Нуждаем се от Чърчил, не от Чембърлейн
Годината е 1938-а! Хитлер преди малко е направил аншлуса на Австрия и е протегнал ръка на Судетите, област с немскоезично население, намираща се в Чехословакия. Ръководителят на нацистка Германия към този момент се е показал като агресор и това събитие не може да бъде подценено нито във Англия, нито във Франция.
По това време Обединеното кралство се ръководи от премиера Невил Чембърлейн, който подписва така наречен Мюнхенско съглашение. То включва прекачване на Судетите на Германия, а Хитлер дава обещание на Чембърлейн, че няма да окупира други територии и ще постави завършек на своята агресия.
Премиерът се завръща в Лондон и афишира, че носи дългогодишен мир. Той е приел думите на Хитлер на доверие. Липсват каквито и да било гаранции, че немският автократ ще съблюдава обещанието си, само че Чембърлейн е доста удовлетворен от това, за което се е договорил.
По време на парламентарен спор по тематиката обаче думата взема Уинстън Чърчил, който към оня миг е елементарен народен представител в английския парламент. И Чърчил, и Чембърлейн са от Консервативната партия, само че явно разбиранията им във връзка с гаранциите за сигурността и предварителната защита по отношение на възможен пълномащабен боен спор, са напълно разнообразни.
Чърчил декларира на Чембърлейн, че е имал опция да избира сред войната и позора, избрал е позора и тъкмо заради това в този момент ще получи и войната. И се оказва изцяло прав. По-малко от година след подписването на Мюнхенското съглашение нацистка Германия нападна Полша и слага началото на Втората международна война.
А в този момент годината е 2025! Вече три години и девет месеца продължава пълномащабната съветска война против Украйна.
През този дълъг интервал от време несъмнено имаше динамичност на бойното поле. Армията на агресора беше стигнала съвсем до Киев, беше окупирала Херсонска област, както и много огромна част от Харковска област.
Всичко това в този момент е под украински надзор. Понастоящем бойните дейности са съсредоточени главно в Донбас, като има спорадични конфликти и на други места по фронтовата линия, която е дълга повече от 1000 км.
Руската страна твърди, че има предимство във военните дейности. Това обаче сега показва по-скоро нейното предпочитание, в сравнение с действителността. Така, да вземем за пример, към този момент мина един месец откогато руснаците оповестиха, че са завладяли Покровск, само че това още не се е случило.
Защо военният Шенген е неминуем за сигурността на Европейски Съюз
Европейска комисия даде старт на военния Шенген. Процесът ще е нескончаем и сложен, само че е нужен.
Очевидно Русия се нуждае от време за прегрупиране и възобновяване на силите. Тя най-вероятно тъкмо за това ще употребява едно вероятно помирение, в случай че такова бъде реализирано.
Аргументи в тази посока могат да се намерят и в годините сред 2014 и 2022. След окупирането на Крим, от Кремъл нееднократно са заявявали, че не желаят да разрушават украинската държавност и че нямат проекти за пълномащабна война против нея. Руската страна твърдеше, че просто желала да отбрани рускоезичното население в Източна Украйна.
Да, в Украйна има рускоезично население, тъкмо както през 1938 година популацията в Судетите е немскоезично. Русия даже се опита да показа окупирането на Крим и конфликтите в Донбас като самодейност на локалното население.
Ако беше по този начин обаче, нямаше да е нужно полуостровът да бъде милитаризиран в оптималната степен. Колкото до Донбас, ако Кремъл имаше благосклонностите на хората от района, то тъгите по неговото завладяване нямаше да не престават към този момент 10 години.
Руските изказвания са мощно неустойчиви. Тяхната цел е да вкарват в подвеждане и да основават неустойчивост в прилежащите страни и изобщо в системата на интернационалните връзки. Освен това подобен вид държание е значим за вътрешнополитическата обстановка в Русия.
При съществуването на властнически режим, експанзията води до сливане на обществото към режима, тъй като всички други въпроси отпадат от дневния ред и остават само въпросите на войната.
Това се случва в нацистка Германия през 1938 година Това се случва и в путинова Русия в този момент.
Колкото повече един властнически режим се нуждае от война, с цел да държи обществото обединено към себе си, толкоз по-малка е вероятността режимът да одобри помирение и трайно да спре военните дейности. Просто войната се трансформира в основен вътрешнополитически фактор.
Повърхностно видяно постоянно демократичните общества наподобяват по-разделени от властническите. През 1938 година Чърчил и Чембърлейн водят обществен спор в Народното събрание, до момента в който на Хитлер никой в Германия не му задава никакви въпроси.
Сега в Украйна има различия по избрани въпроси. Това ясно проличава от работата на украинската Рада. В Русия обаче никой нищо не пита. Там всеки, който не има вяра на режима, се счита за съперник на страната. Ето това е изцяло приключеният властнически режим. Той напълно е сложил знак за тъждество сред себе си и страната.
Поуките от 1938 година не са единствено за Англия или единствено за Европа. Те са международно завещание. Във Англия и Европа обаче те към този момент са добре осмислени и водачите на континента ни се преценяват с тях в процеса за взимане на решение.
От 2014 до 2022 година имаше известни съмнения и лъкатушения сред Чърчил и Чембърлейн. Сега обаче водещите европейски фактори се намират доста по-близо до Чърчил, в сравнение с до Чембърлейн. Това единствено по себе си прави Европа по-сигурно място и дава очаквания, че тя е способна да обезпечи предварителна защита против евентуални рискове и закани.
В случая първата гаранция за сигурността е жизнеността на украинската войска. Всякакви ограничавания за Въоръжените сили на Украйна и всевъзможни претенции за безпристрастен статут на Киев са неприемливи. Такъв вид метод поврежда освен украинската, само че и европейската сигурност като цяло.
Що се отнася до американската страна, то тя сподели доста динамичност по отношение на тематиката за съветската война против Украйна. По време на администрацията на Джо Байдън отношението беше ясно. Тогава Съединени американски щати бяха на страната на Украйна.
След идването на Тръмп нещата станаха доста по-неопределени и непоследователни. Докато се стигне до настоящето състояние, при което въпросите към тази война се трансфораха в част от битките вътре в администрацията на Тръмп.
Разликата в отношението към военния спор на държавния секретар Марко Рубио и вицепрезидента Джей Ди Ванс е огромна и към този момент ясно разпознаваема. Липсата на единение вътре в американската администрация я прави податлива на голям брой въздействия.
Дори обособени нейни представители умишлено са се сложили в ролята на проводници на въздействие. Това се отнася най-много за Стив Уиткоф, за който водеща международна медия популяризира информация, че е взел участие в телефонен диалог с съветски представител и го е съветвал по какъв начин съветските ползи да бъдат показани на президента Тръмп при изработването на проект за помирение сред Украйна и Русия.
На този стадий може да се каже, че от позиция на разбирането за сигурността, в Европа има доста повече единение, в сравнение с в Съединени американски щати. Макар и Старият континент да се състои от обособени национални страни, а Съединени американски щати са една федерална страна.
Френски специалист за проекта на Тръмп: Искат да наложат мир на страна, която не е изгубила войната
Според Франсоа Хейсбург украинският президент е изправен пред неосъществим избор
Устойчиво помирение би било допустимо само в случай че в него има повече Чърчил и по-малко (или по опция никакъв) Чембърлейн.
Политическото завещание на Чърчил има способността да сплотява. Съвременна Европа може да се възползва от това и към този момент го прави. В тази сложна обстановка Чърчил би трябвало да бъде пояснен и на администрацията в Съединени американски щати. И това още веднъж се пада на Европа да го направи.
А в Америка базата въпреки всичко е добра. Това ясно проличава от реакциите на от ден на ден републикански сенатори и конгресмени.
Повече Чърчил значи повече гаранции за сигурността. А примирието или мирът се нуждаят тъкмо от това както през 1938 година, по този начин и през 2025 г.
По това време Обединеното кралство се ръководи от премиера Невил Чембърлейн, който подписва така наречен Мюнхенско съглашение. То включва прекачване на Судетите на Германия, а Хитлер дава обещание на Чембърлейн, че няма да окупира други територии и ще постави завършек на своята агресия.
Премиерът се завръща в Лондон и афишира, че носи дългогодишен мир. Той е приел думите на Хитлер на доверие. Липсват каквито и да било гаранции, че немският автократ ще съблюдава обещанието си, само че Чембърлейн е доста удовлетворен от това, за което се е договорил.
По време на парламентарен спор по тематиката обаче думата взема Уинстън Чърчил, който към оня миг е елементарен народен представител в английския парламент. И Чърчил, и Чембърлейн са от Консервативната партия, само че явно разбиранията им във връзка с гаранциите за сигурността и предварителната защита по отношение на възможен пълномащабен боен спор, са напълно разнообразни.
Чърчил декларира на Чембърлейн, че е имал опция да избира сред войната и позора, избрал е позора и тъкмо заради това в този момент ще получи и войната. И се оказва изцяло прав. По-малко от година след подписването на Мюнхенското съглашение нацистка Германия нападна Полша и слага началото на Втората международна война.
А в този момент годината е 2025! Вече три години и девет месеца продължава пълномащабната съветска война против Украйна.
През този дълъг интервал от време несъмнено имаше динамичност на бойното поле. Армията на агресора беше стигнала съвсем до Киев, беше окупирала Херсонска област, както и много огромна част от Харковска област.
Всичко това в този момент е под украински надзор. Понастоящем бойните дейности са съсредоточени главно в Донбас, като има спорадични конфликти и на други места по фронтовата линия, която е дълга повече от 1000 км.
Руската страна твърди, че има предимство във военните дейности. Това обаче сега показва по-скоро нейното предпочитание, в сравнение с действителността. Така, да вземем за пример, към този момент мина един месец откогато руснаците оповестиха, че са завладяли Покровск, само че това още не се е случило.
Защо военният Шенген е неминуем за сигурността на Европейски Съюз
Европейска комисия даде старт на военния Шенген. Процесът ще е нескончаем и сложен, само че е нужен.
Очевидно Русия се нуждае от време за прегрупиране и възобновяване на силите. Тя най-вероятно тъкмо за това ще употребява едно вероятно помирение, в случай че такова бъде реализирано.
Аргументи в тази посока могат да се намерят и в годините сред 2014 и 2022. След окупирането на Крим, от Кремъл нееднократно са заявявали, че не желаят да разрушават украинската държавност и че нямат проекти за пълномащабна война против нея. Руската страна твърдеше, че просто желала да отбрани рускоезичното население в Източна Украйна.
Да, в Украйна има рускоезично население, тъкмо както през 1938 година популацията в Судетите е немскоезично. Русия даже се опита да показа окупирането на Крим и конфликтите в Донбас като самодейност на локалното население.
Ако беше по този начин обаче, нямаше да е нужно полуостровът да бъде милитаризиран в оптималната степен. Колкото до Донбас, ако Кремъл имаше благосклонностите на хората от района, то тъгите по неговото завладяване нямаше да не престават към този момент 10 години.
Руските изказвания са мощно неустойчиви. Тяхната цел е да вкарват в подвеждане и да основават неустойчивост в прилежащите страни и изобщо в системата на интернационалните връзки. Освен това подобен вид държание е значим за вътрешнополитическата обстановка в Русия.
При съществуването на властнически режим, експанзията води до сливане на обществото към режима, тъй като всички други въпроси отпадат от дневния ред и остават само въпросите на войната.
Това се случва в нацистка Германия през 1938 година Това се случва и в путинова Русия в този момент.
Колкото повече един властнически режим се нуждае от война, с цел да държи обществото обединено към себе си, толкоз по-малка е вероятността режимът да одобри помирение и трайно да спре военните дейности. Просто войната се трансформира в основен вътрешнополитически фактор.
Повърхностно видяно постоянно демократичните общества наподобяват по-разделени от властническите. През 1938 година Чърчил и Чембърлейн водят обществен спор в Народното събрание, до момента в който на Хитлер никой в Германия не му задава никакви въпроси.
Сега в Украйна има различия по избрани въпроси. Това ясно проличава от работата на украинската Рада. В Русия обаче никой нищо не пита. Там всеки, който не има вяра на режима, се счита за съперник на страната. Ето това е изцяло приключеният властнически режим. Той напълно е сложил знак за тъждество сред себе си и страната.
Поуките от 1938 година не са единствено за Англия или единствено за Европа. Те са международно завещание. Във Англия и Европа обаче те към този момент са добре осмислени и водачите на континента ни се преценяват с тях в процеса за взимане на решение.
От 2014 до 2022 година имаше известни съмнения и лъкатушения сред Чърчил и Чембърлейн. Сега обаче водещите европейски фактори се намират доста по-близо до Чърчил, в сравнение с до Чембърлейн. Това единствено по себе си прави Европа по-сигурно място и дава очаквания, че тя е способна да обезпечи предварителна защита против евентуални рискове и закани.
В случая първата гаранция за сигурността е жизнеността на украинската войска. Всякакви ограничавания за Въоръжените сили на Украйна и всевъзможни претенции за безпристрастен статут на Киев са неприемливи. Такъв вид метод поврежда освен украинската, само че и европейската сигурност като цяло.
Що се отнася до американската страна, то тя сподели доста динамичност по отношение на тематиката за съветската война против Украйна. По време на администрацията на Джо Байдън отношението беше ясно. Тогава Съединени американски щати бяха на страната на Украйна.
След идването на Тръмп нещата станаха доста по-неопределени и непоследователни. Докато се стигне до настоящето състояние, при което въпросите към тази война се трансфораха в част от битките вътре в администрацията на Тръмп.
Разликата в отношението към военния спор на държавния секретар Марко Рубио и вицепрезидента Джей Ди Ванс е огромна и към този момент ясно разпознаваема. Липсата на единение вътре в американската администрация я прави податлива на голям брой въздействия.
Дори обособени нейни представители умишлено са се сложили в ролята на проводници на въздействие. Това се отнася най-много за Стив Уиткоф, за който водеща международна медия популяризира информация, че е взел участие в телефонен диалог с съветски представител и го е съветвал по какъв начин съветските ползи да бъдат показани на президента Тръмп при изработването на проект за помирение сред Украйна и Русия.
На този стадий може да се каже, че от позиция на разбирането за сигурността, в Европа има доста повече единение, в сравнение с в Съединени американски щати. Макар и Старият континент да се състои от обособени национални страни, а Съединени американски щати са една федерална страна.
Френски специалист за проекта на Тръмп: Искат да наложат мир на страна, която не е изгубила войната
Според Франсоа Хейсбург украинският президент е изправен пред неосъществим избор
Устойчиво помирение би било допустимо само в случай че в него има повече Чърчил и по-малко (или по опция никакъв) Чембърлейн.
Политическото завещание на Чърчил има способността да сплотява. Съвременна Европа може да се възползва от това и към този момент го прави. В тази сложна обстановка Чърчил би трябвало да бъде пояснен и на администрацията в Съединени американски щати. И това още веднъж се пада на Европа да го направи.
А в Америка базата въпреки всичко е добра. Това ясно проличава от реакциите на от ден на ден републикански сенатори и конгресмени.
Повече Чърчил значи повече гаранции за сигурността. А примирието или мирът се нуждаят тъкмо от това както през 1938 година, по този начин и през 2025 г.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ