Глезотиите не бива да се отказват на децата
Глезотиите не трябва да се отхвърлят на децата, поучават психолози. Какво е галене на детето и по какъв начин да откажем сладкиши и занимания, когато то желае всичко?
Детето желае: банан, дъвка, велосипед! Точно същият като на тате.
Но ние отиваме до магазина за хранителни стоки… и споделяме: Е, тогава колело идващия път.
Ако „ глезенето “ е да изслушваш детето си, да помниш и даже да записваш желанията му, да разбираш от какво се интересува, да се опитваш да сбъдваш фантазии и да правиш нещо прелестно допустимо най-често, тогава, да, глезете децата си.
Ако е да купите всичко поред, да се напълните с дарове, да ги нахраните със сладкиши и фаст фууд – тогава не, не ги глезете по този метод.
Какво е „ капризно дете “?
Това е дете, което не умее да приема отводи и на което не може да се откаже. Означава ли това, че умеенето да отказваш вярно и да бъдеш пореден в това е пътят към едно неразглезено дете? Да забележим.
Защо от време на време споделяме „ не “ на децата си:
Няма пари. Не се одобряват пари в брой и карта. Не е задоволително за това, което желаете. Желаният подарък изисква деликатен, а не емоционален избор.Не мога физически сега. Не мога да нося на ръце или на раменете си, в случай че ме боли гърбът. Не мога да отида някъде, където единствено едно от децата има потребност от 100% внимание, а с мен са две. Заети са ми ръцете.
В момента няма време за това, само че ще се опитам да намеря по-късно. Желаното е нездравословно сега. Желаното е доста нездравословно или рисково.Кои са най-хубавите думи за казване на „ не “?
Съжалявам, не мога да ти купя това сега. Сега няма задоволително пари, ще се върнем тук малко по-късно /след няколко дни ще можем/ скъпо е и би трябвало деликатно да изберем и пресметнем дали ще се получи. Помня какво искаш. Съжалявам, не мога да те нося, ще ме боли гърбът. Не мога да отида на батут с теб през днешния ден, ние се разхождаме без баща и няма кой да гледа дребната ти сестра, а тя бяга от самото начало. Да отидем през уикенда, става ли? Сега не можем да отидем на площадката, бързам. Спомням си, че искаш да отидеш там и ще се опитаме да се отбием на връщане. Сега не би трябвало да пиеш мляко, преди малко си ял плодове, може да те боли стомахът / през днешния ден няма да ти купя близалка, към този момент си изял шоколадово блокче, ще бъде мъчно за тялото ти да се оправи с това.
По-добре е да не пиеш кока-кола в този момент, да купим сок? Все още не може да пресечаш самичък огромните пътища, рисково е.
Защо споделяме „ не “?
Помислете добре дали, с цел да откажете има същинска причина или просто настроението ви не е наред.
Добре е да помисля дали сте подготвени за следствията от отхвърли. Това в действителност е най-ценният съвет. Не сте подготвени за сълзи – купете нови сапунени мехурчета за детето, тъй като предходните се разляха и се насладете на спокойствието и на двама ви.
Бъдете готови за следствията от отхвърлянето. Опитвате се да не се страхувате от сълзи, яд и неспокойствие, тъй че най-често можете да съчувствате и утешавате детето, това е доста значимо.
Избягвайте изкушенията. Трудно е, не всеки път се получава, само че в случай че обмислите маршрута по-подробно, превключете вниманието си в точния момент, а не престорено, когато нещо неразрешено / нежелано е наоколо и към момента не е видяно, тогава възможностите порастват.
Разберете, че даже за един възрастен е мъчно да се сдържи, когато ненадейно изиска нещо, а за едно дете е хиляди пъти по-трудно.
Не се срамувайте. Да се срамуваш от желанията си е мъчително и нездравословно, а за детето като цяло е разрушително.
Припомнете си детските усеща след отводи. Най-обиден е не самият отвод, а методът, по който се отхвърля. Когато на детето се споделя, че да желае нещо е неуместно, срамно, безсрамно, несвоевременно и желанията му провокират неспокойствие, яд, неуважение или насмешка, то може да израсне цялостно с недоумение и злост към себе си като персона.