Нетаняху зад волана: с кормило, без посока
Гласовете към този момент са преброени, а резултатите - ясни.
Бенямин Нетаняху още веднъж ще бъде министър-председател на Израел, а водената от него дясна коалиция най-вероятно ще има болшинство от 64-ма представители в 120 локалния Кнесет. Наблюдателите в Израел са единомислещи, че най-голямото предизвикателство пред ръководителя на " Ликуд " няма да бъде съставянето на бъдещия кабинет, а това до каква степен новият остарял министър-председател ще може да управлява своите по-радикални сътрудници в Народното събрание и изпълнителната власт.
Но резултатите от изборите са мотив и за още едно увещание: Бенямин Нетаняху е водач на най-голямата дясна партия в Израел, само че не на най-дясната. Електоралният взрив на религиозните ционисти (Бецалел Смотрич и Итамар Бен-Гвир), които завоюваха 14 мандата, както и доста положителното показване на ултраодоксалните мизрахи, чиято групировка се снабди с 11 места в Кнесета, е показателно тъкмо за това: радикализмът в Израел си има свое лице, само че това въобще не е ликът на Нетаняху.
Все отново в името на властта Биби постоянно е бил сговорчив; подготвен да прави идеологически взаимни отстъпки, които другояче би жигосал, в случай че види същите да бъдат осъществявани от неговите съперници (Нетаняху е създавал обединения както с либералите на Ципи Ливни, по този начин и с лейбъристите на Амир Перец; въпреки прикрито и без резултат, той ухажваше изключително стабилно арабските ислямисти от Ра " ам предходната годината също). Но би било оптимистично, в случай че чакаме сходна еластичност, каквато демонстрираше водачът на " Ликуд " през годините, от религиозните ционисти.
Затова дългогодишното сатанизиране на Нетаняху от медиите - надалеч освен израелските - в действителност бе контрапродуктивно. Все отново до момента в който бе на власт, а това не бе по никакъв начин малко време, той привличаше антисистемни настройки, които успяваше да управлява посредством опита си; а когато далновидността му не стигаше, посредством награждаващите и санкциониращи механизми на властта. Биби бе яз, пробиването на който отпуши настройки, които оттук насетне ще е по-трудно да бъдат институционализирани; той държеше ключа към клетката, която в този момент зее отворена. Това е по този начин, тъй като тези радикални настроения, които са оттатък непосредствения надзор на Нетаняху, стават от ден на ден и по-силни.
Да, представителите на радикалното дясно още веднъж ще поддържат Нетаняху като министър-председател, само че цената, която ще изискат, ще бъде по-голяма (Смотрич може да бъде министър на финансите или на защитата, а Бен-Гвир - на сигурността, пишат медиите в Израел). И Биби ще бъде по-уязвим от всеки път (не единствено поради трите корупционни каузи, които се водят против него). Но този път не толкоз от демократичния естаблишмънт, колкото от извънредно насочените му бъдещи съдружни сътрудници.
Именно последното кореспондира с наклонност, която се наблюдаваше още отпреди това: разширението на дясното политическо пространство, което приема Нетаняху по-скоро за проблем, в сравнение с като за решение на проблемите. Все отново споменът от колаборация на Нафтали Бенет, Айелет Шакед и Гидеон Са " ар (тези непослушни възпитаници на Биби!) с център-лявото, с което те сформираха последния израелски кабинет, е прекомерно свеж. Не бе толкоз от дълго време, когато секуларният националист Авигдор Либерман също отхвърли по-нататъшна коалиция с " Ликуд ", отключвайки политическата рецесия в Израел, която следим през последните няколко години. Изтеклите записи на Бецалел Смотрич, в които въпросният водач на религиозния ционизъм не крие негативизма си по отношение на Нетаняху, пък са показателни за това, че даже и част от хората, на които водачът на " Ликуд " ще разчита за новото си държавно управление, нямат самообладание да видят неговия политически залез.
Биби е наясно с това по-добре, в сравнение с биха били страничните наблюдаващи. Затова и той се пробва, на този стадий безрезултатно, да разбие групата на Хамахане Хамамлахти, привличайки от нея хората на някогашния си сподвижник Гидеон Са " ар. Преди да постави подписа си под идващото съдружно държавно управление, Нетаняху ще направи всичко допустимо, с цел да може да си обезпечи варианти и подвижност в задаващия се негов кабинет. Но самият факт, че партията му " Ликуд " ще обезпечи тъкмо половината от възможното парламентарно болшинство, на което ще се крепи ръководството на Биби, прави последния уязвим. Той е бил и различен път в комплицирана обстановка, в това число бидейки партийно малцинство в управническото болшинство (като кабинета, образуван след изборите през 2015-та). Но този път има основна разлика: представителите на религиозния ционизъм и ултраортодоксите, които образуват другата половина от управническото болшинство, стоят по-дясно от " Ликуд " по редица политики. Този път Нетаняху няма да може да обезврежда радикални претенции, противопоставяйки един съдружен сътрудник на различен (както комфортно правеше той преди, сблъсквайки секуларизма на Израел Бейтену и Йеш Атид с ултраортодксите на Шас и Яхадут ХаТора). Биби още веднъж ще върти кормилото, само че този път може да не дефинира обезателно посоката.
По принцип дясното в Израел има разнообразни проявления и идеологически ниши. То може да е секуларно (Авигдор Либерман, Гидеон Са " ар, Айелет Шакед), ултраортодоксално (Шас и Яхадут ХаТора), религиозно и ционистко (Бецалел Смотрич, Нафтали Беннет, Рафи Перец, Итамар Бен-Гвир), само че може да бъде и мейнстрийм (Ликуд). Възможна е и друга, по-опростенческа дистинкция: дясното на ликудниците, в което има от всичко изброено, и дясното на другите, които профилират разказа си съгласно спецификата на обслужвания електорален сегмент. Една от тектоничните промени в идеологическото ситуиране на дясното в Израел, която се утвърждава и от тези избори, е, че двата десни бранша са към този момент с изравнени сили.
Съвсем скоро левите в близкоизточната страна ще се сещат с носталгия за Нетаняху. Дори не толкоз партийните обединения, които са в перманентна рецесия от години насам (най-лявата партия, Мерец, не съумя да прескочи парламентарната преграда, Лейбъристите завоюваха едвам 4 мандата, колкото получи и израелско-арабската коалиция от Хадаш-Та " ал), колкото медиите, които бяха и на тези избори най-големия конкурент на Нетаняху (въпреки че Яир Лапид направи доста добър резултат като съществена опозиционна мощ на Биби).
Левите в Израел постоянно са считали, че отслабването на Нетаняху ще им донесе сълзи от задоволство. В едно ще бъдат прави: въпреки и не от наслада, сълзи ще има.
Бенямин Нетаняху още веднъж ще бъде министър-председател на Израел, а водената от него дясна коалиция най-вероятно ще има болшинство от 64-ма представители в 120 локалния Кнесет. Наблюдателите в Израел са единомислещи, че най-голямото предизвикателство пред ръководителя на " Ликуд " няма да бъде съставянето на бъдещия кабинет, а това до каква степен новият остарял министър-председател ще може да управлява своите по-радикални сътрудници в Народното събрание и изпълнителната власт.
Но резултатите от изборите са мотив и за още едно увещание: Бенямин Нетаняху е водач на най-голямата дясна партия в Израел, само че не на най-дясната. Електоралният взрив на религиозните ционисти (Бецалел Смотрич и Итамар Бен-Гвир), които завоюваха 14 мандата, както и доста положителното показване на ултраодоксалните мизрахи, чиято групировка се снабди с 11 места в Кнесета, е показателно тъкмо за това: радикализмът в Израел си има свое лице, само че това въобще не е ликът на Нетаняху.
Все отново в името на властта Биби постоянно е бил сговорчив; подготвен да прави идеологически взаимни отстъпки, които другояче би жигосал, в случай че види същите да бъдат осъществявани от неговите съперници (Нетаняху е създавал обединения както с либералите на Ципи Ливни, по този начин и с лейбъристите на Амир Перец; въпреки прикрито и без резултат, той ухажваше изключително стабилно арабските ислямисти от Ра " ам предходната годината също). Но би било оптимистично, в случай че чакаме сходна еластичност, каквато демонстрираше водачът на " Ликуд " през годините, от религиозните ционисти.
Затова дългогодишното сатанизиране на Нетаняху от медиите - надалеч освен израелските - в действителност бе контрапродуктивно. Все отново до момента в който бе на власт, а това не бе по никакъв начин малко време, той привличаше антисистемни настройки, които успяваше да управлява посредством опита си; а когато далновидността му не стигаше, посредством награждаващите и санкциониращи механизми на властта. Биби бе яз, пробиването на който отпуши настройки, които оттук насетне ще е по-трудно да бъдат институционализирани; той държеше ключа към клетката, която в този момент зее отворена. Това е по този начин, тъй като тези радикални настроения, които са оттатък непосредствения надзор на Нетаняху, стават от ден на ден и по-силни.
Да, представителите на радикалното дясно още веднъж ще поддържат Нетаняху като министър-председател, само че цената, която ще изискат, ще бъде по-голяма (Смотрич може да бъде министър на финансите или на защитата, а Бен-Гвир - на сигурността, пишат медиите в Израел). И Биби ще бъде по-уязвим от всеки път (не единствено поради трите корупционни каузи, които се водят против него). Но този път не толкоз от демократичния естаблишмънт, колкото от извънредно насочените му бъдещи съдружни сътрудници.
Именно последното кореспондира с наклонност, която се наблюдаваше още отпреди това: разширението на дясното политическо пространство, което приема Нетаняху по-скоро за проблем, в сравнение с като за решение на проблемите. Все отново споменът от колаборация на Нафтали Бенет, Айелет Шакед и Гидеон Са " ар (тези непослушни възпитаници на Биби!) с център-лявото, с което те сформираха последния израелски кабинет, е прекомерно свеж. Не бе толкоз от дълго време, когато секуларният националист Авигдор Либерман също отхвърли по-нататъшна коалиция с " Ликуд ", отключвайки политическата рецесия в Израел, която следим през последните няколко години. Изтеклите записи на Бецалел Смотрич, в които въпросният водач на религиозния ционизъм не крие негативизма си по отношение на Нетаняху, пък са показателни за това, че даже и част от хората, на които водачът на " Ликуд " ще разчита за новото си държавно управление, нямат самообладание да видят неговия политически залез.
Биби е наясно с това по-добре, в сравнение с биха били страничните наблюдаващи. Затова и той се пробва, на този стадий безрезултатно, да разбие групата на Хамахане Хамамлахти, привличайки от нея хората на някогашния си сподвижник Гидеон Са " ар. Преди да постави подписа си под идващото съдружно държавно управление, Нетаняху ще направи всичко допустимо, с цел да може да си обезпечи варианти и подвижност в задаващия се негов кабинет. Но самият факт, че партията му " Ликуд " ще обезпечи тъкмо половината от възможното парламентарно болшинство, на което ще се крепи ръководството на Биби, прави последния уязвим. Той е бил и различен път в комплицирана обстановка, в това число бидейки партийно малцинство в управническото болшинство (като кабинета, образуван след изборите през 2015-та). Но този път има основна разлика: представителите на религиозния ционизъм и ултраортодоксите, които образуват другата половина от управническото болшинство, стоят по-дясно от " Ликуд " по редица политики. Този път Нетаняху няма да може да обезврежда радикални претенции, противопоставяйки един съдружен сътрудник на различен (както комфортно правеше той преди, сблъсквайки секуларизма на Израел Бейтену и Йеш Атид с ултраортодксите на Шас и Яхадут ХаТора). Биби още веднъж ще върти кормилото, само че този път може да не дефинира обезателно посоката.
По принцип дясното в Израел има разнообразни проявления и идеологически ниши. То може да е секуларно (Авигдор Либерман, Гидеон Са " ар, Айелет Шакед), ултраортодоксално (Шас и Яхадут ХаТора), религиозно и ционистко (Бецалел Смотрич, Нафтали Беннет, Рафи Перец, Итамар Бен-Гвир), само че може да бъде и мейнстрийм (Ликуд). Възможна е и друга, по-опростенческа дистинкция: дясното на ликудниците, в което има от всичко изброено, и дясното на другите, които профилират разказа си съгласно спецификата на обслужвания електорален сегмент. Една от тектоничните промени в идеологическото ситуиране на дясното в Израел, която се утвърждава и от тези избори, е, че двата десни бранша са към този момент с изравнени сили.
Съвсем скоро левите в близкоизточната страна ще се сещат с носталгия за Нетаняху. Дори не толкоз партийните обединения, които са в перманентна рецесия от години насам (най-лявата партия, Мерец, не съумя да прескочи парламентарната преграда, Лейбъристите завоюваха едвам 4 мандата, колкото получи и израелско-арабската коалиция от Хадаш-Та " ал), колкото медиите, които бяха и на тези избори най-големия конкурент на Нетаняху (въпреки че Яир Лапид направи доста добър резултат като съществена опозиционна мощ на Биби).
Левите в Израел постоянно са считали, че отслабването на Нетаняху ще им донесе сълзи от задоволство. В едно ще бъдат прави: въпреки и не от наслада, сълзи ще има.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ