Страданието изостря гения ~ Пол ГОГЕН
Гоген открива рисуването относително късно, на 35 години, то се трансформира в смисъл на живота му и го обрича на бедност.
Естетиката, чиито съществени начала Гоген нахвърля и от която по-късно ще черпят генерации художници, е отричане на импресионизма, този последовател на реализма. Потресаващо изобретение! Лишен от съвсем всякаква връзка с парижките артистични среди, разрастващ мислите си в най-пълна самотност, заобиколен от потискащото пренебрежение, Гоген се пита от време на време дали не полудява. „ И въпреки всичко колкото повече обмислям, толкоз повече имам вяра, че съм прав! “
Пол Гоген е символичният облик на един от ония художници, които – „ нещастни жертви на обществото “, също като неговия другар Ван Гог, – са обречени да бъдат хора отвън закона, клетници, които си отмъщават единствено като извършват своя дълг.
(7 June 1848 ~ 8 May 1903)
Живях в най-голяма мизерия... Това е нищо или съвсем нищо. Човек привиква с нея и с малко воля стартира най-после да й се надсмива. Ала ужасното е, че това пречи на работата, на развиването на умствените заложби... Вярно е, че въпреки това, страданието изостря гения. Но то не би трябвало да бъде прекалено, тъй като другояче убива индивида... С доста горделивост аз съумях да се въоръжа с огромна сила и имах волята да искам.
Сърцето ми е изсъхнало като дървото на масата и в този момент, когато съм закален против тестванията, мисля единствено за работата, за изкуството си. Това въпреки всичко е едничкото нещо, което не изневерява: популярност богу, прогресирам с всеки изминат ден и ще пристигна време, когато ще мога да се веселя на плодовете.
За мен огромният художник е израз на най-висша интелигентност; до него доближават най-тънките и затова най-неуловимите чувства и предавания на мозъка.
Музикантите се любуват с ухото си, но ние с нашето ненаситно, настървено око вкусваме наслаждения до безкрайност. След малко, когато отида на вечеря, животното ще бъде нахранено, само че жаждата ми по изкуството няма да бъде в никакъв случай утолена.
Вгледайте се в необятното създание на природата и ще видите, че съществуват закони, които пресъздават и напълно разнообразни и въпреки всичко сходни по въздействието си аспекти всички човешки усеща... Има персонални, благородни, лъжливи и така нататък Правата линия показва безкрая, кривата лимитира творението... Още по-ясно приказват цветовете, въпреки и не така многообразни като линиите, тъй като влияят мощно върху окото. Има тонове благородни, други елементарни, съзвучия спокойни, утешаващи, други, които ви възбуждат с дързостта си...
Един съвет: не копирайте прекомерно доста от натура. Изкуството е абстракция, извличайте я от природата, като я съзерцавате, и мислете повече за творчеството, в сравнение с за резултата; единственият метод да се въздигнем до Бога е да вършим като нашия възвишен преподавател, да творим...
Щрихът е средство да се подчертае една концепция.
Изкуството е или плагиатстване или гражданска война.
На изкуството е нужна философия, също по този начин, както и на философията е належащо изкуство. А другояче какво би станало с хубостта?
За да създадем нещо ново, би трябвало да се върнем към източника, към човечеството в неговото начало.
Никой не е неприятен, никой не е добър, всеки е и двете по едно и също време – в един и същи миг, само че по друг метод. Това е толкоз дребно нещо – животът на индивида, само че той въпреки всичко има време да направи велики неща, фрагменти от общата картина.
Има две съсловия в обществото – една, която има по рождение капитал, допускащ на индивида да бъде рентиер, служител на висок пост или независим търговец. А от какво живее другата класа без капитал? От плодовете на своя труд. При едните дългото неизменност в държанието /администрация или търговия/ води до повече или по-малко посредствени резултати. При другите предприемчивият дух /изкуство и литература/ си основава, въпреки и доста постепенно, без значение и продуктивно състояние.
А коя е най-прекрасната част от живия народ, която оплодява, реализира напредъка, обогатява страната? Човекът на изкуството? Ти не обичаш изкуството; какво обичаш тогава? Парите. А когато художникът печели, вие сте за изкуството. В играта има и облага, има и загуба, и вие не трябва да споделяте насладата, щом не споделяте тъгата. Защо давате обучение на децата си, щом това е сегашна тъга предвид на нещо нестабилно?
Добре знам, че отсега нататък ще ме схващат все по-малко и по-малко. Какво значение има, че се отдалечавам от другите! За масата аз ще бъда мистерия, за неколцина ще бъда стихотворец, а рано или късно положителното отива на мястото си. Няма значение – споделям Ви, че по този начин или другояче аз ще съумея да основа неща от най-голям порядък, знам го, пък и ще забележим!
Аз съм популярен художник и го знам, тъй като е по този начин. Преживял съм доста. Моят креативен център се намира в мозъка, а не някъде другаде. Аз съм мощен, тъй като никой не ме отклони от пътя, който самичък си избрах, и оставам правилен на това, което е в мен.
Self-portrait, 1888, Van Gogh Museum, Amsterdam
Still life with teapot and fruits, 1896
Self-portrait and Yellow Christ, 1890-1891
Arii Matamoe (The Royal End), 1892
O Taiti (Nevermore), 1897, Courtauld Institute
Tahitian women, 1891
Nave nave moe (Sacred spring, sweet dreams), 1894, Hermitage Museum
Bathing Place, 1886
Breton girls dancing, 1888
Garden in Vaugirard (Painter's Family in the Garden in Rue Carcel), 1881, Ny Carlsberg Glyptotek, Copenhagen
Four Breton Women, 1886
Self-Portrait with Halo and Snake, 1889, National Gallery of Art, Washington, DC
Portrait of Madelaine Bernard, 1888
Self-portrait at Lezaven, 1888
Swineherd, Brittany, 1888
Still Life with l'Esperance, 1901
Young Girl Dreaming (Study of a Child Asleep), 1881
Study of a Nude (Suzanne sewing), 1880, Ny Carlsberg Glyptotek
The Yellow Christ (Le Christ jaune), 1889, Albright-Knox Art Gallery, Buffalo, NY
От: „ Животът на Гоген “, Анри Перюшо, превод Никола Георгиев, изд. Български художник, 1981
Снимка и картини: Wikipedia; chinaoilpaintinggallery




