Глухарчето, още наричано жълтурче, жълтиче, радика, капикос и още много

...
Глухарчето, още наричано жълтурче, жълтиче, радика, капикос и още много
Коментари Харесай

Събиране и съхранение на глухарче

Глухарчето, още наричано жълтурче, жълтиче, радика, капикос и още доста други, е публикувано из целия свят. Може да бъде намерено в паркове, градини, ливади, край пътища, в изоставени места, въобще – на всички места.

Глухарчето е измежду многогодишните тревисти растения. Това подкрепя лесното му събиране. На върха на нежното му зелено стъбълце цъфти по едно яркожълто езичесто цвете, което нощем и при неприятно време се затваря, а заран още веднъж се отваря, с цел да посрещне слънчевите лъчи. Когато прецъфтят, цветовете на глухарчетата се трансформират в дълги бели власинки, разнасяни от вятъра.

Използваемите елементи на глухарчето са корените и стъблото дружно с листата. При събиране би трябвало да се знае, че билките не се скубят и късат. Те се режат с нож или ножица, като се отрязва единствено тази част, която се употребява.

Събирането на корените става напролет, преди започване развиването на растенията. То може да стане и през есента, когато листата стартират да увяхват. Предпочитано е есенното събиране, защото през този интервал корените са по-богати на ползотворни субстанции.

Вече събраните корени се почистват добре от пръстта. Всички надземните елементи, тънките коренчета и края на корена се отстраняват. Сушат се на сянка или в сушилня до 40 градуса. Готови са, когато при счупването им престане да се отделя бял сок. Изсушените стъбла имат кафяв цвят, лек горчив усет и нямат аромат.

Срокът на валидност както на задачите, по този начин и на нарязаните корени е една година. Съхраняват се в добре затворени кутии или хартиени пликове. В сухите корени на глухарчето се откриват дъбилни и слузни субстанции, смолисти субстанции, сапонини, органични киселини и гликозиди, белтъчни субстанции, танини, захари, както и доста други.

Другата част, която се събира и суши от глухарчето, са листата и стеблото. Берат се малко или по време на цъфтежа и се сушат по същия метод като корените. Изсушените листа имат характерен горчив усет, на които се дължи лечебният им резултат. Цялата билка има валидност до три години, до момента в който нарязаната - година и половина. Съхранението е като корените.

Източник: gotvach.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР