Болестите на големите писатели
Големите писатели не са имали съвършен живот. Много от тях са израснали в бедност, имали са проблеми с алкохол и опиати, били са неразбрани. Често това се е дължало на средата към тях или пък е било завещание от родителите им. Това са били предпоставки за бъдещи здравословни проблеми. Тези проблеми обаче, в известна степен, са съдействали за отприщване на тяхното въображение и разум, основали великите творби, на които се любуваме и до през днешния ден. Сайтът huffingtonpost.com демонстрира 10 класици и техните здравословни и ментални неразположения.
(Jack London, 1903)
Лондон е имал маниакална убеденост в себе си. Това му оказва помощ да стане първия милионер в историята измежду писателите, само че това не идва гратис. Имал е биполярно разстройство, претърпява скорбут, както и опит за самоубийство. Когато се появява язва на краката му, взема решение самичък да се лекува с живак. Освен това си инжектира опиат, хероин, стрихнин, беладона. Умира на 40 от свръхдоза морфин.
Авторът се разказва в диалог с Карл Юнг като „ човек за дребните неща, податлив към чудатост и алкохолизъм ”. Страстта му към дъблинските проститутки му докарва гонорея. Успява да се излекува, само че медикаментите, които лекарите му дават, му предизвикват проблеми с очите. Претърпява умопомрачителните 11 очни интервенции, които по този начин и не оправят до дъно зрението му.
(Anne, Emily, and Charlotte Brontë, by their brother Patrick Branwell Brontë, c. 1834)
Сестрите Бронте
Всички сестри Бронте умират от туберкулоза. Заразата се популяризира в фамилията, откакто е прихваната от учебното заведение „ Clergy Daughter’s School ”. Там сестрите са бити и измъчвани, тъй като са считани за прокълнати и луди. Това нанася трайни контузии на децата. Шарлот, Емили и Ан са страдали от меланхолия. Брат им Барнуел е бил пияч. Емили най-вероятно е имала Синдром на Аспергер.
Оруел е признавал, че едвам е преживявал, до момента в който напише една книга. Това се е дължало на зараза на бронхиалните канали, която получава още като малко дете. Трудният му живот, обвързван с беднотия и бедност също не оказва помощ. Цял живота има проблем с пневмония. Получава инжекции, чиято цел е да подобрят притока на въздух от белия му дроб. Те са му причинявали такава болежка, че са въодушевили мъченията, на които е подложен Уинстън Смит, основният воин в „ 1984 ”.
(William Shakespeare, Attributed to John Taylor, c.1600)
За Шекспир няма доста медицински сведения. Последните му подписи демонстрират, че ръцете му са треперили. Смята се, че е имал сифилис. Според Д. Х. Лорънс, ужасът и отчаянието в нещастията на Барда се дължат на неналичието на съответен лек за сифилис.
Милтън в един миг ослепява. Една от аргументите е, че е претрупал очите си още от ранна детска възраст, четейки гръцки и латински творби по цели нощи. Основна роля играе и фактът, че е взимал най-различни медикаменти, безсистемно, в обезверен опит да избави очите си. Сред тях оловен ацетат, който унищожава бъбреците му.
(Jonathan Swift, portrait by Charles Jervas)
Той е бил ходеща енциклопедия по патология. Имал е сериозна болест на ушите, поради която е чувал ужасни шумове. Тази болест повлиява държанието му, а оттова разрушава и любовния му живот. Според Джеймс Джойс, Суифт е „ унищожил живота на две дами ”.
Хоторн е страдал от обществено обезпокоително разстройство. Мразел е да бъде докосван, даже не могъл да гледа хората в очите. Когато положителният му другар Франклин Пиърс е определен за президент на Съединени американски щати, на писателя му се постанова да се появява в общественото пространство по-често. Това му оказва помощ да забогатее, само че унищожава здравето му. Хоторн се обръща към алкохола, с цел да преодолее своята хронична свенливост. Умира от мистериозна болест, най-вероятно рак на стомаха. Това е бил най-разпространения рак в Америка по това време, поради огромната консумация на осолена риба и пушено месо.
(Herman Melville, 1870, by Joseph Oriel Eaton)
Той е страдал от биполярно разстройство. Епизоди на меланхолия и потиснатост, следвани от такива на еуфория. С годините все по-често се обръща и към алкохола. От физическа позиция, е имал проблем с гръбначния дирек и очите.
Йейтс е бил със Синдром на Аспергер. Бил е извънредно свенлив. Губи девствеността си на междинна възраст. Съпругата му споделя, че е нямал интерес към хората като същества, само към това, което са правили и казвали. Оцелява от бруцелоза. Решава да се подложи на интервенция за увеличение на потентността.
Източник:
Снимки и картини: en.wikipedia.org
