Година и половина преди да падне от власт, Тодор Живков

Година и половина преди да падне от власт, Тодор Живков и министър Стоян Овчаров са разработвали конфиденциален проект по какъв начин България с ударни промени и вложения да изпревари останалите страни от Източна Европа.

Перестройката е в ход, само че Живков търси вид, при който да резервира властта си, а стопанската система гладко да мине на пазарни релси. За задачата министърът предлага да приготви стратегия за приватизация, като по отчета му за преустройството на стопанската система има даже решение на Министерския съвет.

Преди това обаче Живков дълго се колебае. Очевидно е, че в случай че той не поддържа сходна концепция, тя няма късмет.

„ Въпросът е да бъде уверен “, изясни пред „ 168 часа “ човек, осведомен с алтернативата тогава.

По разнообразни канали информация за подготвяните промени стига до руските наместници у нас. Затова те оповестяват в Москва: „ Живков

желае да вкарва капитализъм

в България! “

Паралелно с това в партията се засилват сили, които са срещу сходни хрумвания.

Това обаче напълно не е единственото провинение на Живков пред Кремъл. Заедно с приятеля си баварския министър председател Франц Йозеф Щраус той приготвя проект, с който Германия, а не Съюз на съветските социалистически републики ще дирижира прехода у нас.

Живков и Щраус се договарят за голям пакет немски вложения в България – те ще влязат в страната по линия на взаимни предприятия, само че и по линия на идната приватизация.

Мащабът на плануваните инвестиции е умопомрачителен – съгласно очевидци те могат да доближат няколко милиарда марки.

„ Канцлерът Хелмут Кол бе дал инструкции на Министерството на финансите да стартират диалози с нас – изясни участник в договарянията. – Във връзка с този проект

имахме три срещи

Целта бе да уточним какво тъкмо по какъв начин да се направи, с цел да може решението за този пакет да мине през техния парламент. Всичко бе измислено до последния подробност, само че 10 ноември 1989 година промени всичко. “

За обещаващата концепция на Живков и Щраус свидетелстват няколко случки.

Първата е, че генсекът се договаря с баварския министър председател да се основат българо-немски джойнтвенчъри.

На среща с немските индустриалци Живков произнася такава тирада, че преводачката на няколко пъти се обръща към наш министър, с цел да го пита дали да продължи да превежда едно към едно думите на Първия.

Той кимва

„ Абе, ние от горната страна пишем социализъм, като девиз – смее се Живков пред немския бизнес. – Обаче изпод си е жив капитализъм. “ Думите му са във връзка на преди малко прелюдия Указ 56, с който на колективите се дава независимост сами да ръководят предприятията си.

В края на изказването си пред немските индустриалци Живков приключва с още по-шокиращите думи, че българите при всички случаи ще предпочетат немски артикули и артикули.

„ Имаше подготвеност от страна на баварски компании да основават смесени сдружения с наши компании – описа пред „ 168 часа “ преводачът на Живков Тошко Тошков. – Конкретни диалози се водеха за взаимно дружество с един от огромните производители на салами в Бавария. В тях участваше и Огнян Дойнов. Идеята беше баварски компании

да основат смесени предприятия

у нас. В мое наличие Живков не е поставял въпрос пред Щраус за заеми. Двамата си имаха цялостно доверие, а и до момента в който Щраус бе жив, България бе в положително финансово положение. До началото на 1988 година всички желаеха да ни дават заеми, тъй като ние си покривахме всички задължения. Западът, Германия нямаха никакви терзания да ни дават заеми, само че при започване на 1988 година обстановката се промени. “ Причината е, че Горбачов отхвърля да работи с Живков и поетапно всички, които преди са желали да ни дават заеми, към този момент отхвърлят.

Паралелно с това Горбачов осъществя проекта си да „ докара до провал социализма “, както ще признае години по-късно. От началото на мандата си през 1985 година той поръчва на България разнообразни артикули, най-много от военнопромишления комплекс, които след това отхвърля да заплати. Това е неговият опит да накаже страната, която при предходните управления е употребила Съюз на съветските социалистически републики като суровинен придатък и е „ живяла над своите благоприятни условия “.

Освен това Горбачов е още по-ядосан на Живков поради другарството му с Щраус, който той не понася. Това е индивидът, който още от 50-те години като боен министър пробва да разположи нуклеарни оръжия на територията на Германия. Като министър председател на Бавария Щраус е пореден, а Горбачов не желае Съюз на съветските социалистически републики да е зложелател. Напротив, руският водач държи непременно той да оглави измененията и всичко в Източна Европа да става по този начин, както той каже.

Живков е наясно, че не може да работи с Горбачов и търси различен проект за избавление на персоналната си власт и на страната. Затова в края на лятото на 1988 година с Щраус организират дискретни диалози в една от ловните хижи в България.

Щраус още веднъж развива концепцията си за Обединени европейски щати. На тази тематика той към този момент е издал книга

„ Големият дизайн “,

в която е изброил преимуществата на концепцията си.

„ Задълбочени диалози не са водили, само че и Живков поддържаше тази теза “, споделя пред „ 168 часа “ преводачът Тошков. Той е бил единственият свидетел на тази среща, защото и Живков, и баварският министър председател са му имали цялостно доверие.

„ Когато Щраус говореше за сливане на европейските страни и

доближаването им, сред него и Живков имаше взаимно схващане “, прецизира Тошков. Според него баварският министър председател считал, че България има водещо място в този план като една от най-стабилните социалистически страни.

Това се удостоверява и от Фридрих-Вилхелм Ротенпилер, който тогава е бил в делегацията на премиера.

Според него в последния диалог в края на лятото на 1988 година Щраус споделил на Живков, че комунизмът не може да се реформира, че само промяната на системата ще отвори нови пътища към бъдещето.

Неочаквано за всички Живков удостоверил, че събеседникът му е изцяло прав. Веднага по-късно той попитал какво би трябвало да направи България, с цел да стане член на Европейски Съюз. Според Ротенпилер Щраус в началото помислил, че става дума за неточност в превода и попитал какво има поради, а Живков дал отговор с безапелационен звук, че

България би трябвало да стане член на Европейски Съюз

След което двамата стартират да разискват концепции по какъв начин може да стане това.

Първата стъпка е Щраус в своето изявление на интернационален конгрес у нас да очертае евентуалните благоприятни условия и съответни посоки, по които Изтокът и Западът да се обединят в едно цяло. Нещо немислимо до тогава за гневен антикомунист.

На въпрос на „ 168 часа “ каква би била ориста на България, в случай че проектът на Живков и Щраус се бе осъществил, човек от обкръжението им бе безапелационен: „ Щяхме да изпреварим всички останали в Европейски Съюз, приватизацията и

промените

щяха да стартират по-рано, стопанската система работеше, предприятията имаха своите пазари и нямаше да се продадат на безценица. Германия планираше големи вложения у нас и преходът щеше да протече по напълно различен метод. “

Горбачов обаче има различен проект – провал на социализма, който България претърпя по изключително мъчителен метод.