сложени в България и чужбина. Сред най-известните му заглавия са „ Звезди “, „ Допълнение към закона за отбрана на страната “, „ Звезди в косите, сълзи в очите “, „ След края на света “, „ Борис I “, „ Гоя или Трудният път на прозрението “, „ Езоп “, ‘’Cлед края на света’’. Много от филмите му са отличени с най-високи награди на интернационалните кинофестивали в Кан, Берлин, Аделаида, Виена, Акапулко, Москва, Карлови Вари, Авелино и други Написал е 7 книги. Романите му „ Петокнижие Исааково “, „ Далеч от Толедо “ и „ Сбогом, Шанхай “ са преведени на френски, немски, британски, съветски, испански, полски, чешки, маджарски, македонски, италиански, китайски, иврит. Отличени са с влиятелни международни литературни награди и номинации, в това число с Европейската премия за литература „ Жан Моне “ през 2004 година Официално е поканен за член на Американската Гилдия на писателите. През 2011 година излиза книгата му „ Преди края на света. Драскулки от неолита ”. Един подигравателен и умен разказ равносметка, побрал съкровени мемоари от „ неолита ” на епохата, занимателни епизоди от кухнята на киното, непознати страници за Съпротивата и за парадоксите на времето, в което живеем. А въз основа на друго негово популярно произведение – „ Съновидение за св. Борис I ”, един надълбоко прочувствен и проницателен текст с привкус на старинна хроника, е основан сюжетът на емблематичния игрален филм „ Борис I ” на режисьора Борислав Шаралиев с присъединяване на Стефан Данаилов в ролята на огромния български държател.
Анжел Вагенщайн е притежател на голям брой български и задгранични оценки, включително ордените „ Стара планина – I ст. “, „ Св.св. Кирил и Методий “ с огърлие, френските звания „ Офицер на Ордена за заслуги към нацията “ и „ За литература и изкуство “, лауреат е на българската държавна премия „ Паисий Хилендарски “, на Германската национална премия за изкуство I ст., на Годишната литературна премия на Сорбоната, на Международната премия за човешки права „ Свят без нацизъм “, на съветския орден „ Пушкин “ за заслуги в развиването на културните ни връзки, на награди на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските публицисти, на Наградата на Народно събрание на Българска социалистическа партия за политическа публицистика и журналистика „ Георги Кирков – Майстора “ (2017), на две оценки от Кралство Испания и други На 17 септември т.г. получи премията на София за изключителни достижения и принос в националната просвета. Почетен жител е на Пловдив.
17 октомври 2022 година
През месец септември, по отношение на идната стогодишнина на Анжел Вагенщайн , в уеб страницата „ Ново време “ открихме рубриката
„ ВЕКЪТ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЖЕКИ “,
в която публикувахме определени негови текстове:
-КОМУНИЗМЪТ Е КАТО МЕЛОДИЯ, ОСТАВА, ДОРИ ДА БЪРКАМЕ ТЕКСТА – 6 септември
-С ФАШИЗМА съдебна експертиза ВОЮВА, А ЗА СВОБОДАТА съдебна експертиза МРЕ! – 8 септември
-ЧТО ДЕЛАТЬ? А СЕГА НАКЪДЕ? – 14 септември
-ИЗКУСТВОТО МОЖЕ ДА съдебна експертиза РАЗВИВА И ПРОЦЪФТЯВА САМО В УСЛОВИЯТА НА СВОБОДА – 19 септември
-СВОБОДА БЕЗ УСЛОВИЯ, УГОВОРКИ И ЗАКЛИНАНИЯ! – 21 септември
-РАЗРУШЕНИ МОСТОВЕ, СЪГРАДЕНИ МОСТОВЕ – 28 септември
-ПОД БАЛКОНА НА ЕВРОПА. СЕРЕНАДА ЗА БАЛКАНСКА ГАЙДА – 5 октомври
-2002 – И СЛЕД ТОВА. СПОМЕН ОТ ЕДНО СЛОВО – 12 октомври
Преди няколко дни разговарях с Джеки край гостоприемната маса в неговия дом, в който той основава неповторима атмосфера на споделено другарство, на мъдри разговори и непредвидени разногласия, последвани от обятия и подхвърлени тематики за последващи срещи. И може би умеенето да основава тази невероятна и несравнима с нищо духовна конюнктура е част от гения на неповторимия публицист, режисьор и антифашист Анжел Вагенщайн, който и сега, навършил своя век, живее и гори с проблемите и фантазиите на обществото ни.
– Джеки, в случай че човек прави равносметка на живота си, постоянно откроява някакви най-важни стадии и моменти. Като си мислиш за себе си след толкоз десетилетия претърпяно, кои най-важни неща би откроил?
– Е, по какъв начин да извади човек най-важното, всичко е значимо, всичко, което те е направило човек. Но в последна сметка, дали ще станеш заслужен човек зависи от това какъв блян следваш в живота си. И дали си му правилен. Моят блян постоянно е бил и си остава комунизмът. Е различен път съм ти казвал: комунизмът е мелодия. Това е една ария. Човек от време на време не помни думите, само че мелодията остава. Някой може да смени думите, само че значимо е да запазиш мелодията.
– Твоите книги са доста разнообразни като тема – от „ Борис І “ до „ Сбогом, Шанхай “. Кое е общото сред тях?
– Общото е антифашизмът, всичките ми книги без „ Борис І “ са антифашистки, отдадени са на борбата за една концепция. Идеалът ми е социалистически. Аз съм се съпротивлявал и се съпротивлявам против фашизма. Както виждаме, той се възражда в България, не знам дали всички го схващат. Съпротивлявам се също така против капитализма. Защото фашизмът е един доста непоносим, само че краткотраен строителен материал на капитализма. Затова тематиката на книгите ми продължава да бъде антифашизмът и борбата за идеала. Ако виждаш в близост нечистотия, корупция, беднотия, нарцисизъм, чуждопоклонничество, всеобща проклетия, идеалът е този, който ти дава воля за деяние. Не съм оптимист, че ще стане бързо, само че мисля, че след нас идват други борци, които ще подемат борбата за концепцията. Струва ми се, че в последно време този блян постепенно се възражда измежду младежите. Защото другото е обезсърчение, незаинтересованост и Терминал 2. Според мен, сега капитализмът се намира в доста дълбока рецесия и по никакъв начин не ме успокоява, че ние се намираме в още по-дълбока рецесия. Идеологическа рецесия. Всички системи – и левите, и десните, всички са в рецесия, всички боледуват, какво ще излезе от това не знам. Но от тежко боледуване положителни работи не излизат. Излизат идиотчета.
– Винаги си бил в случай че не отстъпник, то несъгласен с кривиците и на капитализма, и на социализма. А от близо 80 години си член на партията. Има една поговорка, че кривото дърво си живее, а правото става на дъски. Усетил ли си върху себе си правотата на тази поговорка?
– Е, най-малко от времето на смъртната ми присъда през 1943 година съм го усетил. И по времето на социализма не съм бил верноподаник, знаеш, че след 1990 година разбрах, че Държавна сигурност са подслушвали дома ми. Аз за първи път влязох в Партийния дом след Десети ноември, поканен от Лилов. Около средата на 80-те години имаше презаписване на членовете на Българска комунистическа партия. Тогава в дома на киното Свобода Бъчварова стана и попита за какво Анжел Вагенщайн в никакъв случай не е бил член на партийното бюро. Предложи ме и ме избраха единомислещо за член на бюрото. След седмица ме повика Мария Ненкова, секретар в Съюза на филмовите дейци, която работеше и по партийна линия, и ми сподели, че бюрото на Ленински регион не утвърждава моя избор. Ето това беше да си непокорен. И в партията и в този момент я има тази разлика сред жител и верноподаник.
– Ти и в този момент не си верноподаник в Българска социалистическа партия. Какво те тормози най-вече?
– Ние още нямаме куража, пък и знанията, да приспособим и да формулираме по съответен метод привлекателния блян в новото време, в което живеем. Червеното знаме не е знаме на една партия, то е знак на едно придвижване за коренна смяна на това, в което живеем. А ние скриваме това алено знаме, комунистите действително са още веднъж в конспиративност. Ние от ден на ден се деидеологизираме в името на някаква близка цел, само че не знаем каква е огромната ни цел. Много пъти сме си говорили, че след 1925 година, когато Българска комунистическа партия беше изцяло разгромена и имаше под 1000 члена в цялата страна, тя завоюва общинските избори в София. Софийската комуна оживя 10 дни, властта я денонсира, само че това е величието на една концепция! А виждаме в този момент огромната социалистическа партия до каква степен се срина за няколкото последни години. Човек би трябвало постоянно и във всичко да държи на правдата и да е правилен на идеала.
– Преди пет години американската режисьорка Андреа Саймън сътвори филм за твоя живот – „ Изкуството е оръжие “. Всъщност, в действителност през целия ти креативен живот изкуството е било твоето оръжие…
– Според мен, огромна уязвимост е, че нашите учени, днешната интелигенция, не проучват кое в капитализма е неприятното и кое е положителното, какво се случва сега в света, кое и кой основава риск България да не оцелее в тези процеси. Защо Китай да вземем за пример съумя да съчетае това, което е градивно в капитализма, с огромните и светли хрумвания на комунизма? А в този момент се запитвам какъв брой жреци на Словото, на изкуството – писатели и други създатели, има в Националния съвет на Българска социалистическа партия? Ставало е дума, че в руско време интелигенцията в Съюз на съветските социалистически републики беше прочувствено дейна. Михаил Илич Ром ми е преподавател! Той идваше при мен, отсядаше при мен, когато снимах в Германия. Те всички бяха в прочут смисъл съпротива. Но ние в този момент живеем в един трагичен преход, без да знаем къде отиваме. Изкуството е затворено сред хашиш и разхайтеност, чалгата стана изкуството на огромна част от младежта. Заради моментни политически цели някои изгониха Чайковски, къде са българските огромни създатели? Някои се продават на Запада, по какъв начин желаеме да основават новия свят. Лошото в тяхната прегрешение е, че те опустошават предишното, преставят го като токмак, а то няма по какъв начин да бъде пометено, без него няма през днешния ден, без през днешния ден няма на следващия ден. Изкуството е и метод да воюваш за идеала, да го доведеш до хората.
***
Анжел Вагенщайн е роден на 17 октомври 1922 година в Пловдив. По политически аргументи фамилията му емигрира за малко във Франция. След прошка се завръща в България, завършва строителен колеж. След влизането на България във войната на страната на нацистка Германия той е изпратен в еврейски лагер за насилствен труд, откъдето заобикаля и се включва в съпротивителното придвижване против фашизма. Ремсист, член на Българска комунистическа партия от 1941-ва, участник в Съпротивата, член на бойна група, хванат, пребиван грубо в полицията, наказан на гибел. Само случайността му оказва помощ да живее. Част от Софийския затвор е опустошен от американска бомба, пандизчиите са преместени в Сливенския затвор, където чакат осъществяване на присъдите си. Но Съветската войска навлиза в България и на 8 септември Джеки излиза на независимост. В този ден пред пандиза първи идват на тумба… сливенските роми и за учудване на пандизчиите, към момента струпани зад стоманените решетки, надуват от дълго време неразрешената от управляващите алена ария „ Да живей труда “, гарнирана с дайрета и кючеци. За случката Вагенщайн споделя: „ Тази блага и непредвидена циганска ария на труда ми даде съображение десетилетия по-късно да нарека по малкия екран ромите „ мои скъпи братя и сестри “. След това получих куп писма и телефонни позвънявания с гневни закани да си прибера „ братята и сестрите “ и да си ги отнеса в Израел “.
Непосредствено след излизането си от пандиза Вагенщайн отива на фронта, като един от ръководителите на първия български фронтови спектакъл „ Народна сцена “. След войната е от първия випуск български студенти, изпратени в Москва да се учат на кинематография във ВГИК. Той е първият чужденец, приключил тази най-стара кино академия в света – дипломата му е с номер 1. Когато се връща, в „ Българска кинематография “ прави първите си стъпки. И още вторият му филм след „ Септемврийци “ – „ Тревога “ по Орлин Василев, е спрян от Вълко Червенков, тъй като в него… липсвала решаващата роля на Червената войска. „ Тревога “ обаче е първият български филм с интернационална премия – от Карлови Вари. След това през 1959 година у нас е неразрешен филмът на Вагенщайн „ Звезди “ с режисьор Конрад Волф (брат на популярния немски шпионин Маркус Волф). „ Кони си отиде единствено на 56 година, беше ми като брат “, демонстрира Джеки портрета до бюрото си. Докато у нас не разрешават „ Звезди “, филмът получава Голямата премия на филмовия фестивал в Кан, въпреки че на фестивала е показан като немски(!). Това е най-голямата премия на български филм до момента, той печели наградите на всички места, където взе участие. А е неразрешен в България, тъй като демонстрира депортирането на македонските и егейските евреи, осъществено от българското фашистко държавно управление и от Българската войска – нещо, за което и през днешния ден властта избира да мълчи.
Анжел Вагенщайн е дейна обществена персона, почитан държавник, демократ и хуманист. Той е измежду 12-те интелектуалци реформатори, поканени от президента Франсоа Митеран на историческата закуска в София при закрити врата през януари 1989 година Бе член на комитета за отбрана на Русе. По негова концепция на 18 ноември 1989 година е проведен огромният протест на площад “Св. Александър Невски ”. Бил е народен представител от Българска социалистическа партия в VII Велико национално заседание. И сега той живее с проблемите на обществото и на Българска социалистическа партия. Съпричастен е със протичащото се в партията, страда за неуспехите й, а наскоро написа прочувствено писмо до Корнелия Нинова с молба да си спомни какъв брой генерации са починали за нашия блян и да си подаде оставката след неуспехите на изборите в последните години.
Анжел Вагенщайн е създател на сюжетите на 52 игрални, документални и анимационни кино лентата, създадени в девет страни. Автор е на пиеси за възрастни и деца, сложени в България и чужбина. Сред най-известните му заглавия са „ Звезди “, „ Допълнение към закона за отбрана на страната “, „ Звезди в косите, сълзи в очите “, „ След края на света “, „ Борис I “, „ Гоя или Трудният път на прозрението “, „ Езоп “, ‘’Cлед края на света’’. Много от филмите му са отличени с най-високи награди на интернационалните кинофестивали в Кан, Берлин, Аделаида, Виена, Акапулко, Москва, Карлови Вари, Авелино и други Написал е 7 книги. Романите му „ Петокнижие Исааково “, „ Далеч от Толедо “ и „ Сбогом, Шанхай “ са преведени на френски, немски, британски, съветски, испански, полски, чешки, маджарски, македонски, италиански, китайски, иврит. Отличени са с влиятелни международни литературни награди и номинации, в това число с Европейската премия за литература „ Жан Моне “ през 2004 година Официално е поканен за член на Американската Гилдия на писателите. През 2011 година излиза книгата му „ Преди края на света. Драскулки от неолита ”. Един подигравателен и умен разказ равносметка, побрал съкровени мемоари от „ неолита ” на епохата, занимателни епизоди от кухнята на киното, непознати страници за Съпротивата и за парадоксите на времето, в което живеем. А въз основа на друго негово популярно произведение – „ Съновидение за св. Борис I ”, един надълбоко прочувствен и проницателен текст с привкус на старинна хроника, е основан сюжетът на емблематичния игрален филм „ Борис I ” на режисьора Борислав Шаралиев с присъединяване на Стефан Данаилов в ролята на огромния български държател.
Анжел Вагенщайн е притежател на голям брой български и задгранични оценки, включително ордените „ Стара планина – I ст. “, „ Св.св. Кирил и Методий “ с огърлие, френските звания „ Офицер на Ордена за заслуги към нацията “ и „ За литература и изкуство “, лауреат е на българската държавна премия „ Паисий Хилендарски “, на Германската национална премия за изкуство I ст., на Годишната литературна премия на Сорбоната, на Международната премия за човешки права „ Свят без нацизъм “, на съветския орден „ Пушкин “ за заслуги в развиването на културните ни връзки, на награди на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските публицисти, на Наградата на Народно събрание на Българска социалистическа партия за политическа публицистика и журналистика „ Георги Кирков – Майстора “ (2017), на две оценки от Кралство Испания и други На 17 септември т.г. получи премията на София за изключителни достижения и принос в националната просвета. Почетен жител е на Пловдив.
17 октомври 2022 година
През месец септември, по отношение на идната стогодишнина на Анжел Вагенщайн , в уеб страницата „ Ново време “ открихме рубриката
„ ВЕКЪТ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЖЕКИ “,
в която публикувахме определени негови текстове:
-КОМУНИЗМЪТ Е КАТО МЕЛОДИЯ, ОСТАВА, ДОРИ ДА БЪРКАМЕ ТЕКСТА – 6 септември
-С ФАШИЗМА съдебна експертиза ВОЮВА, А ЗА СВОБОДАТА съдебна експертиза МРЕ! – 8 септември
-ЧТО ДЕЛАТЬ? А СЕГА НАКЪДЕ? – 14 септември
-ИЗКУСТВОТО МОЖЕ ДА съдебна експертиза РАЗВИВА И ПРОЦЪФТЯВА САМО В УСЛОВИЯТА НА СВОБОДА – 19 септември
-СВОБОДА БЕЗ УСЛОВИЯ, УГОВОРКИ И ЗАКЛИНАНИЯ! – 21 септември
-РАЗРУШЕНИ МОСТОВЕ, СЪГРАДЕНИ МОСТОВЕ – 28 септември
-ПОД БАЛКОНА НА ЕВРОПА. СЕРЕНАДА ЗА БАЛКАНСКА ГАЙДА – 5 октомври
-2002 – И СЛЕД ТОВА. СПОМЕН ОТ ЕДНО СЛОВО – 12 октомври
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ