Една година без Джеки Вагенщайн
Година мина, откогато го няма, а не ме напуща чувството, че ей на – ще звънне телефонът и Джеки ще издума шеговито в слушалката: „ Сабалар хаир олсун! “
Такъв човек в никакъв случай не си отива от живота ти. Голям човек – във всичко: и в РЕМСа; и в съпротивата; и в килията с мъченията при фашисткия изрод Гешев; и в упованието да се извърши смъртната му присъда в затвора; и в своите десетки филми.и книги - от “Звезди “ и„ Борис I “до „ Сбогом, Шанхай “ и „ Серенада за балканска гайда “, основали му международна слава; и в живковите години; и при така наречен народна власт, когато бе разрушена България; и в борбите за избавяне на Българска социалистическа партия от пагубното властване на Нинова („ Корнелия, подай си оставката! “). Неповторимият антифашист, публицист, сценарист и режисьор Анжел Вагенщайн доживя до своите 100 години и през всичките си десетилетия резервира това, което го правеше огромен във всичко – гения да бъде свободен, да бъде неподчиняем на властниците и да води война с неправдите. Домът му беше дом на другарството,.на мъдрите разговори и непредвидените разногласия, в него непроменяемо туптеше пулсът на времето.
Джеки беше непосредствен и прям – дали му гостуваха най-близките другари, разнообразни посланици или американската режисьорка Андреа Саймън, която сътвори филм за живота му – „ Изкуството е оръжие “. „ Дали ще останеш заслужен човек зависи от това какъв блян следваш в живота си и дали си му правилен “, отсече един път Джеки в едно мое изявление. „ Идеалът ти дава воля за деяние. А идеалът ми са комунизмът и антифашизмът, аз съм повече антифашист, в сравнение с евреин. Все едно дали става дума за репресии против юдеите, против арменците, или против българите “, обичаше да споделя той. Твърдеше, че не e бил отстъпник, само че постоянно е бил Несъгласният с кривиците. И в никакъв случай не е живял елементарно - както всеки, който има и отстоява позиция.
Вагенщайн е създател на към 50 сюжета за игрални, документални и анимационни филми, снимани в осем страни. Филмите му печелят най-високи награди, а негови книги са преведени на френски, немски, британски, съветски, испански, полски, чешки, маджарски, македонски, италиански, китайски, иврит. Той бе надарен създател и надарен човек. Но и различен път съм казвала, че измежду всичките му в действителност гениални произведения има една сцена, в която е целият Джеки. Финалът на кино лентата " Допълнение към закона за отбрана на страната " - за терора над комунисти и земеделци през 1925 година Всичките " леви " са избити, полицията може да си отдъхне, повече никой няма да буни реда със отбрана на простите селяни. И в този миг на разгром над всички очаквания изумените погледи се обръщат към хълма - там, незнайно от кое място взело се, се развява напразно едно гордо алено знаме. Простреляно, само че живо...
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед19527Проф. Боян Дуранкев: Китай се трансформира в научна суперсилаАлтернативен Поглед20517Проф. Янко Янев: Скептичен съм, че ще успеем да запазим енергийния бранш солиденАлтернативен Поглед27947Проф. Боян Дуранкев: Доволството и краят на историята са пристигнали в ЕСАлтернативен Поглед17047Валери Жаблянов: Едрият бизнес в България управлява партийно-политическата система с доста средстваАлтернативен Поглед10595Валери Жаблянов: Ниската изборна интензивност е едно огромно самошамаросване на гражданитеАлтернативен Поглед209645Валентин Вацев: Боговете на войната се разсънват и стартират да я водят без да се интересуват от човешката воляАлтернативен Поглед107324Ще има ли българи, които ще платят за унижението на България в Народния спектакъл!?Алтернативен Поглед97405Проф. Иво Христов: За последните 120 години нито един прелом в България не е дело на вътрешен фактор Източник: pogled.info
Такъв човек в никакъв случай не си отива от живота ти. Голям човек – във всичко: и в РЕМСа; и в съпротивата; и в килията с мъченията при фашисткия изрод Гешев; и в упованието да се извърши смъртната му присъда в затвора; и в своите десетки филми.и книги - от “Звезди “ и„ Борис I “до „ Сбогом, Шанхай “ и „ Серенада за балканска гайда “, основали му международна слава; и в живковите години; и при така наречен народна власт, когато бе разрушена България; и в борбите за избавяне на Българска социалистическа партия от пагубното властване на Нинова („ Корнелия, подай си оставката! “). Неповторимият антифашист, публицист, сценарист и режисьор Анжел Вагенщайн доживя до своите 100 години и през всичките си десетилетия резервира това, което го правеше огромен във всичко – гения да бъде свободен, да бъде неподчиняем на властниците и да води война с неправдите. Домът му беше дом на другарството,.на мъдрите разговори и непредвидените разногласия, в него непроменяемо туптеше пулсът на времето.
Джеки беше непосредствен и прям – дали му гостуваха най-близките другари, разнообразни посланици или американската режисьорка Андреа Саймън, която сътвори филм за живота му – „ Изкуството е оръжие “. „ Дали ще останеш заслужен човек зависи от това какъв блян следваш в живота си и дали си му правилен “, отсече един път Джеки в едно мое изявление. „ Идеалът ти дава воля за деяние. А идеалът ми са комунизмът и антифашизмът, аз съм повече антифашист, в сравнение с евреин. Все едно дали става дума за репресии против юдеите, против арменците, или против българите “, обичаше да споделя той. Твърдеше, че не e бил отстъпник, само че постоянно е бил Несъгласният с кривиците. И в никакъв случай не е живял елементарно - както всеки, който има и отстоява позиция.
Вагенщайн е създател на към 50 сюжета за игрални, документални и анимационни филми, снимани в осем страни. Филмите му печелят най-високи награди, а негови книги са преведени на френски, немски, британски, съветски, испански, полски, чешки, маджарски, македонски, италиански, китайски, иврит. Той бе надарен създател и надарен човек. Но и различен път съм казвала, че измежду всичките му в действителност гениални произведения има една сцена, в която е целият Джеки. Финалът на кино лентата " Допълнение към закона за отбрана на страната " - за терора над комунисти и земеделци през 1925 година Всичките " леви " са избити, полицията може да си отдъхне, повече никой няма да буни реда със отбрана на простите селяни. И в този миг на разгром над всички очаквания изумените погледи се обръщат към хълма - там, незнайно от кое място взело се, се развява напразно едно гордо алено знаме. Простреляно, само че живо...
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед19527Проф. Боян Дуранкев: Китай се трансформира в научна суперсилаАлтернативен Поглед20517Проф. Янко Янев: Скептичен съм, че ще успеем да запазим енергийния бранш солиденАлтернативен Поглед27947Проф. Боян Дуранкев: Доволството и краят на историята са пристигнали в ЕСАлтернативен Поглед17047Валери Жаблянов: Едрият бизнес в България управлява партийно-политическата система с доста средстваАлтернативен Поглед10595Валери Жаблянов: Ниската изборна интензивност е едно огромно самошамаросване на гражданитеАлтернативен Поглед209645Валентин Вацев: Боговете на войната се разсънват и стартират да я водят без да се интересуват от човешката воляАлтернативен Поглед107324Ще има ли българи, които ще платят за унижението на България в Народния спектакъл!?Алтернативен Поглед97405Проф. Иво Христов: За последните 120 години нито един прелом в България не е дело на вътрешен фактор Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ