Гласувалите по този начин биха имали 11 депутати, ако бяха

...
Гласувалите по този начин биха имали 11 депутати, ако бяха
Коментари Харесай

Не подкрепям никого - червен картон за българските политици

Гласувалите по този метод биха имали 11 депутати, в случай че бяха показани в Народно събрание. Но не са - те споделят на политиците " Не ставате "

Рекордният брой гласове " Не поддържам никого " на изборите на 2 април 2023 - най-големият от въвеждането на тази алтернатива през 2016 - е обезпокоителен сигнал. Този избор, изключително подложен в подтекста на " традицията " от последните години 60 % от гласоподавателите да не гласоподават, приказва за спадащата легитимност на партийната и политическата система в България.

С " Не поддържам никого " (НПН) на 2 април са дали своят вот близо 109 хиляди души. Повечето, 74 %, са предпочели машинния избор. Повечето са от София и регионалните градове, съвсем поравно са висшистите/полувисшистите (46 на сто) и тези със приблизително обучение (50 на сто); те са в дейната възраст сред 18-59 година, основно от българския етнос (94 процента), доминират дамите - 60 %.

Групата не е хомогенна

Когато се приказва за гласувалите с НПН, постоянно се отбелязва, че в случай че бяха показани в 49-то Народно събрание, групата им би имала 11 депутати. Това резюме почива на чисто машинален общ брой и маскира същността. Анализът демонстрира, че не става дума за хомогенна група, която елементарно да бъде привлечена, опитомена и вкарана под шапката на една-единствена групировка.

Например: най-вече от тези, които са отбелязали НПН на 2 април 2023, на предходните избори на 2 октомври 2022 са дали своят вот за Политическа партия (13 процента), други шест на 100 са подкрепили ГЕРБ.

По-важните цифри са други: по-голям е делът на тези, които и през октомври, и през април са дали своят вот с НПН - 37 %. И през есента на 2022-а, и напролет на 2023-а те демонстрират " червен картон " на политическия хайлайф. За разлика от 60-те % негласуващи, които можем по-скоро да определим, условно казано, като пасивни, гласувалите с НПН интензивно и ясно сигнализират обществото и партиите, че не намират себе си, в това, което им оферират политиците.

Броят на разочарованите пораства от ден на ден

Има отчетлива наклонност към усилване на протестния избор. На изборите през юли 2021-а, когато изглеждаше, че е допустимо политическата система да роди някаква работеща опция на 12-годишното ръководство на ГЕРБ, с НПН са дали своят вот 35 хиляди души, три пъти по-малко спрямо 2 април 2023-а.

Ето и какви са данните от ЦИК за гласувалите с " Не поддържам никого " на парламентарните избори през последните две години: 

4 април 2021 - 47 749 души

11 юли 2021 - 35 201 души

14 ноември 2021 - 35 745 души

2 октомври 2022 - 87 635 души

2 април 2023 - 108 970 души

На изборите на 26 април 2017, извоювани от ГЕРБ с 33,54 % от гласовете, броят на гласувалите с НПН също е висок: 87 850 гласа, само че през 2021 спада доста (2,5 пъти по-малко дали своят вот с НПН през лятото на 2021).

Иначе казано: броят на разочарованите от партийната система, след две години търсене на смяната или алтернативата, през днешния ден е по-висок от този на изборите, довели до третия управнически мандат на ГЕРБ.

" Вие сте менте "

На необятното ветрило от партии и политически хрумвания, които се оферират на пазара, хората гласуващи с НПН, споделят: " Вашето разнообразие е подправено! Всички сте менте. Не ставате. Ние си направихме труда да дойдем до урните, с цел да ви го кажем. ".

С оглед на образоваността на по-голямата част от гласувалите с НПН на 2 април, е, меко казано, несериозно да се твърди, че тези всички тези хора не знаят, че гласът им има значение единствено за отчитане на интензивността.

Разбира се, че при президентските избори и референдумите тежестта на НПН е (относително) по-голяма от тази на парламентарен избор, поради законовата уредба на самите процедури. Но политическата класа ще сгреши доста, в случай че пренебрегва все по-звучната плесница, която се пробват да ѝ ударят все по-голяма част от българските гласоподаватели.

Петър Чолаков е доцент е по социология в Института по философия и социология на Българска академия на науките. Доктор по политология (СУ „ Св. Климент Охридски “, 2009 г.). Специализира в London School of Economics (2003 година, Hansard/Chevening Scholar).  Коментарът е препубликуван от
Източник: flagman.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР