Прокуратурата заприлича на Коза Ностра, където клановете са се хванали за гушите
Главният прокурор си провежда (май сам) пиратка, с цел да предотврати коалиция, която рискува да го реформира. Заместникът му си желае защита, тъй като твърди, че началникът желае да го убива. Неговият заместител и началник на следствието го упреква в прелом и твърди, че дрон облита терасата му…
Абсурдизмът обаче не остава до забавата от сериал на Нетфликс. Може ли някой да проумее по какъв начин по този начин в България държавното обвиняване се оказва без значение от контрола на страната? Страхът, че някогашните комунисти, които бяха мощни при започване на прехода, ще овладеят прокуратурата, накара тогавашните татковци на конституцията да основат този български Франкенщайн. И той отново беше овладян от зли сили, само че подмолно, а на мястото на телефонното правораздаване на номенклатурата пристигна правораздаване посредством СМС-и от нейните приемници.
Стигна се до там за основен прокурор да бъде повдигнат човек с забележими душевен отклонения („ Тук е плод-зеленчукът “) и нямаше мощ, политическа или здравна, която да се намеси години наред, а пациентът беше пратен да се лекува като дипломат. За да не стигаме до злокобното ликвидиране на прокурора Николай Колев, което прокуратурата умишлено замете макар добилия интернационалните и прочее финансови измерения скандал.
Тежкият български парадокс
И тук е другият тежък парадокс на иженарицаемата ни държавност: няма планувано решение за случай на изключителни рецесии като актуалната. Не приказваме за нахлуване на извънземни. Говорим за откритието, че управлението на прокуратурата е замязяло на Коза ностра, където клановете внезапно са се хванали за гушите. Как реагираме? Започват процедури. Искане за оставката на единия, контра искане за оставката на другия, разнородни размисли за конституциоността на ставащото, дискретна помощ от партньорски служби, психлогически, лингвистични и театроведски разбори на основните функции. Вместо да стартираме да вземем за пример със привикване на Съвета по национална сигурност.
Може би казусът е в това, че цялата работа бие на пародия и политиците се боят, че ще станат смешни. В какво е упрекнат господин Гешев? Дали за това, че години наред целеустремено стопира едни каузи и задвижва други, с което ликвидира самата концепция за правораздаване? Не, прегрешението му било уронването на престижа на правосъдната система, какъвто тя от дълго време няма (ха-ха, хванахте ли се?). Че държал един просташки език пред медиите (за разлика от изящната словестност на политиците ни!). Че окупирал някаква вила в Боровец… Не се сети господин Сарафов да добави обвиняване за правене на отпадък на обществено място със скъсаната оставка.
Междувременно се случва какво? Ами изтича животът на 49-ото Народно събрание. Това, че лъснаха подозираните от всички зависимости на прокуратурата от управлявалите до неотдавна ГЕРБ и Движение за права и свободи прави още по-трудно съставянето на държавно управление – ПП-ДБ таман бяха склонни да помислят за някакво съдействие с госпожа Габриел и ето я в този момент новата морална пиратка, която прави нещата невъзможни. ГЕРБ-ДПС пък, изпрани сполучливо пред публиката с настояването на оставка за Гешев, имат опрощение да не поддържат втория мандат. Помислете по какъв начин в тази обстановка се намира квалифицирано болшинство за допълнение на Висшия правосъден съвет, по какъв начин се гласоподават законите на Зарков, за конституционни промени даже да не приказваме. И доста наблюдаващи си задават въпроса cui prodest, т.е. кой печели от сходно развиване на нещата? По-точно от сходно не-развитие, тъй като в този момент рискуваме да увиснем посред другите процедури, а Гешев и Борисов да продължат да се държат взаимно за брадичките с папки и записи, до момента в който не станем всички като тези костюмирани прокурори, които се въртят на 180 градуса съгласно командата.
Ще ме обвинят, че не разбирам правната система, която всъщност е бавна. Бедата съгласно мен е, че в неразвити демокрации – като българската без съсловие със мощни морални заварки – с процедурността елементарно се злоупотребява. Вземете публичните поръчки – прекрасен, честен принцип. И по какъв начин става по този начин, че все едни и същи ги печелят? Вземете научните планове. Какво ревизират по тях, дали съдържателните резултати или това какъв брой пари са дадени за писалки? Най-тежка е злоупотребата в най-важната сфера – правото. На пръв взор всички се кълнат в запетайките на разнообразни текстове, всичко би трябвало да върви по закон lege artis и ще чакаме с години, единствено и единствено да не позволим самозараждането от хаоса на някаква политическа воля. Ами няма да се връщаме във времето на комунизма, когато делата се решаваха с директна интервенция от властта, я!
Поемете отговорност, гласувайте закони!
Само че сегашният скандал ни сподели, че в действителност процедурата е единствено фасада: зад нея текат едни сделки в жанр аз му споделих, той ми е другар, тя пък ме предаде… Всъщност политическата власт продължава да ръководи правораздаването, само че прикрито, имитирайки законовост. Тази превзетост стигна до кулминационната точка си с последните събития, които карат неспециалисти като мен да споделят все по-често: добре, управлявате прокуратурата политически, но най-малко излезте на ярко. Поемете отговорност, гласувайте закони, сменете конституцията, абе влезте им с бутоните! Да знаем кого да подкрепим на идващите избори.
Коментарът на Ивайло Дичев е оповестен в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Абсурдизмът обаче не остава до забавата от сериал на Нетфликс. Може ли някой да проумее по какъв начин по този начин в България държавното обвиняване се оказва без значение от контрола на страната? Страхът, че някогашните комунисти, които бяха мощни при започване на прехода, ще овладеят прокуратурата, накара тогавашните татковци на конституцията да основат този български Франкенщайн. И той отново беше овладян от зли сили, само че подмолно, а на мястото на телефонното правораздаване на номенклатурата пристигна правораздаване посредством СМС-и от нейните приемници.
Стигна се до там за основен прокурор да бъде повдигнат човек с забележими душевен отклонения („ Тук е плод-зеленчукът “) и нямаше мощ, политическа или здравна, която да се намеси години наред, а пациентът беше пратен да се лекува като дипломат. За да не стигаме до злокобното ликвидиране на прокурора Николай Колев, което прокуратурата умишлено замете макар добилия интернационалните и прочее финансови измерения скандал.
Тежкият български парадокс
И тук е другият тежък парадокс на иженарицаемата ни държавност: няма планувано решение за случай на изключителни рецесии като актуалната. Не приказваме за нахлуване на извънземни. Говорим за откритието, че управлението на прокуратурата е замязяло на Коза ностра, където клановете внезапно са се хванали за гушите. Как реагираме? Започват процедури. Искане за оставката на единия, контра искане за оставката на другия, разнородни размисли за конституциоността на ставащото, дискретна помощ от партньорски служби, психлогически, лингвистични и театроведски разбори на основните функции. Вместо да стартираме да вземем за пример със привикване на Съвета по национална сигурност.
Може би казусът е в това, че цялата работа бие на пародия и политиците се боят, че ще станат смешни. В какво е упрекнат господин Гешев? Дали за това, че години наред целеустремено стопира едни каузи и задвижва други, с което ликвидира самата концепция за правораздаване? Не, прегрешението му било уронването на престижа на правосъдната система, какъвто тя от дълго време няма (ха-ха, хванахте ли се?). Че държал един просташки език пред медиите (за разлика от изящната словестност на политиците ни!). Че окупирал някаква вила в Боровец… Не се сети господин Сарафов да добави обвиняване за правене на отпадък на обществено място със скъсаната оставка.
Междувременно се случва какво? Ами изтича животът на 49-ото Народно събрание. Това, че лъснаха подозираните от всички зависимости на прокуратурата от управлявалите до неотдавна ГЕРБ и Движение за права и свободи прави още по-трудно съставянето на държавно управление – ПП-ДБ таман бяха склонни да помислят за някакво съдействие с госпожа Габриел и ето я в този момент новата морална пиратка, която прави нещата невъзможни. ГЕРБ-ДПС пък, изпрани сполучливо пред публиката с настояването на оставка за Гешев, имат опрощение да не поддържат втория мандат. Помислете по какъв начин в тази обстановка се намира квалифицирано болшинство за допълнение на Висшия правосъден съвет, по какъв начин се гласоподават законите на Зарков, за конституционни промени даже да не приказваме. И доста наблюдаващи си задават въпроса cui prodest, т.е. кой печели от сходно развиване на нещата? По-точно от сходно не-развитие, тъй като в този момент рискуваме да увиснем посред другите процедури, а Гешев и Борисов да продължат да се държат взаимно за брадичките с папки и записи, до момента в който не станем всички като тези костюмирани прокурори, които се въртят на 180 градуса съгласно командата.
Ще ме обвинят, че не разбирам правната система, която всъщност е бавна. Бедата съгласно мен е, че в неразвити демокрации – като българската без съсловие със мощни морални заварки – с процедурността елементарно се злоупотребява. Вземете публичните поръчки – прекрасен, честен принцип. И по какъв начин става по този начин, че все едни и същи ги печелят? Вземете научните планове. Какво ревизират по тях, дали съдържателните резултати или това какъв брой пари са дадени за писалки? Най-тежка е злоупотребата в най-важната сфера – правото. На пръв взор всички се кълнат в запетайките на разнообразни текстове, всичко би трябвало да върви по закон lege artis и ще чакаме с години, единствено и единствено да не позволим самозараждането от хаоса на някаква политическа воля. Ами няма да се връщаме във времето на комунизма, когато делата се решаваха с директна интервенция от властта, я!
Поемете отговорност, гласувайте закони!
Само че сегашният скандал ни сподели, че в действителност процедурата е единствено фасада: зад нея текат едни сделки в жанр аз му споделих, той ми е другар, тя пък ме предаде… Всъщност политическата власт продължава да ръководи правораздаването, само че прикрито, имитирайки законовост. Тази превзетост стигна до кулминационната точка си с последните събития, които карат неспециалисти като мен да споделят все по-често: добре, управлявате прокуратурата политически, но най-малко излезте на ярко. Поемете отговорност, гласувайте закони, сменете конституцията, абе влезте им с бутоните! Да знаем кого да подкрепим на идващите избори.
Коментарът на Ивайло Дичев е оповестен в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ