Официално е открит Големият адронен колайдер
Големият адронен колайдер е най-големият и мощен колайдер (ускорител на частици) в света, който се намира в Европейския център за нуклеарни проучвания CERN (Centre europeen de recherche nucleaire). Той е предопределен за ускорение на насрещни снопове протони и тежки йони. Целта на плана LHC е на първо място да бъде открит Хигс бозонът — най-важната към момента ненаблюдавана пробно обикновена парченце, предсказана теоретично от общоприетия модел (СМ), а по този начин също и да се търсят физически феномени отвън рамките на СМ. Планира се да се отдели внимание на проучването на свойствата на W и Z бозоните, на нуклеарните взаимоотношения при свърхвисоки сили и процесите на раждане и разпад на тежки кварки (b и t).
Разположен е в тунел с дължина на окръжността 27 километра и на дълбочина от 50 до 175 метра под френско-швейцарската граница наоколо до Женева. Конструкцията съдържа 1624 свръхпроводящи електромагнита, които работят при температура 1,9 K (-271,25 °C). В построяването и употребата му вземат участие повече от 10 000 учени и инженери от 100 страни.
Ускорителят LHC е очакван за проучване на конфликт на високоенергетични протони със сумарна сила 14 TeV (14·1012 електронволта, 7 TeV всеки), а по този начин също и на ядра на оловото с сила 5,5 GeV (5,5·109 електронволта).
Идеята за плана LHC се ражда през 1984 година и е публично утвърдена 10 години по-късно. Строителството му стартира през 2001 година, когато е приключен предходният огромен ускорител на CERN — електрон-позитронният ускорител LEP (Large Electron-Positron Collider). Големият адронен ускорител е публично открит на 21 октомври 2008 година
Първият тест с ускорителя е осъществен на 10 септември 2008 година В единия завършек на тунела е пуснат протонен лъч с дебелина по-малко от човешки косъм и скорост, близка до тази на светлината.
На 30 март 2010 година година е осъществен първият сполучлив опит с високи сили, когато са генерирани два протонни лъча, всеки с сила 3,5 TeV (общо 7 TeV), което слага началото на изследователската стратегия. Целта е да се доближат сили от 14 TeV.
На 4 юли 2012 година, представителите на опитите ATLAS и CMS афишират, че са разкрили нова парченце с маса 125.3 GeV ± 0.6 GeV, което я прави най-масивната следена обикновена парченце. Новата парченце е бозон и е евентуално да е планувания от Стандартния модел бозон на Хигс. Стандартният модел не планува съществуването на други частици, с изключение на бозона на Хигс, и идващите опити в ЦЕРН се чака да покажат дали новооткритата парченце е дълго търсения бозон на Хигс. Учените от ЦЕРН не изключват опцията с изключение на свойствата, предсказани от Стандартния модел, новооткритата парченце на има и други, или пък да не е съвместима с бозона на Хигс, което ще отвори вратите за създаването на физични теории оттатък Стандартния модел.
Източник: Уикипедия
Разположен е в тунел с дължина на окръжността 27 километра и на дълбочина от 50 до 175 метра под френско-швейцарската граница наоколо до Женева. Конструкцията съдържа 1624 свръхпроводящи електромагнита, които работят при температура 1,9 K (-271,25 °C). В построяването и употребата му вземат участие повече от 10 000 учени и инженери от 100 страни.
Ускорителят LHC е очакван за проучване на конфликт на високоенергетични протони със сумарна сила 14 TeV (14·1012 електронволта, 7 TeV всеки), а по този начин също и на ядра на оловото с сила 5,5 GeV (5,5·109 електронволта).
Идеята за плана LHC се ражда през 1984 година и е публично утвърдена 10 години по-късно. Строителството му стартира през 2001 година, когато е приключен предходният огромен ускорител на CERN — електрон-позитронният ускорител LEP (Large Electron-Positron Collider). Големият адронен ускорител е публично открит на 21 октомври 2008 година
Първият тест с ускорителя е осъществен на 10 септември 2008 година В единия завършек на тунела е пуснат протонен лъч с дебелина по-малко от човешки косъм и скорост, близка до тази на светлината.
На 30 март 2010 година година е осъществен първият сполучлив опит с високи сили, когато са генерирани два протонни лъча, всеки с сила 3,5 TeV (общо 7 TeV), което слага началото на изследователската стратегия. Целта е да се доближат сили от 14 TeV.
На 4 юли 2012 година, представителите на опитите ATLAS и CMS афишират, че са разкрили нова парченце с маса 125.3 GeV ± 0.6 GeV, което я прави най-масивната следена обикновена парченце. Новата парченце е бозон и е евентуално да е планувания от Стандартния модел бозон на Хигс. Стандартният модел не планува съществуването на други частици, с изключение на бозона на Хигс, и идващите опити в ЦЕРН се чака да покажат дали новооткритата парченце е дълго търсения бозон на Хигс. Учените от ЦЕРН не изключват опцията с изключение на свойствата, предсказани от Стандартния модел, новооткритата парченце на има и други, или пък да не е съвместима с бозона на Хигс, което ще отвори вратите за създаването на физични теории оттатък Стандартния модел.
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ