Мениджър за пароли и приложение за двуфакторна автентификация пазят от хакери
В интернет хората постоянно имат вяра, че най-големите им врагове са хакерите с качулки, зелени кодове и подземни пространства, цялостни с монитори. Но най-опасните пробойни се крият в едно-единствено поле - там, където се изписва паролата. То е малко, само че от него стартира или свършва целият онлайн живот на актуалния човек.
Паролата е най-старият инструмент за отбрана в цифровата ера, само че и най-пренебрегваният. В продължение на години хората използваха комбинации като 123456, qwerty, parola, password и имената на домашни любимци. Реалността обаче е друга - автоматизирани системи пробват милиарди комбинации в секунда и слабата ключова дума няма късмет.
Най-страшното е, че пробивите не наподобяват като такива. В един миг човек влиза във Фейсбук и открива, че профилът му е излязъл от всички устройства. В идващия - получава имейл, че паролата е изменена. А минути по-късно другари го питат дали в действителност им е писал да „ пратят едни пари, че има незабавна обстановка ". Това е общоприетата скица: хакерите не се интересуват от мемета и фамилни фотоси. Целят се в хората, които имат вяра на сходни известия.
Паролата е първата преграда. Ако тя е слаба, преграда действително няма. Силната композиция не е само въпрос на фикция, а на дължина, многообразие и непредсказуемост. Най-сигурни са фразите, които не могат да бъдат свързани с съответен човек - не стихотворения от учебно заведение, не рожден ден, не името на кучето. Голяма дължина, знаци, основни букви, променчивост.
Освен това най-разумната процедура е използването на разнообразни пароли за разнообразни уеб сайтове. Една ключова дума за всичко значи една врата към целия живот. А когато данните от даден уебсайт изтекат, а те изтичат непрекъснато, всички останали профили са обречени.
Тук идва и най-важният съдружник - мениджърът на пароли. Софтуер, който основава, пази и ръководи неповторими ключове за всички услуги. Човек помни една съществена ключова дума, а програмата пази останалите. Този метод отстрани потребността от измисляне на нови комбинации и предотвратява повторението на остарели. В ерата на непрекъснатите течове това е не просто улеснение, а хигиена.
Но даже най-здравата ключова дума може да бъде заобиколена. Тук на сцената излиза двуфакторната автентификация - последната линия на отбрана. Тя прибавя втори ключ: код, устройство, приложение, биометрия. Дори някой да получи паролата, няма по какъв начин да влезе без втория детайл.
Най-сигурният вид е потреблението на особено приложение за генериране на кодове: Гугъл Authenticator, Microsoft Authenticator, Authy и доста други. Те основават къси, еднократни комбинации, годни единствено за секунди. Изпращането на кодове посредством SMS е по-слаба отбрана - мобилните оператори имат свои уязвимости, а прехвърлянето на SIM карта е остаряла, само че сполучлива процедура за измамници.
Двуфакторната отбрана работи освен в интерес на сигурността, само че и като психически филтър. Когато системата изиска код, човек деликатно обмисля какво прави. В този миг излиза наяве дали това е действителен вход или опит за машинация. Опитът за логване от непозната страна, чудноват браузър или извънредно устройство също се засича и стопира.
Най-пренебрегваната част от сигурността е поддържането на аварийни кодове. Всеки, който употребява двуфакторна автентификация, би трябвало да има физически или цифрово предпазен лист с аварийни комбинации. Ако телефонът бъде загубен, развален или откраднат, тези кодове са ключът към възобновяване на профилите.
Хакерите печелят от хаоса, а неналичието на достъп до приложението за двуфакторна автентификация е най-голямата суматоха. Резервните кодове отстраняват този риск.
Има и още нещо - проверката на устройствата, които са влезнали в профилите. Повечето обществени мрежи и имейл услуги разрешават да се види къде и от какво устройство е деен даден акаунт. Непознат вход? Излизане от всички устройства. Нови пароли. Нови ключове. Това е цифровото заключване на вратата след опит за щурм.
Онлайн сигурността не е параноя, а табиет. Комуникацията, банковите интервенции, служебните диалози, интимният живот - всичко минава през пароли. И до момента в който светът се движи към все по-сложни офанзиви, единственият резистентен отговор е основаването на просвета на отбрана.
Силните пароли и двуфакторната автентификация не дават обещание цялостна цялост. Но вършат най-важното - трансформират профила в цитадела, до която даже най-умелият хакер би трябвало да се потруди да стигне. А колкото повече труд, толкоз по-малко предпочитание. Именно там, в досадата на киберпрестъпника, стартира сигурността на естествения човек.
Паролата е най-старият инструмент за отбрана в цифровата ера, само че и най-пренебрегваният. В продължение на години хората използваха комбинации като 123456, qwerty, parola, password и имената на домашни любимци. Реалността обаче е друга - автоматизирани системи пробват милиарди комбинации в секунда и слабата ключова дума няма късмет.
Най-страшното е, че пробивите не наподобяват като такива. В един миг човек влиза във Фейсбук и открива, че профилът му е излязъл от всички устройства. В идващия - получава имейл, че паролата е изменена. А минути по-късно другари го питат дали в действителност им е писал да „ пратят едни пари, че има незабавна обстановка ". Това е общоприетата скица: хакерите не се интересуват от мемета и фамилни фотоси. Целят се в хората, които имат вяра на сходни известия.
Паролата е първата преграда. Ако тя е слаба, преграда действително няма. Силната композиция не е само въпрос на фикция, а на дължина, многообразие и непредсказуемост. Най-сигурни са фразите, които не могат да бъдат свързани с съответен човек - не стихотворения от учебно заведение, не рожден ден, не името на кучето. Голяма дължина, знаци, основни букви, променчивост.
Освен това най-разумната процедура е използването на разнообразни пароли за разнообразни уеб сайтове. Една ключова дума за всичко значи една врата към целия живот. А когато данните от даден уебсайт изтекат, а те изтичат непрекъснато, всички останали профили са обречени.
Тук идва и най-важният съдружник - мениджърът на пароли. Софтуер, който основава, пази и ръководи неповторими ключове за всички услуги. Човек помни една съществена ключова дума, а програмата пази останалите. Този метод отстрани потребността от измисляне на нови комбинации и предотвратява повторението на остарели. В ерата на непрекъснатите течове това е не просто улеснение, а хигиена.
Но даже най-здравата ключова дума може да бъде заобиколена. Тук на сцената излиза двуфакторната автентификация - последната линия на отбрана. Тя прибавя втори ключ: код, устройство, приложение, биометрия. Дори някой да получи паролата, няма по какъв начин да влезе без втория детайл.
Най-сигурният вид е потреблението на особено приложение за генериране на кодове: Гугъл Authenticator, Microsoft Authenticator, Authy и доста други. Те основават къси, еднократни комбинации, годни единствено за секунди. Изпращането на кодове посредством SMS е по-слаба отбрана - мобилните оператори имат свои уязвимости, а прехвърлянето на SIM карта е остаряла, само че сполучлива процедура за измамници.
Двуфакторната отбрана работи освен в интерес на сигурността, само че и като психически филтър. Когато системата изиска код, човек деликатно обмисля какво прави. В този миг излиза наяве дали това е действителен вход или опит за машинация. Опитът за логване от непозната страна, чудноват браузър или извънредно устройство също се засича и стопира.
Най-пренебрегваната част от сигурността е поддържането на аварийни кодове. Всеки, който употребява двуфакторна автентификация, би трябвало да има физически или цифрово предпазен лист с аварийни комбинации. Ако телефонът бъде загубен, развален или откраднат, тези кодове са ключът към възобновяване на профилите.
Хакерите печелят от хаоса, а неналичието на достъп до приложението за двуфакторна автентификация е най-голямата суматоха. Резервните кодове отстраняват този риск.
Има и още нещо - проверката на устройствата, които са влезнали в профилите. Повечето обществени мрежи и имейл услуги разрешават да се види къде и от какво устройство е деен даден акаунт. Непознат вход? Излизане от всички устройства. Нови пароли. Нови ключове. Това е цифровото заключване на вратата след опит за щурм.
Онлайн сигурността не е параноя, а табиет. Комуникацията, банковите интервенции, служебните диалози, интимният живот - всичко минава през пароли. И до момента в който светът се движи към все по-сложни офанзиви, единственият резистентен отговор е основаването на просвета на отбрана.
Силните пароли и двуфакторната автентификация не дават обещание цялостна цялост. Но вършат най-важното - трансформират профила в цитадела, до която даже най-умелият хакер би трябвало да се потруди да стигне. А колкото повече труд, толкоз по-малко предпочитание. Именно там, в досадата на киберпрестъпника, стартира сигурността на естествения човек.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ