Кривата на глада II
Гликемичният показател (ГИ) подрежда храните в канара от 0 до 100 според от това по какъв начин подвигат равнището на кръвната захар. Въглехидратите, които се разграждат бързо и освобождават внезапно глюкоза в кръвта са с висок ГИ. Тези, които освобождават глюкоза последователно имат невисок ГИ. Понятието е въведено от доктор Дейвид Дженкинс и негови сътрудници през 1981 година в Канада.
Разработването на тази система е направено въз основата на проучвания, в които на минимум 10 души са дадени тъкмо несъмнено количество въглехидрати, след което кръвната им захар е измервана на всеки 15-30 минути в продължение на два часа. Целта е следене на тъкмо този, именуван от време на време гликемичен отговор на организма, към поетата въглехидратна храна.
Стойностите са осреднени, защото при всеки организъм, гликемичният отговор към храните варира, заради самостоятелни особености в процеса на асимилиране на храната. Според резултатите от проучването гликемичният показател е разграничен на три съществени категории.
1. Храни с висок гликемичен показател (между 100 и 60) - глюкоза, бял ориз, франзела, пчелен мед, печени картофи, картофено пюре, варени картофи, пържени картофи, любеница, бял самун, кроасан, пъпеш.
2. Храни със междинен гликемичен показател (между 60 и 40) кафяв ориз, царевица, пуканки, жито, сок от портокал, шоколад (мястото му е тук, тъй като заради мазнините, които съдържа, усвояването на захарта се забавя), варени макарони, спагети, малини, къпини, черни боровинки, ябълки, круши, праскови, кайсии и други
3. Храни с невисок гликемичен показател (между 40 и 20) пълнозърнести спагети, ябълка, соя, леща, грейпфрут,ечемик, череши, орехи, лешници, бадеми, фъстъци, вишни, кисело мляко, сладолед.
Яденето на храни, които се разграждат по-бавно от организма и не провокират огромни съмнения в равнищата на захар, а оттова и в равнищата на отделяния инсулин, е в основата на диетите, свързани с приема на храни с невисок гликемичен показател. Те залагат на поддържането на равнищата инсулина постоянни.
Естествено невисок ГИ не постоянно значи здравословно. Кроасанът да вземем за пример има по-малък гликемичен показател от динята, като това обаче не значи, че е за предпочитане пред нея. Динята е богата на витамини, минерали и антиоксиданти, до момента в който кроасанът е цялостен с “празни ” калории.
Съвсем не е толкоз елементарно да се „ превключи “ на режим храни с невисок ГИ, само че има неща, които си коства да се заменят. Белият самун може да се размени от пълнозърнест или в случай че желаете да отидете по-далеч - от ядки, царевица, жито. Всички „ бързи въглехидрати “ – торти, банички, вафли могат да правят отстъпка място на плодовете и на, да вземем за пример. Аналогът на белия ориз, само че с невисок ГИ, пък е оризът Басмати.
На първо четене звучи необичайно и непривично, само че като се замислим, изключително, когато бонусът към договорката с размяната е възприятие за задоволеност и здрав организъм, зазвучава все по-приятно.
Продължава:
Кривата на глада I
Разработването на тази система е направено въз основата на проучвания, в които на минимум 10 души са дадени тъкмо несъмнено количество въглехидрати, след което кръвната им захар е измервана на всеки 15-30 минути в продължение на два часа. Целта е следене на тъкмо този, именуван от време на време гликемичен отговор на организма, към поетата въглехидратна храна.
Стойностите са осреднени, защото при всеки организъм, гликемичният отговор към храните варира, заради самостоятелни особености в процеса на асимилиране на храната. Според резултатите от проучването гликемичният показател е разграничен на три съществени категории.
1. Храни с висок гликемичен показател (между 100 и 60) - глюкоза, бял ориз, франзела, пчелен мед, печени картофи, картофено пюре, варени картофи, пържени картофи, любеница, бял самун, кроасан, пъпеш.
2. Храни със междинен гликемичен показател (между 60 и 40) кафяв ориз, царевица, пуканки, жито, сок от портокал, шоколад (мястото му е тук, тъй като заради мазнините, които съдържа, усвояването на захарта се забавя), варени макарони, спагети, малини, къпини, черни боровинки, ябълки, круши, праскови, кайсии и други
3. Храни с невисок гликемичен показател (между 40 и 20) пълнозърнести спагети, ябълка, соя, леща, грейпфрут,ечемик, череши, орехи, лешници, бадеми, фъстъци, вишни, кисело мляко, сладолед.
Яденето на храни, които се разграждат по-бавно от организма и не провокират огромни съмнения в равнищата на захар, а оттова и в равнищата на отделяния инсулин, е в основата на диетите, свързани с приема на храни с невисок гликемичен показател. Те залагат на поддържането на равнищата инсулина постоянни.
Естествено невисок ГИ не постоянно значи здравословно. Кроасанът да вземем за пример има по-малък гликемичен показател от динята, като това обаче не значи, че е за предпочитане пред нея. Динята е богата на витамини, минерали и антиоксиданти, до момента в който кроасанът е цялостен с “празни ” калории.
Съвсем не е толкоз елементарно да се „ превключи “ на режим храни с невисок ГИ, само че има неща, които си коства да се заменят. Белият самун може да се размени от пълнозърнест или в случай че желаете да отидете по-далеч - от ядки, царевица, жито. Всички „ бързи въглехидрати “ – торти, банички, вафли могат да правят отстъпка място на плодовете и на, да вземем за пример. Аналогът на белия ориз, само че с невисок ГИ, пък е оризът Басмати.
На първо четене звучи необичайно и непривично, само че като се замислим, изключително, когато бонусът към договорката с размяната е възприятие за задоволеност и здрав организъм, зазвучава все по-приятно.
Продължава:
Кривата на глада I Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ