Годината е 1962. В разгара на Карибската криза, Съединените Щати

Годината е 1962. В разгара на Карибската рецесия, Съединените Щати желаят Мексико да сложи нуклеарни ракети на територията си. В телефонен диалог, президентът на Мексико споделя на американския президент Кенеди, че Мексико ще даде това, от което Съединените Щати имат потребност.
Това несъмнено би подложило Мексико на евентуална офанзива от руснаците в разгара на обтегнатите връзки, излагайки на опасност жизненоважната сигурност на страната в интерес на Съединените Щати.

Забележителното в този епизод е, че Мексико се съгласява на нещо толкоз налудничаво и това е резултат на сполучливата американската външна политика към Латинска Америка от предходното десетилетие.

Ползите на деликатно направена американска външна политика се виждат във времена на потребност и по-нататък, не незабавно. Американското състояние и водачество имат значение тъкмо в сериозни обстановки.

За страдание, неосъзнатото едва място на американския президент Доналд Тръмп е външната политика.

Когато той взе решението да съобщи кюрдите като изтегли американските войски от кюрдските елементи на Сирия, Тръмп не очакваше заслужената засечка от Сенаторите републиканци. Сенатор Линдзи Греам, Председател на Сенатската правосъдна комисия, назова решението „ най-голямата неточност през интервала му като президент “ и Тръмп не разбра за какво.

Чрез метода си към американската външна политика, Тръмп скапва години на обмисляне и деликатна сметка – и освен в Близкия Изток.

Решението за кюрдите на Тръмп не идва от избрана теория, както някои биха предложили. Движенията на Тръмп са безразборни и по цялата карта; той просто не схваща комплицираната игра на шах, заложена в изковаването на американска външна политика.

Изтеглянето му на американските войски от кюрдските територии не е обосновано с изолационизъм от кардиналния вид на Сенатор Ранд Пол. Скоро стана ясно, че американските войски в Сирия не се връщат вкъщи, те просто се реалокират да пазят нефтените залежи в Сирия.

Заедно с решението да изпрати американски войски в Саудитска Арабия да вършат същото там, излиза наяве, че Тръмп просто обича да пази петрол. Той самият сподели на кюрдите да вървят да живеят в сирийските елементи с петрол, тъй като тогава видимо

Америка би се интересувала да ги пази. Той също по този начин сподели, че Съединени американски щати желаят от този петрол.

Но да пазиш петрол не е гранд тактика. Това е нефтен тръмпизъм от вида, който даже и Джордж У. Буш не смееше да произнесе тъкмо по този начин.

В изненадата си от гнева на Сенаторите републиканци, се видя, че Доналд Тръмп не схваща какво като геополитика се състоеше в тази дребна група от американски бойци. Нито пък разбра деликатния баланс. Изглежда, че доста малко неща могат да накарат Сенаторите Републиканци да се разграничат от Тръмп и външната политика е това, което им пали фитила.

Според българската сентенция “де го чукаш, де се пука”, решението за кюрдите ще се отрази на други сфери – американските позиции ще се пукнат на друго място, не незабавно и не където Тръмп чака.

В разнообразни области и географски региони, Тръмп разтуря десетилетия от деликатно изкована политика, където всяка фраза и всяко придвижване значеше нещо.

Както епизода с Мексико демонстрира, изгодите от деликатно планувана американска външна политика се виждат във времена на потребност и по-нататък, не незабавно.

Американското позициониране на интернационалната сцена има значение. Тръмп му е навредил и резултатите няма да са явни незабавно.

Но републиканските Сенатори виждат по-надалеч. Те ще бъдат основните фигури в импийчмънта на Тръмп. Републиканците имат право да са ядосани от тази липса на гранд тактика и ще запомнят това когато импийчмънта се реалокира в Сената.

Външната политика е неосъзнатата уязвимост на Тръмп и това, което той не осъзнава е, че това може да му коства импийчмънта.

Ивета Чернева , служила за пет организации на Организация на обединените нации и в Американския Конгрес.