О, мустаците са необходими на всяко мъжествено лице ~ Ги дьо МОПАСАН
Ги дьо Мопасан (1850 ~ 1893)
Наистина мъж без мустаци не е към този момент мъж. Не обичам доста брадата. Тя постоянно придава безстопанствен тип, само че мустаците! О, мустаците са нужни на всяко мъжествено лице. Не, ти в никакъв случай не би могла да си представиш какъв брой доста способства тази дребна четчица от косми върху устната за външния тип и… за… съпружеските връзки. Сума мисли ми хрумнаха по този въпрос, само че съвсем не дръзвам да ги изложа документално. С наслаждение ще ти ги кажа… на ухото. Тъй мъчително се намират думи, с цел да се изразят някои неща!
Да, в мига, когато моят мъж пристигна обръснат, разбрах, че в никакъв случай не бих имала уязвимост към някой пътуващ артист или към някой просветител, пък бил той и самият отец Дидон, най-съблазнителният от всички проповедници! А по-късно, когато останах уединено с него (с моя мъж), стана още по-лошо. О, скъпа Люси, в никакъв случай не позволявай да те целува мъж без мустаци! Неговите целувки нямат никаква наслада, никаква, никаква! Липсва очарованието, пухкавостта… и пикантността, да, пикантността на същинската целувка. Мустаците са все едно подправката на целувката.
Представи си, че ти лепнат на устата изсъхнал или мокър пергамент. Това е то целувката на бръснат мъж. Не си коства труда, убеждавам те!
На какво се дължи очарованието на мустаците, ще попиташ ти? Знам ли самата аз? Преди всичко те те гъделичкат по възхитителен метод. Усещаш ги пред устата си и изпитваш сладък боязън по цялото си тяло, чак до върха на пръстите. Те те галят, провокират тръпки по кожата ти и прелестна възбуденост на нервите, карат те да викаш: „ Ах! “, като че умираш от мраз.
Ами по врата? Усещала ли си в миналото досег на мустаци по врата? Той те опиянява, възбужда, плъзга се по гърба ти, стига чак до върха на пръстите ти. Ти се гърчиш, разтърсваш плещи, отмяташ обратно глава; ще ти се по едно и също време и да бягаш, и да стоиш там. Божествено и вълнуващо нещо! И толкоз прелестно!
Един любещ брачен партньор, който те обича, само че по този начин, изцяло, умее да намира доста местенца, където да скрие своите целувки, местенца, за които в никакъв случай не бих се сетила сама. Добре, само че без мустаци тези целувки губят също огромна част от сладостта си, с цел да не кажа, че стават надали не неприлични. Обясни си го, както щеш! Ето каква причина изнамерих аз: уста без мустаци е като че ли гола, както тяло без дрехи; облеклата са постоянно нужни, въпреки и напълно малко облекла, в случай че искаш, само че те са нужни.
Създателят (не дръзвам да загатна друго име, като приказвам за такива неща), основателят се е погрижил да забули всички кътчета на нашата плът, където се приютява любовта. Обръснатата уста ми припомня изсечена гора към извор, където хората са се отбивали да утолят жаждата си и да поспят.
Няма обич без мустаци!
Мустаците са нещо значително и от друга позиция. Те дефинират изражението на лицето. Те му придават мирен, гальовен, недодялан, заплашителен, гуляйджийски или деятелен тип. Брадатият в същинския смисъл на думата мъж, който си оставя всички косми (о, каква грозна дума!) по бузите, в никакъв случай не може да наподобява изискан, тъй като чертите на лицето му не се виждат. Формата на челюстта и на брадичката са доста красноречиви за един бдителен човек.
Мъжът, който носи мустаци, резервира по едно и също време и изтънчеността, и характерността си.
Колко разнообразни могат да бъдат мустаците! Ту вирнати нагоре, къдрави, кокетни, влюбени сякаш на първо място в дамите.
Ту засукани, остри като игли, заплашителни, предпочитащи виното, конете и сраженията.
Ту големи: увиснали, страшни, прикриващи нормално великолепен темперамент, добрина, която граничи със уязвимост и деликатност и стига до стеснителност.
Независимо от всичко това аз боготворя мустаците основно тъй като те са в действителност френски. Те са завещани от нашите предци, галите, и са останали нещо като признак на националния ни темперамент.
Те издават хвалба, смелост, любвеобилност.
Потапят се по този начин благо във виното и са по този начин изящни, когато мъжете се смеят, а необятните, обрасли с брада челюсти си остават тежки, каквото и да вършат.
Из „ Мустаците ” (La Moustache)
Снимка: Ги дьо Мопасан (1850-1893); goodreads.com
