Издадоха “Историята на Варна”, събрана и разказана от братя Шкорпил
Годината е 1921. Двама съвсем незнайни братя чехи - Херман и Карел Шкорпил, показват във Варна своя доклад за двадесетгодишната си активност, отпред на Варненското археологическо сдружение (1901-1921 г.).
Именно този двадесетгодишен доклад на археологическото сдружение се трансформира в “Историята на Варна ”, която издателство Министерски съвет предлага на книжния пазар.
Документът е забавен и демонстрира, че с неуморните си дейности през годините двамата братя се трансформират в пионери-изследователи на старините ни и слагат началото на варненската, а и на българската археология. Написаните от тях книги, студии, публикации и монографии остават неоспорим принос в развиването на българската историография.
С тяхна помощ е открит Варненският археологически музей (1888 г.). Тук Карел остава шеф от 1915 година до гибелта си (1944 г.), а Херман е закрепостен ръководител на сдружението. Статиите, които разгласяват във Варненското археологическо сдружение, стават публично притежание и демонстрират тяхната неуморна работа.
В подтекста на описаните исторически летописи откриваме невероятния гений на двамата братя да описват и убеждават буйно. Разкопаните находки при изследванията им са значими за сглобяване на варненския, а и на българския исторически пъзел.
Изследват останките от римско време в града, пристанището на античния Одесос, Побитите камъни, Аладжа манастир, Караач теке, Джанавар тепе, Аспаруховия вал, първата българска столица Плиска, останките от наколни жилища във водите на Варнеското езеро, региона, към сражението на Владислав Варненчик през 1444 година и други.
“Историята на Варна ” е увлекателна, тъй като създателите му имат брилянтен изказ и повдигат с лекост завесата на от дълго време отминали времена, само че не подминават и актуалните проблеми на града. Разказват и демонстрират в карти, схеми и гравюри архитектурата (разположението на улиците), градско устройство, туризма, потреблението на минералните запаси, та чак до герба на морския град.
Решителността и любознанието на учените да изследват старините ги довежда до непокътнатите руини на Римските терми и самотно стърчащата кула на античния Одесос, пристанището и гробниците от времето на император Константин Велики.
Проучванията им се уголемяват последователно в три направления – на север, юг и запад от Варна. Прочиствайки скалната стена на Аладжа манастир, разказват разположението и откритите там отшелнически ниши и манастирска обител. Спират погледа си върху скалния релеф на Мадарския конник и бързо си навличат присмеха на някои наши историци с догатката, че това евентуално е изображение на хан Крум. Проучват останките на Аспаруховия вал и устието на р. Камчия.
Днес науката прави оценка високо благородния блян на братя Шкорпил да възкресяват частиците история на Варна, превъръщайки ги в любопитно четиво. /moreto.net
Именно този двадесетгодишен доклад на археологическото сдружение се трансформира в “Историята на Варна ”, която издателство Министерски съвет предлага на книжния пазар.
Документът е забавен и демонстрира, че с неуморните си дейности през годините двамата братя се трансформират в пионери-изследователи на старините ни и слагат началото на варненската, а и на българската археология. Написаните от тях книги, студии, публикации и монографии остават неоспорим принос в развиването на българската историография.
С тяхна помощ е открит Варненският археологически музей (1888 г.). Тук Карел остава шеф от 1915 година до гибелта си (1944 г.), а Херман е закрепостен ръководител на сдружението. Статиите, които разгласяват във Варненското археологическо сдружение, стават публично притежание и демонстрират тяхната неуморна работа.
В подтекста на описаните исторически летописи откриваме невероятния гений на двамата братя да описват и убеждават буйно. Разкопаните находки при изследванията им са значими за сглобяване на варненския, а и на българския исторически пъзел.
Изследват останките от римско време в града, пристанището на античния Одесос, Побитите камъни, Аладжа манастир, Караач теке, Джанавар тепе, Аспаруховия вал, първата българска столица Плиска, останките от наколни жилища във водите на Варнеското езеро, региона, към сражението на Владислав Варненчик през 1444 година и други.
“Историята на Варна ” е увлекателна, тъй като създателите му имат брилянтен изказ и повдигат с лекост завесата на от дълго време отминали времена, само че не подминават и актуалните проблеми на града. Разказват и демонстрират в карти, схеми и гравюри архитектурата (разположението на улиците), градско устройство, туризма, потреблението на минералните запаси, та чак до герба на морския град.
Решителността и любознанието на учените да изследват старините ги довежда до непокътнатите руини на Римските терми и самотно стърчащата кула на античния Одесос, пристанището и гробниците от времето на император Константин Велики.
Проучванията им се уголемяват последователно в три направления – на север, юг и запад от Варна. Прочиствайки скалната стена на Аладжа манастир, разказват разположението и откритите там отшелнически ниши и манастирска обител. Спират погледа си върху скалния релеф на Мадарския конник и бързо си навличат присмеха на някои наши историци с догатката, че това евентуално е изображение на хан Крум. Проучват останките на Аспаруховия вал и устието на р. Камчия.
Днес науката прави оценка високо благородния блян на братя Шкорпил да възкресяват частиците история на Варна, превъръщайки ги в любопитно четиво. /moreto.net
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ