Германия се готви за дълга конфронтация с Русия
Германският министър на защитата Борис Писториус предизвестява германците да се приготвят за десетилетна борба с Русия и бързо да възстановят въоръжените сили на страната, ако Владимир Путин реши да не ограничи дейностите си единствено в Украйна, написа " Ню Йорк таймс ".
В няколко неотдавнашни изявленията за немски медии Писториус съобщи, че сега Русия е изцяло ангажирана в Украйна, само че счита, че в случай че се стигне до преустановяване на огъня и президентът Путин има няколко години за рестартиране, той може да се опита да изпита единството на НАТО.
" Никой не знае какъв брой дълго ще продължи всичко това ", сподели Писториус, визирайки сегашния спор в Украйна, и се застъпи за бързото създаване на немската войска и попълването на нейния боеприпас.
Тези обществени изказвания на Писториус отразяват забележителна смяна в мисленето на висшето управление на страната, което след края на Студената война не обръщаше изключително внимание на въоръжените си сили. Сега опасенията стават все по-силни, само че немското общество към момента не има вяра, че сигурността на Германия и Европа е фундаментално застрашена от нападателна Русия, отбелязва вестникът.
Фактът, че Писториус е един от най-популярните политици в страната, му дава опция свободно да показва мнението си – независимост, която евентуално няма даже канцлера Олаф Шолц.
Докато Шолц се готви да се срещне с президента Джо Байдън в Белия дом на 9 февруари, мнозина в немското държавно управление означават, че няма да има връщане към предходните връзки с Русия на Путин, че не чакат огромен прогрес в Украйна тази година и че се притесняват от последствия, в случай че Путин завоюва там.
Освен това опасенията на немските чиновници се подхранват от полемиките за това какво може да се случи с НАТО, в случай че Доналд Тръмп завоюва изборите в Съединените щати и получи втори късмет да предприеме стъпките, които интуицията му диктува, т.е. да изтегли страната си от алианса, показва вестникът.
Перспективата за преизбиране на Тръмп кара немските чиновници и доста техни сътрудници от НАТО да разискват дали алиансът, чиято 75-годишнина те възнамеряват да отбележат във Вашингтон тази година, може да оцелее без Съединените щати отпред. Много немски чиновници настояват, че главната стратегическа вяра на Путин е разединение в НАТО.
За германците това е същински поврат в мисленето. Само преди година НАТО празнуваше новооткритото възприятие за обща цел и единение и мнозина решително предвидиха, че Путин ще се обърне в бягство.
Но в този момент, когато на Америка не може да се разчита, когато Русия се държи нападателно, а Китай настойчиво, когато спорът в Украйна е в задънена улица, а спорът в линията Газа провокира извънредно отрицателни публични страсти, немските публични лица стартират да приказват за образуването на нов, комплициран и проблематичен свят, който ще има съществени последствия за европейската и трансатлантическата сигурност, отбелязва " Ню Йорк таймс ".
В момента се ускоряват подозренията дали Съединените щати ще продължат да финансират борбата на Украйна. Междувременно Германия, вторият по величина спонсор на Киев, се съгласи да удвои своя принос през тази година до към 8,5 милиарда $.
Сега някои от сътрудниците на Писториус предизвестяват, че в случай че финансирането от Съединени американски щати престане и Русия излезе победител, идната цел на Москва ще бъде доста по-близо до Берлин.
Например Бруно Кал, началник на немската работа за външно разузнаване Бе Ен Де (BND), съобщи пред списание " Фокус ", че Русия ще остане опасност даже когато Путин си отиде.
" Дори той да падне от прозореца или да пострада по някакъв различен метод, ще има задоволително хора, които мислят тъкмо като него и ще водят същата политика ", сподели Кал. Целта на Путин е да възвърне остарялата мощност на Велика Русия, сподели шефът на Разузнавателна служба на ФРГ и добави: " Ако Украйна бъде принудена да постави оръжие, това няма да утоли жаждата на Русия за власт ". Кал предизвести, че в случай че Западът не покаже ясна подготвеност да се отбрани, Путин към този момент няма да има причина да се въздържа от нахлуване против НАТО.
Но когато биват запитани за възможен спор с Русия или за бъдещето на НАТО, немските политици избират да бъдат внимателни, отбелязва " Ню Йорк таймс ".
През десетилетията след разпадането на Съветския съюз множеството германци привикнаха с мисълта, че ще бъдат в сигурност, в случай че работят дружно с Русия, а не против нея, и че Китай е значим сътрудник и пазар от сериозна значимост за немските коли и съоръжение.
Дори и през днешния ден Шолц - социалдемократ, чиято партия обичайно се стреми към мощни връзки с Москва - наподобява не желае да разисква доста по-конфронтационното бъдеще в връзките с Русия и Китай, което немските ръководители на разузнаването и защитата разказват толкоз блестящо.
С изключение на Писториус, който беше малко прочут преди назначението му за началник на министерството на защитата на страната предходната година, малко политици са склонни да издигнат тематиката обществено. Шолц е извънредно внимателен, тъй като не желае да навреди на връзките на Германия със Съединените щати, само че и не желае да оказва прекомерно огромен напън върху Русия и нейния непредсказуем президент, отбелязва " Ню Йорк таймс ".
Преди две години Шолц разгласи нова епоха за Германия - " Zeitenwende ": исторически прелом в немската политика за сигурност, който съгласно него ще бъде белязан от обилни промени в характера и размера на разноските за защита и стратегическото мислене. И той към този момент извърши обещанието си да отпусне спомагателни 100 милиарда евро за военни цели в границите на четири години.
Тази година за първи път Германия ще изразходва 2% от своя Брутният вътрешен продукт за въоръжените сили, като най-сетне ще реализира задачата, за която всички страни от НАТО се договориха през 2014 година, само че множеството специалисти предизвестяват, че това към този момент е прекомерно малко и прекомерно късно. Германия също по този начин даде обещание да укрепи източния фланг на НАТО против Русия, като даде обещание до 2027 година да разположи за непрекъснато една бригада в Литва.
По други въпроси обаче Шолц избира да работи извънредно внимателно. Подобно на Байдън, той се опълчва на определянето на съответни периоди за присъединението на Украйна към НАТО, отбелязва вестникът.
Най-яркото доказателство за неговата нерешителност е продължаващият му отвод да отговори положително на настойчивите претенции на Киев да даде на Украйна крилати ракети с отдалечен обхват на деяние с въздушно базиране " Таурус ".
Англия и Франция предоставиха на Киев аналози на тези ракети – " Сторм шадоу " (Storm Shadow) и SCALP - предходната година и украинците ги употребяват, с цел да нанасят удари по съветски кораби в кримските пристанища, с цел да принудят Москва да изтегли военноморските си сили. През есента Байдън насилствено се съгласи да даде на Украйна АТАСМS - сходни ракети, само че с по-малък обхват - към 160 км.
Ракетите " Таурус " имат обхват на деяние над 480 километра, което значи, че украинците могат да ги употребяват за нанасяне на удари надълбоко в съветската територия. Шолц не желае да поеме този риск - нещо, ЗА което беше подсилен от Бундестага, който гласоподава срещу резолюция, призоваваща оръжията да бъдат предадени на Киев. Въпреки че това решение явно е в унисон с общото въодушевление на германците, Шолц усърдно заобикаля тематиката. Канцлерът не желае да оказва прекомерно огромен напън върху Путин и в това германците го поддържат, отбелязва " Ню Йорк таймс ".
Проучванията на публичното мнение демонстрират, че германците в действителност желаят по-боеспособна войска. Но съгласно изследване на фондация " Кьорбер ", представено от вестника, единствено 38% от интервюираните желаят Германия да взе участие по-активно в интернационалните рецесии - най-ниският индикатор от 2017 година насам, когато този въпрос стартира да се задава на обществеността. От тази група 76% са декларирали, че дейностите би трябвало да се подхващат най-вече посредством дипломация, до момента в който 71% са срещу това Германия да поеме водеща военна роля в Европа.
Наскоро немски военни представители провокираха дребна вълна от отвращение, като обявиха, че страната би трябвало да бъде " kriegstüchtig " - което значи, че би трябвало да има способността да води и печели война.
Норберт Рьотген, народен представител от опозицията и специалист по външна политика, съобщи, че терминът е " реторично престарание " и би трябвало да отпадне. " Шолц постоянно е казвал, че " Украйна не би трябвало да губи, а Русия не би трябвало да печели ", съобщи той, представен от " Ню Йорк таймс ".
" Това демонстрира, че той постоянно е имал поради опцията за патова обстановка, която да докара до дипломатически развой ", сподели Рьотген. " Той счита, че Русия е по-важна от всички страни сред нас и тях, липсва му " европейско " възприятие и не желае да поеме ролята на европейски водач. "
Рьотген и други критици на Шолц считат, че той пропуща историческа опция да поведе построяването на общоевропейски защитителен потенциал, който ще бъде доста по-малко подвластен от американската войска и нуклеарния възпиращ боеприпас на Вашингтон.
Но Шолц очевидно се усеща по-комфортно да разчита на Вашингтон, а високопоставени немски чиновници настояват, че той не има вяра на френския президент Еманюел Макрон, който поддържа европейската " стратегическа автономност ". Всъщност Макрон не среща особена поддръжка на континента.
Дори главната европейска отбранителна самодейност на Шолц - координираната наземна система за противовъздушна защита против балистични ракети " Небесен щит " (Sky Shield) - зависи от композиция от американски, американско-израелски и немски ракетни системи. Това вбеси французите, италианците, испанците и поляците, които не се причислиха към нея, заявявайки, че вместо нея е трябвало да бъде определена френско-италианска система.
Осъществяването на упоритостите на Шолц беше възпрепятствано и от отслабващата немска стопанска система. През предходната година тя се сви с 0,3 %, а през 2024 година се чака да се свие с 0,3 %.
Последствията от спора в Украйна и икономическите проблеми на Китай, които засегнаха най-силно автомобилния и индустриалния бранш, задълбочиха казуса, отбелязва " Ню Йорк таймс ".
Макар Шолц да признава, че светът се е трансформирал, " той не споделя, че би трябвало да се променяме дружно с него ", както се изрази немският анализатор Улрих Шпек. " Той споделя, че светът се е трансформирал и че ние ще ви защитим ", добави Шпек.
Но това може да изисква доста увеличение на военните разноски - до 3 % от Брутният вътрешен продукт на Германия. В момента малко на брой в партията на Шолц се осмеляват да предложат сходно нещо.
Според Чарлз А. Купчан, специалист по Европа в университета в Джорджтаун, германците и даже социалдемократите " осъзнаха, че Германия живее в действителния свят и че твърдата мощ има значение ". " В същото време към момента съществува вярата, че всичко това е единствено неприятен сън и че когато германците се разсънят, ще се върнат в остарелия свят ", добавя той, представен от " Ню Йорк таймс ".
Що се отнася до Бундесвера, Писториус подчерта: " Трябва бързо да укрепим отбранителните си качества предвид на неотложността на обстановката на опасност ", съобщи ДПА.
" Затова би трябвало да вземем поради, че [руският президент] Владимир Путин един ден може даже да нападне страна от НАТО ", добави Писториус. Все отново, в случай че това се случи, немският министър на защитата съобщи, че ще се случи сред " пет и осем години " от в този момент. С апела си Бундесверът да стане " подготвен за война " той също по този начин желае да " раздруса нашето общество ", сподели той.
Министърът чака оферти за наново въвеждане на вид на наложителна военна работа до април. Германия приключи наложителната военна тегоба през 2011 година.
В няколко неотдавнашни изявленията за немски медии Писториус съобщи, че сега Русия е изцяло ангажирана в Украйна, само че счита, че в случай че се стигне до преустановяване на огъня и президентът Путин има няколко години за рестартиране, той може да се опита да изпита единството на НАТО.
" Никой не знае какъв брой дълго ще продължи всичко това ", сподели Писториус, визирайки сегашния спор в Украйна, и се застъпи за бързото създаване на немската войска и попълването на нейния боеприпас.
Тези обществени изказвания на Писториус отразяват забележителна смяна в мисленето на висшето управление на страната, което след края на Студената война не обръщаше изключително внимание на въоръжените си сили. Сега опасенията стават все по-силни, само че немското общество към момента не има вяра, че сигурността на Германия и Европа е фундаментално застрашена от нападателна Русия, отбелязва вестникът.
Фактът, че Писториус е един от най-популярните политици в страната, му дава опция свободно да показва мнението си – независимост, която евентуално няма даже канцлера Олаф Шолц.
Докато Шолц се готви да се срещне с президента Джо Байдън в Белия дом на 9 февруари, мнозина в немското държавно управление означават, че няма да има връщане към предходните връзки с Русия на Путин, че не чакат огромен прогрес в Украйна тази година и че се притесняват от последствия, в случай че Путин завоюва там.
Освен това опасенията на немските чиновници се подхранват от полемиките за това какво може да се случи с НАТО, в случай че Доналд Тръмп завоюва изборите в Съединените щати и получи втори късмет да предприеме стъпките, които интуицията му диктува, т.е. да изтегли страната си от алианса, показва вестникът.
Перспективата за преизбиране на Тръмп кара немските чиновници и доста техни сътрудници от НАТО да разискват дали алиансът, чиято 75-годишнина те възнамеряват да отбележат във Вашингтон тази година, може да оцелее без Съединените щати отпред. Много немски чиновници настояват, че главната стратегическа вяра на Путин е разединение в НАТО.
За германците това е същински поврат в мисленето. Само преди година НАТО празнуваше новооткритото възприятие за обща цел и единение и мнозина решително предвидиха, че Путин ще се обърне в бягство.
Но в този момент, когато на Америка не може да се разчита, когато Русия се държи нападателно, а Китай настойчиво, когато спорът в Украйна е в задънена улица, а спорът в линията Газа провокира извънредно отрицателни публични страсти, немските публични лица стартират да приказват за образуването на нов, комплициран и проблематичен свят, който ще има съществени последствия за европейската и трансатлантическата сигурност, отбелязва " Ню Йорк таймс ".
В момента се ускоряват подозренията дали Съединените щати ще продължат да финансират борбата на Украйна. Междувременно Германия, вторият по величина спонсор на Киев, се съгласи да удвои своя принос през тази година до към 8,5 милиарда $.
Сега някои от сътрудниците на Писториус предизвестяват, че в случай че финансирането от Съединени американски щати престане и Русия излезе победител, идната цел на Москва ще бъде доста по-близо до Берлин.
Например Бруно Кал, началник на немската работа за външно разузнаване Бе Ен Де (BND), съобщи пред списание " Фокус ", че Русия ще остане опасност даже когато Путин си отиде.
" Дори той да падне от прозореца или да пострада по някакъв различен метод, ще има задоволително хора, които мислят тъкмо като него и ще водят същата политика ", сподели Кал. Целта на Путин е да възвърне остарялата мощност на Велика Русия, сподели шефът на Разузнавателна служба на ФРГ и добави: " Ако Украйна бъде принудена да постави оръжие, това няма да утоли жаждата на Русия за власт ". Кал предизвести, че в случай че Западът не покаже ясна подготвеност да се отбрани, Путин към този момент няма да има причина да се въздържа от нахлуване против НАТО.
Но когато биват запитани за възможен спор с Русия или за бъдещето на НАТО, немските политици избират да бъдат внимателни, отбелязва " Ню Йорк таймс ".
През десетилетията след разпадането на Съветския съюз множеството германци привикнаха с мисълта, че ще бъдат в сигурност, в случай че работят дружно с Русия, а не против нея, и че Китай е значим сътрудник и пазар от сериозна значимост за немските коли и съоръжение.
Дори и през днешния ден Шолц - социалдемократ, чиято партия обичайно се стреми към мощни връзки с Москва - наподобява не желае да разисква доста по-конфронтационното бъдеще в връзките с Русия и Китай, което немските ръководители на разузнаването и защитата разказват толкоз блестящо.
С изключение на Писториус, който беше малко прочут преди назначението му за началник на министерството на защитата на страната предходната година, малко политици са склонни да издигнат тематиката обществено. Шолц е извънредно внимателен, тъй като не желае да навреди на връзките на Германия със Съединените щати, само че и не желае да оказва прекомерно огромен напън върху Русия и нейния непредсказуем президент, отбелязва " Ню Йорк таймс ".
Преди две години Шолц разгласи нова епоха за Германия - " Zeitenwende ": исторически прелом в немската политика за сигурност, който съгласно него ще бъде белязан от обилни промени в характера и размера на разноските за защита и стратегическото мислене. И той към този момент извърши обещанието си да отпусне спомагателни 100 милиарда евро за военни цели в границите на четири години.
Тази година за първи път Германия ще изразходва 2% от своя Брутният вътрешен продукт за въоръжените сили, като най-сетне ще реализира задачата, за която всички страни от НАТО се договориха през 2014 година, само че множеството специалисти предизвестяват, че това към този момент е прекомерно малко и прекомерно късно. Германия също по този начин даде обещание да укрепи източния фланг на НАТО против Русия, като даде обещание до 2027 година да разположи за непрекъснато една бригада в Литва.
По други въпроси обаче Шолц избира да работи извънредно внимателно. Подобно на Байдън, той се опълчва на определянето на съответни периоди за присъединението на Украйна към НАТО, отбелязва вестникът.
Най-яркото доказателство за неговата нерешителност е продължаващият му отвод да отговори положително на настойчивите претенции на Киев да даде на Украйна крилати ракети с отдалечен обхват на деяние с въздушно базиране " Таурус ".
Англия и Франция предоставиха на Киев аналози на тези ракети – " Сторм шадоу " (Storm Shadow) и SCALP - предходната година и украинците ги употребяват, с цел да нанасят удари по съветски кораби в кримските пристанища, с цел да принудят Москва да изтегли военноморските си сили. През есента Байдън насилствено се съгласи да даде на Украйна АТАСМS - сходни ракети, само че с по-малък обхват - към 160 км.
Ракетите " Таурус " имат обхват на деяние над 480 километра, което значи, че украинците могат да ги употребяват за нанасяне на удари надълбоко в съветската територия. Шолц не желае да поеме този риск - нещо, ЗА което беше подсилен от Бундестага, който гласоподава срещу резолюция, призоваваща оръжията да бъдат предадени на Киев. Въпреки че това решение явно е в унисон с общото въодушевление на германците, Шолц усърдно заобикаля тематиката. Канцлерът не желае да оказва прекомерно огромен напън върху Путин и в това германците го поддържат, отбелязва " Ню Йорк таймс ".
Проучванията на публичното мнение демонстрират, че германците в действителност желаят по-боеспособна войска. Но съгласно изследване на фондация " Кьорбер ", представено от вестника, единствено 38% от интервюираните желаят Германия да взе участие по-активно в интернационалните рецесии - най-ниският индикатор от 2017 година насам, когато този въпрос стартира да се задава на обществеността. От тази група 76% са декларирали, че дейностите би трябвало да се подхващат най-вече посредством дипломация, до момента в който 71% са срещу това Германия да поеме водеща военна роля в Европа.
Наскоро немски военни представители провокираха дребна вълна от отвращение, като обявиха, че страната би трябвало да бъде " kriegstüchtig " - което значи, че би трябвало да има способността да води и печели война.
Норберт Рьотген, народен представител от опозицията и специалист по външна политика, съобщи, че терминът е " реторично престарание " и би трябвало да отпадне. " Шолц постоянно е казвал, че " Украйна не би трябвало да губи, а Русия не би трябвало да печели ", съобщи той, представен от " Ню Йорк таймс ".
" Това демонстрира, че той постоянно е имал поради опцията за патова обстановка, която да докара до дипломатически развой ", сподели Рьотген. " Той счита, че Русия е по-важна от всички страни сред нас и тях, липсва му " европейско " възприятие и не желае да поеме ролята на европейски водач. "
Рьотген и други критици на Шолц считат, че той пропуща историческа опция да поведе построяването на общоевропейски защитителен потенциал, който ще бъде доста по-малко подвластен от американската войска и нуклеарния възпиращ боеприпас на Вашингтон.
Но Шолц очевидно се усеща по-комфортно да разчита на Вашингтон, а високопоставени немски чиновници настояват, че той не има вяра на френския президент Еманюел Макрон, който поддържа европейската " стратегическа автономност ". Всъщност Макрон не среща особена поддръжка на континента.
Дори главната европейска отбранителна самодейност на Шолц - координираната наземна система за противовъздушна защита против балистични ракети " Небесен щит " (Sky Shield) - зависи от композиция от американски, американско-израелски и немски ракетни системи. Това вбеси французите, италианците, испанците и поляците, които не се причислиха към нея, заявявайки, че вместо нея е трябвало да бъде определена френско-италианска система.
Осъществяването на упоритостите на Шолц беше възпрепятствано и от отслабващата немска стопанска система. През предходната година тя се сви с 0,3 %, а през 2024 година се чака да се свие с 0,3 %.
Последствията от спора в Украйна и икономическите проблеми на Китай, които засегнаха най-силно автомобилния и индустриалния бранш, задълбочиха казуса, отбелязва " Ню Йорк таймс ".
Макар Шолц да признава, че светът се е трансформирал, " той не споделя, че би трябвало да се променяме дружно с него ", както се изрази немският анализатор Улрих Шпек. " Той споделя, че светът се е трансформирал и че ние ще ви защитим ", добави Шпек.
Но това може да изисква доста увеличение на военните разноски - до 3 % от Брутният вътрешен продукт на Германия. В момента малко на брой в партията на Шолц се осмеляват да предложат сходно нещо.
Според Чарлз А. Купчан, специалист по Европа в университета в Джорджтаун, германците и даже социалдемократите " осъзнаха, че Германия живее в действителния свят и че твърдата мощ има значение ". " В същото време към момента съществува вярата, че всичко това е единствено неприятен сън и че когато германците се разсънят, ще се върнат в остарелия свят ", добавя той, представен от " Ню Йорк таймс ".
Що се отнася до Бундесвера, Писториус подчерта: " Трябва бързо да укрепим отбранителните си качества предвид на неотложността на обстановката на опасност ", съобщи ДПА.
" Затова би трябвало да вземем поради, че [руският президент] Владимир Путин един ден може даже да нападне страна от НАТО ", добави Писториус. Все отново, в случай че това се случи, немският министър на защитата съобщи, че ще се случи сред " пет и осем години " от в този момент. С апела си Бундесверът да стане " подготвен за война " той също по този начин желае да " раздруса нашето общество ", сподели той.
Министърът чака оферти за наново въвеждане на вид на наложителна военна работа до април. Германия приключи наложителната военна тегоба през 2011 година.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ