Тайната мисия на капитан Кук
Годината е 1768 и европейската борба за владичество над океаните е в цялостен ход. Англия, Франция, Испания, Португалия и Холандия към този момент са прекарали няколко века, обикаляйки земното кълбо в търсене на нови и нови земи за завземане и запаси за употреба, само че Тихият океан – и по-специално южните морета – остават значително незнаен. В конкуренцията си да предявят искания за нова територия, английското държавно управление и Кралският флот измислят скришен проект: да изпратят морски офицер сякаш на научно странствуване, само че по-късно да го насочат да предприеме завоевателно пътешестване към тайнствения Южен континент. Човекът, определен да свърши тази работата, е Джеймс Кук – капитан на Военноморски сили, който също има и знания по картография и други науки.
Европейците към този момент знаят, че в Тихия океан има известно количество острови и че някои от тях имат капацитет за голямо благосъстояние. Все отново Фернандо Магелан става първият европеец, прекосил (два пъти – до такава степен и обратно) Тихия океан през 1519 година и до тогава към този момент е известно, че „ островите на подправките “ (днешна Индонезия) са ситуирани в океана. През идващите два века пътуванията на Магелан са повторени от още дузина други европейци – изключително холандски и испански капитани. Някои от тях преглеждат западните крайбрежия на Австралия, а други намират Нова Зеландия. Но необятността на Тихия океан, съчетана с ненадеждността на картите, значи, че никой не е сигурен дали Южният континент съществува и дали е открит.
Дори измежду британците Кук не е първият, който гледа към Южния Тихи океан. Само година по-рано капитан Самюъл Уолис прави първо акостиране в Таити, който кръщава на Джордж III. Що се отнася до английското държавно управление, те разгласяват интереса си към района още от 1745 година, когато Парламентът приема акт, предлагащ на всеки британец премия от 20 000 английски лири, в случай че откри митичния северозападен проход от залива Хъдсън в Северна Америка до Тихия океан. Британското държавно управление не е единственото с сходни ползи – холандският откривател Абел Тасман към този момент е забелязал остров край южното крайбрежие на Австралия, който по-късно ще бъде кръстен Тасмания, а испанците към този момент имат укрепления на островите Хуан Фернандес край западния бряг на Чили.
„ За испанците да укрепят по този начин Хуан Фернандес означаваше, че имат намерение да се опитат да запазят Тихия океан затворен “, написа историкът Дж. Холанд Роуз. „ Британското адмиралтейство обаче беше решено да не разреши това. “
Но с цел да направи това, без да притегля излишно внимание към задачите си, Адмиралтейството се нуждае от друга причина да изпрати кораби в Тихия океан. И Кралското Общество показва съвършената опция. Основана през 1660 година, тази научната група първоначално е група джентълмени с склонността и ресурсите да подхващат научни планове. Както написа историкът Андрю С. Кук (няма връзка с капитана): „ Обществото всъщност е било потребно средство за ръководството на научните ползи на обособените стипендианти и за стипендиантите да трансфорат своите научни ползи в публични заявки за държавна помощ. “ Когато Кралското Общество се обръща към Военноморските сили с искане да изпратят транспортен съд до Таити, с цел да следи преноса на Венера, който ще се случи през 1769 година, съгласно историка, това евентуално наподобява като идеалното прикритие.
HMS Endeavour
Начело на кораба Ендевър, Кук потегля от Плимут на 26 август 1768 година, с цел да дойде в точния момент в Таити за преноса, който ще се случи на 3 юни 1769 година Пътят му го придвижва през Атлантическия океан и през сложния за прекосяване нос Хорн в Южна Америка към южната част на Тихия океан. Той носи със себе си запечатани секретни указания от Адмиралтейството, които му е подредено да отвори чак след привършване на астрономическата част от задачата. За страдание на учените, действителните наблюдения на преноса от другите пунктовете по света са най-вече безполезни. Телескопите от този интервал вършат замъгляване към планетата, което изкривява записаното време на прекосяване на Венера пред Слънцето.
Но за Кук приключението едвам стартира. „ Кук не оставя никакви записи по кое време е отворил пакета с тайните заповеди от Адмиралтейството “, написа Тони Хорвиц в „ Blue Latitudes: Boldly Going Where Captain Cook Has Gone Before “. „ Но на 9 август 1769 година, откакто оставя Бора-Бора и другите острови, Кук извършва инструкциите си. „ Отплавам на юг “, написа капитана с нормалната ти сбитост. “
Накратко инструкциите му са да тръгне на юг и на запад в търсене на нова земя – изключително именитата „ Terra Australis “ – незнаен континент, препоръчан първо от гръцките философи като, да вземем за пример, Аристотел, който има вяра, че е нужен огромен южен континент, с цел да балансира тегло на северните континенти. В инструкциите си Кралският флот споделя на Кук освен да направи карта на бреговата линия на всяка нова земя, която откри, само че и „ да следи мисленето, нравът, благоразположението и броя на локалните, в случай че има такива, и да се стреми с всички подобаващи средства да завърже другарство и съюз с тях… Също по този начин със единодушието на локалните хора да се възползвa от комфортни обстановки в страната, в името на краля на Англия. “
Кук следва тези указания през идната година, като прекарва в тази задача общо 1 052 дни в морето. Той става първият европеец, който заобикаля и в детайли обрисува крайбрежната линия на двата острова на Нова Зеландия и неведнъж влиза в контакт с локалните маори. Той също по този начин пътува по източния бряг на Австралия, като още веднъж става първият европеец, който прави това. По времето, когато с екипажа му (поне с тези, които оцеляват) се завръщат в Англия през 1771 година, те уголемяват обсега на Британската империя до съвсем неуместна степен. Но той не постоянно следва тайните си указания тъкмо както са написани – той превзема тези нови територии без единодушието на жителите им и продължава да го прави и в идващите си две експедиции.
Дори до момента в който пое контрола над техните земи, Кук като че ли разпознаваше коренните групи като действителни хора. При първото си пътешестване до Нова Зеландия той написа: „ Туземците… са мощни, с хубави тела, дейни хора, както всички, които сме виждали до момента, и всички те боядисват телата си с червен окер и масло от главата до петите – нещо, което не сме виждали до момента. Техните канута са огромни, добре построени и орнаментирани с резба. “
„ Би било толкоз неверно да гледаме на Кук като на несъзнателен сътрудник на английския империализъм, колкото [би било] да го съдим по отношение на това какво се случва се по-късно “, написа Глиндвер Уилямс в „ Captain Cook: Explorations and Reassessments “. „ Неговото командване на няколко поредни плавания демонстрира както професионалната му ангажираност, по този начин и патриотичното му поверие, че в случай че някоя европейската нация би трябвало да господства над водите и земите на Тихия океан, то това би трябвало да е Англия. “
