По примера на Франция! Нужна ли е забрана на социалните мрежи за децата у нас?
Франция вкарва строги ограничавания за достъпа на деца до обществените мрежи, поставяйки още веднъж на дневен ред въпроса за въздействието на цифровите платформи върху психологичното здраве на подрастващите. Решението провокира разнопосочни реакции.
Темата разясниха пиар специалиста Пепи Димитрова и инфлуенсъра Даяна Йорданова.
Според Димитрова решението на Франция е добър образец, който слага на дневен ред въпроса за въздействието на обществените мрежи върху децата в ранна възраст.
„ Вече има безспорни проучвания, които демонстрират, че несъразмерното скролване и дългото време, прекарано в обществените мрежи, пречат на построяването на главните мозъчни връзки “, акцентира тя.
По думите ѝ детският разум е основан да играе, да измисля светове, да учи и да чете – действия, които протичат по-бавно.
„ Тези процеси сега биват измествани от бързата допаминова взаимозависимост, присъща за обществените платформи “, сподели Димитрова.
На друга позиция застана инфлуенсърът Даяна Йорданова. Според нея обществените мрежи не могат да бъдат избрани еднопосочно като положителни или неприятни – без значение дали се употребяват от деца под 14 или 15 години.
„ Трябва да се подхващат ограничения за ограничение на достъпа на децата в тази нежна възраст, само че се тормозя, че сходни крайни принадлежности могат да доведат до вторични опасности “, съобщи Йорданова.
Тя предизвести, че съществува заплаха децата да се насочат към нерегламентирани и по-трудно контролируеми платформи. Според нея по-ефективният метод е достъпът до обществените мрежи да бъде освен стеснен, само че и изработен по-полезен и безвреден.
„ Лишаването на децата от опцията да развиват адаптивност в цифровия свят също крие опасности “, сподели тя.
Председателят на Синдикат „ Образование “ към КТ „ Подкрепа “ доктор Юлиан Петров също поддържа стъпките на Франция за ограничение на достъпа на децата до обществените мрежи. Той уточни, че сходни диспути към този момент се водят и в други европейски страни и съгласно него това е бъдещето на образованието.
Д-р Петров акцентира, че наред с рестриктивните мерки би трябвало да се оферират и други възможности. По думите му съществуват стотици хиляди благоприятни условия за потребление на изкуствения разсъдък с просветителна цел и българската просветителна система би трябвало да се насочи към тях. В същото време тя би трябвало да се оправи с рисковете, произлизащи от обществените мрежи. Той напомни, че системата ни към момента не е намерила решение на казуса с потреблението на мобилни телефони в учебно заведение.
„ В учебно заведение първо би трябвало да ограничим телефона като средство за достъп до обществените мрежи. Дори и да ограничим обществените мрежи, това не значи, че сме лимитирали малкия екран. Познавам просветителни системи, които са лимитирали телевизионните канали. В България няма такова нещо, а посредством тях може да се види експанзия даже в детските филми “, добави той.
Източник: NOVA NEWS
Още вести четете в: България За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News