Глобалният дълг надхвърли 300 трилиона долара
Глобалният дълг доближи рекордните 307 трилиона $ края на второто тримесечие на годината, пресмята Институтът за интернационалните финанси (IIF). Увеличаването с 10 трилиона $ единствено за шест месеца е макар възходящите лихвени проценти, ограничаващи банковите заеми, написа Reuters.
Най-голяма част от покачването на международното дългово задължение e за сметка на Съединените щати и Япония.
Групата за търговия с финансови услуги съобщи в отчет, че световният дълг в доларово изражение се е нараснал с 10 трилиона $ през първата половина на 2023 година и със 100 трилиона $ през последното десетилетие.
Последното нарастване е повишило съотношението световен дълг към Брутният вътрешен продукт за второ следващо тримесечие до 336%. Преди 2023 година съотношението намаляваше в продължение на седем тримесечия.
По-бавният стопански напредък, дружно със забавянето на растежа на цените, са измежду водещите аргументи за повишаването на съотношението, се споделя в отчета на IIF.
Внезапното повишаване на инфлацията беше главният фактор за внезапното понижаване на съотношението на дълга през последните две години “, споделят от IIF.
Анализаторите прибавят, че с намаляването на натиска върху заплатите и цените, даже и да не е в упования мащаб, чакат съотношението дълг/БВП да надмине 337% до края на годината.
Повече от 80% от насъбраните 10 трилиона $ за шест месеца идва от развития свят, като Съединени американски щати, Япония, Англия и Франция записват най-големи нараствания. Сред нововъзникващите пазари най-големите растежи идват от най-големите стопански системи, а точно Китай, Индия и Бразилия.
Тъй като по-високите лихвени проценти и по-високите равнища на дълг тласкат нагоре държавните разноски за лихви, напрежението при вътрешния дълг ще се усили “, сподели IIF.
Докладът открива, че дългът на семействата по отношение на Брутният вътрешен продукт на разрастващите се пазари към момента е над равнищата отпреди COVID-19 – значително заради Китай, Корея и Тайланд. Въпреки това съотношението при развитите пазари е спаднало до най-ниското си равнище от две десетилетия през първите шест месеца на годината.
Ако инфлационният напън продължи на зрелите пазари, положението на балансите на семействата, изключително в Съединени американски щати, ще обезпечи възглавница против по-нататъшни покачвания на лихвите “, се споделя в отчета.
Пазарите не плануват повишение на лихвения % от Федералния запас на Съединени американски щати в близко бъдеще, само че сега се чака целевият лихвен % сред 5.25 и 5.5% да остане в действие най-малко до май идната година, съгласно инструмента FedWatch на CME.
Очаква се процентите да останат високи за дълъг интервал от време в Съединените щати, което може да окаже напън върху нововъзникващите пазари, защото нужните вложения се насочват към по-малко рисковия развъртян свят.
Очаква се Федералният запас да остави лихвите непроменени в края на съвещанието си в сряда, само че може да алармира, че е отворен за по-нататъшни покачвания на лихвите.
Най-голяма част от покачването на международното дългово задължение e за сметка на Съединените щати и Япония.
Групата за търговия с финансови услуги съобщи в отчет, че световният дълг в доларово изражение се е нараснал с 10 трилиона $ през първата половина на 2023 година и със 100 трилиона $ през последното десетилетие.
Последното нарастване е повишило съотношението световен дълг към Брутният вътрешен продукт за второ следващо тримесечие до 336%. Преди 2023 година съотношението намаляваше в продължение на седем тримесечия.
По-бавният стопански напредък, дружно със забавянето на растежа на цените, са измежду водещите аргументи за повишаването на съотношението, се споделя в отчета на IIF.
Внезапното повишаване на инфлацията беше главният фактор за внезапното понижаване на съотношението на дълга през последните две години “, споделят от IIF.
Анализаторите прибавят, че с намаляването на натиска върху заплатите и цените, даже и да не е в упования мащаб, чакат съотношението дълг/БВП да надмине 337% до края на годината.
Повече от 80% от насъбраните 10 трилиона $ за шест месеца идва от развития свят, като Съединени американски щати, Япония, Англия и Франция записват най-големи нараствания. Сред нововъзникващите пазари най-големите растежи идват от най-големите стопански системи, а точно Китай, Индия и Бразилия.
Тъй като по-високите лихвени проценти и по-високите равнища на дълг тласкат нагоре държавните разноски за лихви, напрежението при вътрешния дълг ще се усили “, сподели IIF.
Докладът открива, че дългът на семействата по отношение на Брутният вътрешен продукт на разрастващите се пазари към момента е над равнищата отпреди COVID-19 – значително заради Китай, Корея и Тайланд. Въпреки това съотношението при развитите пазари е спаднало до най-ниското си равнище от две десетилетия през първите шест месеца на годината.
Ако инфлационният напън продължи на зрелите пазари, положението на балансите на семействата, изключително в Съединени американски щати, ще обезпечи възглавница против по-нататъшни покачвания на лихвите “, се споделя в отчета.
Пазарите не плануват повишение на лихвения % от Федералния запас на Съединени американски щати в близко бъдеще, само че сега се чака целевият лихвен % сред 5.25 и 5.5% да остане в действие най-малко до май идната година, съгласно инструмента FedWatch на CME.
Очаква се процентите да останат високи за дълъг интервал от време в Съединените щати, което може да окаже напън върху нововъзникващите пазари, защото нужните вложения се насочват към по-малко рисковия развъртян свят.
Очаква се Федералният запас да остави лихвите непроменени в края на съвещанието си в сряда, само че може да алармира, че е отворен за по-нататъшни покачвания на лихвите.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ