Какво знаете за гигантските костенурки?
Гигантската костенурка принадлежи към фамилията на сухопътните. Те са разграничават много по мярка от шипоопашата костенурка, червенобуза костенурка и зелена морска костенурка да вземем за пример. И несъмнено не е добра концепция да имате такава костенурка за домакински любим.
Основната и най-голямата популация населява остров Алдабра. Той е част от Сейшелите в Индийския океан. На Алдабра има почти 100 хиляди великански костенурки. Това е най-голямата популация в света, която е съсредоточена на дребното сухопътни сектори.
Този район е част от Сейшелите в Индийския океан. Също по този начин по-малка популация населява остров Чанг на към 5, 6 километра от о-в Занзибар. Общият брой на индивидите наброява към 150 хиляди. Този тип костенурки се отнася към едни от най-големите костенурки.
Заедно с това обаче те се отличават с дребната си глава, само че пък краката са доста мощни. Панцерът им има куполообразна форма, а цвета им е кафяв или сиво-кафяв. На дължина гигантските костенурки доближават към 122 см при тегло от към 250 кг. Това обаче е особено за мъжките човеци, до момента в който женските са по-малки.
Шията на тези колоси е доста дълга даже и за техните огромни размери. Тя им оказва помощ да доближат до листата на клоните на дърветата на височина до метър от земята. Интересен факт е, че на остров Алдабра представителите на типа се отличават по формата на своя панцер и размерите си.
Специалистите класифицират тези разлики като подвидови. Женските снасят яйца от февруари до май, като яйцата могат да са от 9 до 25. Инкубационният интервал на гигантските костенурки трае към 8 месеца, като дребните се появяват през октомври-декември.
Представителите на типа живеят самостоятелно, а също по този начин и на огромни групи. Най-активни са в утринните часове на деня. Копаят си ями или си почиват в блатата, спасявайки се от горещината. Много са мудни и са деликатни, само че в това време могат да се изправят на задни лапи, с цел да се доберат до листата на дърветата.
В този случай обаче те рискуват да паднат по тил и да загинат. Гигантските костенурки се хранят с листа, трева и стъблата на растенията. Също по този начин, от време на време костенурките се хранят с мъртви себеподобни. Ако не са на природа, тогава могат да ядат и плодове, като да вземем за пример ябълки, банани и други. По-голяма част от влагата получават с храната.
Панцерът на костенурките се разграничава, като по този начин да вземем за пример, в случай че те живеят в региони, където се хранят главно с растения на земята, тогава той е куполообразен. Ако обаче се постанова да доближават листата на дърветата, тогава той е сплескан и в региона на шията приповдигнат, с цел да доближават по-лесно до храната.
