Глобалната храна
Глобализацията е безвъзвратен факт, чиито богатства към този момент от дълго време употребяваме в доста връзки. Знаем какво става по света и познаваме непознати култури, традиции, природа, без даже да сме ходили там, пазарим, забавляваме се – всичко на един клик разстояние и едно натискане на отдалеченото.
Глобализацията има и своите отрицателни страни, несъмнено. Екологията, запазването на националните благосъстояния и просвета – границите от ден на ден се размиват. Поне на пръв прочит. Все по-актуална наклонност е да се замисляме за локалните ни обичаи и традиции, храни, питиета, билки. Особено в контрастност с на ниска цена и подозрителен импорт от всички страни, ГМО, химическите добавки. Възможно ли е в глобализирания ни свят да запазим парченце чиста храна, която да ни обезпечи и здраве. Възможно ли е този блян да направи съществена стъпка напред към богатството на нашата земя?
“Действай локално, мисли световно ”
Как въздейства глобализацията на селското стопанство
Глобализацията прави допустимо това, да се храним с артикули от другия завършек на света. Водорасли от Япония, киноа от Боливия, къри от Индия, мака от Перу. Загрижени за качеството на храната си, потребността да прибавяме от ден на ден и повече потребни суперхрани, с цел да компенсираме въздействието на екологичното замърсяване на храната, в действителност докарва все по-големи вреди на екологичните системи по целия свят. Особено на разрастващите се страни и на тези от Третия свят, чиито стопански системи са едва развити и селското стопанство е към момента сериозен бранш. Например, търсенето на мака в последно време предизвика увеличеното произвеждане на суровината в Перу. Това води до промени в доста направления – трудова претовареност, смяна на ландшафта, напълно пренареждане на стопанската система. Едни култури губят място и внимание, други печелят за тяхна сметка. Това се отразява от своя страна пък на някои чисто агрономически индикатори - качество на почвата, изменение на състава й и така нататък
Глобализацията и екологията
Всяко превозване на храни отвън техния ареал, т.нар храна на 0+ км води и до промени на околната среда. Едни от най-големите замърсители в международен проект са самолетите – най-евтиният превоз. Товарните кораби също изхвърлят в международния океан тонове отпадък, а това е място, което мъчно се почиства. Емисиите на въглероден диоксид във въздуха въздейства на озоновата дупка, парниковия резултат – едно от най-тревожните им последствия е световното стопляне. Да не приказваме, по какъв начин страдат от това животните, птиците и рибите – още веднъж, всички по веригата. Едно голяма част от международната стопанска система - отглеждането на животни, сега се сочи за зложелател номер 1 на планетата - животните имат потребност от доста вода, растителна храна под формата на фураж, само че и под формата на паша, поради която се изсичат гори и пустинните региони настъпват в места, където в никакъв случай не ги е имало. А с унищожаването на горите вредата върху екологията е пагубна.
О-в Борнео. Само преди десетилетия тук е имало тучна тропическа гора. Днес островът е един от най-бързо обезлесяващите се региони в света, поради изсичането на маслената палма, от която се прави палмово масло. Здравословното хранене го охулва, то се употребява всеобщо, тъй като е на ниска цена, а ето до къде води всичко това.
Глобализацията и видовото многообразие
По отношение на типовете глобализацията въздейства необикновено отрицателно. Всеки ден по стопански аргументи изчезват окончателно десетки типове. Всеки ден. Животински и растителни. Природата е открила едно доста просто предписание – всичко е обвързвано. Ако нещо е допълнително, поради нашите ползи, то потиска друго нещо, което употребява същия запас или ареал. Ако някой тип е подтиснат, а различен надвива, това се отразява на всички в еко системата. Гладът за екзотични суперхрани води до дефицита им тук-там, където същите тези храни са съществени за физическото оцеляване. Цели култури изчезват, тъй като хората изоставят произвеждането им, за сметка на други, за които има голямо търсене.
Какъв може да е персоналният ни принос?
Да се храним със сезонни плодове и зеленчуци. Освен че си подсигуряваме релативно чисто произвеждане, знаем, че всичко е расло в покрайнината. Ягоди през декември, зеле през март, морков през април - това е безумно. Плодове и зеленчуци отвън сезона - значи единствено импорт. Възползвайте се от това, което ни оферират 4-те ни годишни времена - обилие, което рядко се среща.
Да се консумираме храни от производители. Това пък подсигурява, че храната ни не е пътувала стотици хиляди километри. Ако се храним с плодове и зеленчуци, с които са се хранили поколенията преди нас, това значи, че чисто на генетично равнище си осигуряваме здраве. Учени потвърждават, че имунните клетките имат памет и непознати и екзотични храни остават неразпознати от тях, в резултат на това имунитетът е непрекъснато деен, а това може да докара до безсилие на съпротивителните сили в сериозни моменти.
Избягвайте нетрадиционните за България храни, колкото и „ супер ” да са, каквито и невероятни да са изгодите им. Търсете българските им заместители. Цитруси? Касисът и магданозът имат същите количества витамин С, и така нататък...Храната работи най-силно на хората, които живеят на земята, където тя пораства. Да, японците живеят дълго, тъй като се хранят с риба, ориз и водорасли, само че менюто им остава относително консервативно и тази храна е добра точно за тях. Нациите, които са най-облагодетелствани от глобализацията са и най-затлъстели и боледуващи.
Пазар в Оруру, Боливия. Цената на кг киноа, обичайна зърнена просвета в бедната страна, е скочила толкоз доста, че става непостижима за локалните, които даже не могат да си я разрешат. В резултат - едни забогатяват, а други внезапно обедняват.
Пазарувайки по този метод храната си, облекчаваме природата и по различен индикатор - по-малко опаковани храни, по-малко индустриални замърсители. Ще подтикваме естествените селскостопански действия в региона, в който живеем.
И като споделяме - да мислим световно, дано и мечтаем световно. Дори за малко - че е допустимо някъде на края на света, някой перуански или бразилски фермер да прави същото - да се върне към обичайното си произвеждане и метод на живот.
Глобализацията има и своите отрицателни страни, несъмнено. Екологията, запазването на националните благосъстояния и просвета – границите от ден на ден се размиват. Поне на пръв прочит. Все по-актуална наклонност е да се замисляме за локалните ни обичаи и традиции, храни, питиета, билки. Особено в контрастност с на ниска цена и подозрителен импорт от всички страни, ГМО, химическите добавки. Възможно ли е в глобализирания ни свят да запазим парченце чиста храна, която да ни обезпечи и здраве. Възможно ли е този блян да направи съществена стъпка напред към богатството на нашата земя?
“Действай локално, мисли световно ”
Как въздейства глобализацията на селското стопанство
Глобализацията прави допустимо това, да се храним с артикули от другия завършек на света. Водорасли от Япония, киноа от Боливия, къри от Индия, мака от Перу. Загрижени за качеството на храната си, потребността да прибавяме от ден на ден и повече потребни суперхрани, с цел да компенсираме въздействието на екологичното замърсяване на храната, в действителност докарва все по-големи вреди на екологичните системи по целия свят. Особено на разрастващите се страни и на тези от Третия свят, чиито стопански системи са едва развити и селското стопанство е към момента сериозен бранш. Например, търсенето на мака в последно време предизвика увеличеното произвеждане на суровината в Перу. Това води до промени в доста направления – трудова претовареност, смяна на ландшафта, напълно пренареждане на стопанската система. Едни култури губят място и внимание, други печелят за тяхна сметка. Това се отразява от своя страна пък на някои чисто агрономически индикатори - качество на почвата, изменение на състава й и така нататък
Глобализацията и екологията
Всяко превозване на храни отвън техния ареал, т.нар храна на 0+ км води и до промени на околната среда. Едни от най-големите замърсители в международен проект са самолетите – най-евтиният превоз. Товарните кораби също изхвърлят в международния океан тонове отпадък, а това е място, което мъчно се почиства. Емисиите на въглероден диоксид във въздуха въздейства на озоновата дупка, парниковия резултат – едно от най-тревожните им последствия е световното стопляне. Да не приказваме, по какъв начин страдат от това животните, птиците и рибите – още веднъж, всички по веригата. Едно голяма част от международната стопанска система - отглеждането на животни, сега се сочи за зложелател номер 1 на планетата - животните имат потребност от доста вода, растителна храна под формата на фураж, само че и под формата на паша, поради която се изсичат гори и пустинните региони настъпват в места, където в никакъв случай не ги е имало. А с унищожаването на горите вредата върху екологията е пагубна.
О-в Борнео. Само преди десетилетия тук е имало тучна тропическа гора. Днес островът е един от най-бързо обезлесяващите се региони в света, поради изсичането на маслената палма, от която се прави палмово масло. Здравословното хранене го охулва, то се употребява всеобщо, тъй като е на ниска цена, а ето до къде води всичко това.
Глобализацията и видовото многообразие
По отношение на типовете глобализацията въздейства необикновено отрицателно. Всеки ден по стопански аргументи изчезват окончателно десетки типове. Всеки ден. Животински и растителни. Природата е открила едно доста просто предписание – всичко е обвързвано. Ако нещо е допълнително, поради нашите ползи, то потиска друго нещо, което употребява същия запас или ареал. Ако някой тип е подтиснат, а различен надвива, това се отразява на всички в еко системата. Гладът за екзотични суперхрани води до дефицита им тук-там, където същите тези храни са съществени за физическото оцеляване. Цели култури изчезват, тъй като хората изоставят произвеждането им, за сметка на други, за които има голямо търсене.
Какъв може да е персоналният ни принос?
Да се храним със сезонни плодове и зеленчуци. Освен че си подсигуряваме релативно чисто произвеждане, знаем, че всичко е расло в покрайнината. Ягоди през декември, зеле през март, морков през април - това е безумно. Плодове и зеленчуци отвън сезона - значи единствено импорт. Възползвайте се от това, което ни оферират 4-те ни годишни времена - обилие, което рядко се среща. Да се консумираме храни от производители. Това пък подсигурява, че храната ни не е пътувала стотици хиляди километри. Ако се храним с плодове и зеленчуци, с които са се хранили поколенията преди нас, това значи, че чисто на генетично равнище си осигуряваме здраве. Учени потвърждават, че имунните клетките имат памет и непознати и екзотични храни остават неразпознати от тях, в резултат на това имунитетът е непрекъснато деен, а това може да докара до безсилие на съпротивителните сили в сериозни моменти. Избягвайте нетрадиционните за България храни, колкото и „ супер ” да са, каквито и невероятни да са изгодите им. Търсете българските им заместители. Цитруси? Касисът и магданозът имат същите количества витамин С, и така нататък...Храната работи най-силно на хората, които живеят на земята, където тя пораства. Да, японците живеят дълго, тъй като се хранят с риба, ориз и водорасли, само че менюто им остава относително консервативно и тази храна е добра точно за тях. Нациите, които са най-облагодетелствани от глобализацията са и най-затлъстели и боледуващи. Пазар в Оруру, Боливия. Цената на кг киноа, обичайна зърнена просвета в бедната страна, е скочила толкоз доста, че става непостижима за локалните, които даже не могат да си я разрешат. В резултат - едни забогатяват, а други внезапно обедняват.
Пазарувайки по този метод храната си, облекчаваме природата и по различен индикатор - по-малко опаковани храни, по-малко индустриални замърсители. Ще подтикваме естествените селскостопански действия в региона, в който живеем.
И като споделяме - да мислим световно, дано и мечтаем световно. Дори за малко - че е допустимо някъде на края на света, някой перуански или бразилски фермер да прави същото - да се върне към обичайното си произвеждане и метод на живот.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ