Главният прокурор Иван Гешев изненадващо определи българската прокуратура като институция,

...
Главният прокурор Иван Гешев изненадващо определи българската прокуратура като институция,
Коментари Харесай

Гешев се похвали с водещи резултати не само в България и на Балканите, а в целия ЕС

Главният прокурор Иван Гешев изненадващо дефинира българската прокуратура като институция, постигнала " водещи резултати за целия Европейски Съюз ".

Самооценката на Гешев пристигна по време на годишно отчетно заседание на Националната следствена работа - ден откакто той и управлението на прокуратурата оповестиха, че разкрили " " въз основата на странни записи от конфискувани флашки при арест.

„ Безогледният политически напън над Прокуратурата на Република България се дължи на работата ни. Въпреки него, макар конституционната, политическа и икономическа рецесии, прокурорите и следователите реализират резултати, които са водещи освен в България и на Балканския полуостров, а за целия Европейски съюз “, споделя Гешев в изказването си пред следователите, публикувано от пресцентъра на прокуратурата.

Аргументът му за това нескромно изказване е добре познатата статистика за % на неоправдателните присъди по отношение на всички импортирани обвинителни актове - 95% съгласно данните на основния прокурор.

Този дял е още по-висок - 98 на 100, по отношение на 2% оправдани лица за интервала 2019-2021, съгласно данни на прокуратурата от 2022.
За съпоставяне - в края на 2021 година в Русия има по-малко от 1% оправдателни присъди на годишна база, само че това, че съдът удостоверява съвсем всеки обвинителен акт на съветското разследване, мъчно може да се дефинира като индикатор за господство на закона по европейски стандарт.
Проблемът с меренето на резултати през каузи на неоправдателните присъди е, че не отразява какъв брой от действителните случаи на осъществени закононарушения минават от сигнализиране на полицията, през инспекция, до прокурорско досъдебно произвеждане, обвинителен акт и правосъдна фаза.

Един образец за разминаване е статистиката в Европейски Съюз за броя на записаните в полицията случаи на обири по отношение на глава от популацията - едно от най-често срещаните закононарушения. Според данни на Евростат за 2020 година в България тези сигнали, които са публично регистрирани от Министерство на вътрешните работи, са едвам 14,4 на 1000 души при приблизително равнище за Европейски Съюз от над 40, което слага под въпрос какъв брой от недоволствата на жителите са оставени без следствие.

Хронична уязвимост на българската прокуратура са и следствията за корупция по високите етажи на властта - която пролича изключително ясно след серията от наказания на Съединени американски щати по, - както и резултата по делата от изключително огромен публичен интерес.

В последните промени на Наказателно-процесуален кодекс и Закона за правосъдната власт, които по този начин и не бяха гласувани дефинитивно от 48 Народно заседание, Крум Зарков оферираше и въвеждане на правосъден надзор върху отводите на прокуратурата да образуват досъдебно произвеждане - един от методите държавното обвиняване превантивно да " освободи " от наказателна отговорност хипотетични причинители на закононарушения, които по този начин и не стигат до съда.
Източник: boulevardbulgaria.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР