Възраждането на винила - Създават първата фабрика за грамофонни плочи у нас от 30 години насам - Булевард България
След 1994 година в България не е изработвана грамофонна плоча. Това обаче ще се промени през 2025 година, когато първата фабрика за винили в страната от " Балкантон " насам и единствената към сегашния миг на Балканите ще бъде открита.
Това излиза наяве от на Илия Григоров - един от хората, които стоят зад концепцията.
Всъщност той е по-познат с псевдонима си Григовор - един от сполучливите модерни актьори на българската музикална сцена като част от хип-хоп групата So Called Crew. Негови съдружници в основаването на фабриката са Яне Василев и Коста Хантов. И двамата работят в кино центъра в " Бояна " от години.
Фабриката, ситуирана в село покрай София, ще стартира да извършва поръчки от февруари, като в границите на месец има потенциал да създава до 20 000 винила. Тя ще се споделя Rakamakafon.
" Има доста огромен интерес от Балканите, дори не съм сигурен първоначално по какъв начин ще реагираме – ще дадем всичко от себе си. И доста български актьори желаят да създадат при нас плочи ", споделя Григоров.
Възраждането на винила
От 2007 година насам пазарът на грамофонни плочи пораства последователно на световно равнище. През 2015 година Англия откри първата си публична ранглиста за албуми на винил, откакто продажбите означиха непрестанен растеж за седем следващи години. През 2022 година Асоциацията на звукозаписната промишленост в Съединени американски щати регистрира повече продажби на винили, в сравнение с компакт дискове за първи път от 1987 година насам.
Според френската междупрофесионална организация, която пази ползите на локалната звукозаписна промишленост, размерът на продажбите и приходите, генерирани от винилови плочи, са се утроили сред 2016 и 2021 година, предава Българска телеграфна агенция.
Тенденцията е сходна в Германия, Китай, Япония, Бразилия и редица други страни.
Григоров счита, че България не е изключение и също не е подмината от възраждането на винила.
" Появяват се от ден на ден магазини, в който се продават плочи, в бензиностанциите продават плочи. Много от хората в промишлеността изобщо не са предполагали, че това ще се случи и общо-взето на всички места продажбите от магазин до краен консуматор нарастват експоненциално всяка година ", споделя той.
Според него в България новата вълна в началото е обвързана по-скоро с хипстарията и " градското номадство " - да купуваш и колекционираш винили е въпрос на статус. Впоследствие обаче прераства в освен това.
" Ако погледнем от птичи взор музикалните ери, след компактдисковете през 90-те и по-късно световното пиратстване на музика и интернет музиката като цяло, мисля, че в един миг в средата на 2010-та хората още веднъж получават този апетит за физическо копие, само че да не е диск, тъй като дискът към този момент малко се е изтъркал ", счита Григовор.
Производството на плочи у нас стопира при започване на века след приватизацията на " Балкантон ". Въпреки че Rakamakafon няма да откаже поръчки за 2000 или 5000 бройки, главната целева клиентела е по-различна.
" Много желаеме да обръщаме внимание в действителност на хората, които издават по-малко бройки, само че издават консистентно. Повече самостоятелна музика. Има извънредно доста актьори, създатели и лейбъли в Сърбия, Република Северна Македония, Хърватска, Румъния и Гърция – цялостно е с издания. Искаме да не ги пращат в Нидерландия, а тук ", споделя Григоров.
Фабриката може да се окаже от изключително значение за по-малките реализатори.
" Направих груби калкулации, че един милион стрийма в аудио платформи изкарват същите пари като продажби на 200-250 плочи. Има доста групи, които имат по 400 хардкор фена, само че няма да създадат един милион стрийма в Spotify. Ние желаеме по-скоро с такива хора да работим. Искаме да дадем приоритет на хора, които вършат по-шантава и различна музика, която не може да избухне толкоз на цифрово равнище. По някакъв метод по-ценителска музика. По този метод бихме подтикнали хората и да не престават да вършат музика. Това е доста значимо за Балканите - имаме изумителни неща, които би трябвало да съхраняваме и най-хубавият способ на предпазване е физическото копие, което устоя 200 години ", разяснява Григовор.
Екипът зад Rakamakafon има упоритости да издаде и компилации със остарели български песни, излиза наяве още от думите му.
" Мисля, че няма доста такива издания. Има доста британски, холандски, американски лейбъли, които вършат компилации със остаряла соц. музика. Такива има и от Унгария, има и от някогашна Югославия. Някой е селектирал 20 части, които са доста фънки. Ние също желаеме да създадем такива балкантонски компилации, само че занапред би трябвало да се свържем с праводържатели, продуценти... Много сложен развой следва, само че доста желаеме да го създадем ", сподели той.
·
Това излиза наяве от на Илия Григоров - един от хората, които стоят зад концепцията.
Всъщност той е по-познат с псевдонима си Григовор - един от сполучливите модерни актьори на българската музикална сцена като част от хип-хоп групата So Called Crew. Негови съдружници в основаването на фабриката са Яне Василев и Коста Хантов. И двамата работят в кино центъра в " Бояна " от години.
Фабриката, ситуирана в село покрай София, ще стартира да извършва поръчки от февруари, като в границите на месец има потенциал да създава до 20 000 винила. Тя ще се споделя Rakamakafon.
" Има доста огромен интерес от Балканите, дори не съм сигурен първоначално по какъв начин ще реагираме – ще дадем всичко от себе си. И доста български актьори желаят да създадат при нас плочи ", споделя Григоров.
Възраждането на винила
От 2007 година насам пазарът на грамофонни плочи пораства последователно на световно равнище. През 2015 година Англия откри първата си публична ранглиста за албуми на винил, откакто продажбите означиха непрестанен растеж за седем следващи години. През 2022 година Асоциацията на звукозаписната промишленост в Съединени американски щати регистрира повече продажби на винили, в сравнение с компакт дискове за първи път от 1987 година насам.
Според френската междупрофесионална организация, която пази ползите на локалната звукозаписна промишленост, размерът на продажбите и приходите, генерирани от винилови плочи, са се утроили сред 2016 и 2021 година, предава Българска телеграфна агенция.
Тенденцията е сходна в Германия, Китай, Япония, Бразилия и редица други страни.
Григоров счита, че България не е изключение и също не е подмината от възраждането на винила.
" Появяват се от ден на ден магазини, в който се продават плочи, в бензиностанциите продават плочи. Много от хората в промишлеността изобщо не са предполагали, че това ще се случи и общо-взето на всички места продажбите от магазин до краен консуматор нарастват експоненциално всяка година ", споделя той.
Според него в България новата вълна в началото е обвързана по-скоро с хипстарията и " градското номадство " - да купуваш и колекционираш винили е въпрос на статус. Впоследствие обаче прераства в освен това.
" Ако погледнем от птичи взор музикалните ери, след компактдисковете през 90-те и по-късно световното пиратстване на музика и интернет музиката като цяло, мисля, че в един миг в средата на 2010-та хората още веднъж получават този апетит за физическо копие, само че да не е диск, тъй като дискът към този момент малко се е изтъркал ", счита Григовор.
Производството на плочи у нас стопира при започване на века след приватизацията на " Балкантон ". Въпреки че Rakamakafon няма да откаже поръчки за 2000 или 5000 бройки, главната целева клиентела е по-различна.
" Много желаеме да обръщаме внимание в действителност на хората, които издават по-малко бройки, само че издават консистентно. Повече самостоятелна музика. Има извънредно доста актьори, създатели и лейбъли в Сърбия, Република Северна Македония, Хърватска, Румъния и Гърция – цялостно е с издания. Искаме да не ги пращат в Нидерландия, а тук ", споделя Григоров.
Фабриката може да се окаже от изключително значение за по-малките реализатори.
" Направих груби калкулации, че един милион стрийма в аудио платформи изкарват същите пари като продажби на 200-250 плочи. Има доста групи, които имат по 400 хардкор фена, само че няма да създадат един милион стрийма в Spotify. Ние желаеме по-скоро с такива хора да работим. Искаме да дадем приоритет на хора, които вършат по-шантава и различна музика, която не може да избухне толкоз на цифрово равнище. По някакъв метод по-ценителска музика. По този метод бихме подтикнали хората и да не престават да вършат музика. Това е доста значимо за Балканите - имаме изумителни неща, които би трябвало да съхраняваме и най-хубавият способ на предпазване е физическото копие, което устоя 200 години ", разяснява Григовор.
Екипът зад Rakamakafon има упоритости да издаде и компилации със остарели български песни, излиза наяве още от думите му.
" Мисля, че няма доста такива издания. Има доста британски, холандски, американски лейбъли, които вършат компилации със остаряла соц. музика. Такива има и от Унгария, има и от някогашна Югославия. Някой е селектирал 20 части, които са доста фънки. Ние също желаеме да създадем такива балкантонски компилации, само че занапред би трябвало да се свържем с праводържатели, продуценти... Много сложен развой следва, само че доста желаеме да го създадем ", сподели той.
·
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ