Защо са изчезнали птицата додо и хипопотамите-пигмеи
Гибелта на птицата додо въплъщава историята на човечеството като разрушителна мощ за деликатния островен живот. На остров Мадагаскар ориста на именитата птица сполетява ленивци-лемури с размерите на горили, слонски птици, хипопотами-пигмеи и други представители на неповторимата мегафауна след идването на индивида през последните хилядолетия. Учени изясняват в ново проучване коя е повода за изгубването им, написа " Юрикалърт ".
Факторите за измирането на тези антични създания не са толкоз добре известни, колкото в тази ситуация с птицата додо, и научната общественост води разгорещени диспути за това какво е предизвикало гибелта на мегафауната.
Новото изследване, оповестено в сп. " Сайънтифик рипортс ", демонстрира, че въпреки хората да са изиграли роля в изгубването на тези същества, единствено ловът не е бил главната причина. Предишни проучвания оповестяват за избиването на ендемични животни преди минимум 2000 години. Настоящото изследване свързва изгубването на присъщата за острова мегафауна преди към хилядолетие с интензивното въвеждане на други типове и провокираните от индивида промени в заобикалящата го среда.
За да схванат повода за измирането на едрите животни на Мадагаскар, Шон Хиксън от Института " Макс Планк " по геоантрополия и сътрудниците му разкопават три крайбрежни езера и пещера в югозападната част на острова и датират с радиовъглерод остатъци от изчезнала мегафауна, въведени скотски типове и други следи от човешка активност.
Изследователите откриват, че мегафауната на Мадагаскар е претърпяла няколко сухи интервала през последните 6 000 години, като се е премествала при нужда, когато локалните водни запаси са били нищожни. Признаците за човешка активност, в това число модифицирани кости и черупки, стартират да се появяват от 2000 години.
Преди към 1000 години обаче откривателите откриват фрапантно нарастване на количеството дървени въглища и кости на опитомени типове като зебу и кучета. Времето на тези породени от индивида промени подхожда на изгубването на мегафауната.
" Резултатите от проучването демонстрират, че заемането и смяната на територии посредством изгаряне на горите за въвеждане на пасищни типове са довели до изгубването на огромните животни на острова, а не толкоз ловът ", споделя Хиксън.
Дебатът за аргументите за изгубването на мегафауната се концентрира главно върху климатичните промени в предишното и несъразмерния лов от страна на наскоро пристигналите хора. Новото проучване демонстрира, че въпреки и двата фактора да са били стресови в Мадагаскар, те не са били крайната причина за изгубването на мегафауната, заяви Българска телеграфна агенция.
Според създателите на актуалното изследване ловът не е единственият или даже главният метод, по който хората оказват въздействие върху други типове. За опазването на биоразнообразието е също толкоз значимо да се вземе поради по какъв начин човешките действия въздействат върху местообитанията и подвижността на животните.
Факторите за измирането на тези антични създания не са толкоз добре известни, колкото в тази ситуация с птицата додо, и научната общественост води разгорещени диспути за това какво е предизвикало гибелта на мегафауната.
Новото изследване, оповестено в сп. " Сайънтифик рипортс ", демонстрира, че въпреки хората да са изиграли роля в изгубването на тези същества, единствено ловът не е бил главната причина. Предишни проучвания оповестяват за избиването на ендемични животни преди минимум 2000 години. Настоящото изследване свързва изгубването на присъщата за острова мегафауна преди към хилядолетие с интензивното въвеждане на други типове и провокираните от индивида промени в заобикалящата го среда.
За да схванат повода за измирането на едрите животни на Мадагаскар, Шон Хиксън от Института " Макс Планк " по геоантрополия и сътрудниците му разкопават три крайбрежни езера и пещера в югозападната част на острова и датират с радиовъглерод остатъци от изчезнала мегафауна, въведени скотски типове и други следи от човешка активност.
Изследователите откриват, че мегафауната на Мадагаскар е претърпяла няколко сухи интервала през последните 6 000 години, като се е премествала при нужда, когато локалните водни запаси са били нищожни. Признаците за човешка активност, в това число модифицирани кости и черупки, стартират да се появяват от 2000 години.
Преди към 1000 години обаче откривателите откриват фрапантно нарастване на количеството дървени въглища и кости на опитомени типове като зебу и кучета. Времето на тези породени от индивида промени подхожда на изгубването на мегафауната.
" Резултатите от проучването демонстрират, че заемането и смяната на територии посредством изгаряне на горите за въвеждане на пасищни типове са довели до изгубването на огромните животни на острова, а не толкоз ловът ", споделя Хиксън.
Дебатът за аргументите за изгубването на мегафауната се концентрира главно върху климатичните промени в предишното и несъразмерния лов от страна на наскоро пристигналите хора. Новото проучване демонстрира, че въпреки и двата фактора да са били стресови в Мадагаскар, те не са били крайната причина за изгубването на мегафауната, заяви Българска телеграфна агенция.
Според създателите на актуалното изследване ловът не е единственият или даже главният метод, по който хората оказват въздействие върху други типове. За опазването на биоразнообразието е също толкоз значимо да се вземе поради по какъв начин човешките действия въздействат върху местообитанията и подвижността на животните.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ