Барбара Йортел: България е непозната и подценена
Германската журналистка Барбара Йортел назовава България " подценена страна с голям капацитет ". Тя познава проблемите на българите и се надява някой ден младежи да сменят днешните елити. Мария Илчева беседва с нея.
- От 19 до 25 април 2018 вестник ТАЦ ще организира семинар на англrийски език за публицисти от България. Идеята е на Барбара Йортел, която от 2011 управлява интернационалния отдел на ТАЦ и постоянно написа публикации за България. Защо ТАЦ реши да предложения български публицисти на семинар в Берлин?
- Идеята се появи предходната година. Тогава прекарах един месец в редакцията на " Капитал " в София със стипендия на " Гьоте институт ". Там съумях от близко да видя по какъв начин стоят нещата с медийната независимост. И би трябвало да призная, че ми се отрази много отрезвяващо. Там на място видях по какъв начин страната в действителност върви обратно в това отношение, по какъв начин медийната обстановка в действителност се е влошила. Това бе едната причина. Другата причина, заради която взехме решение да поканим публицисти от България на семинар в Берлин, беше българското европредседателство, което стартира на 1 януари 2018. На нас в ТАЦ ни се желае да се отделя повече внимание на България. Същевременно този семинар е и знак на взаимност с българските сътрудници. Ние желаеме освен да сложим по-силен акцент върху страната, само че и да демонстрираме нашата взаимност с публицистите в България.
- Какво Ви описват публицисти от България? Какво знаете за техните компликации и проблеми?
- В разнообразни диалози съм чувала, че огромна част от медиите са в ръцете на олигарси или по-скоро в ръцете на един олигарх. Че доста публицисти са принудени да си постановат самоцензура, че се следи защо тъкмо пишат и по какъв начин го пишат. А най-големият проблем е, че около всичко това многообразието в България понижава. Защото когато една огромна част от медиите са в ръцете на един-единствен човек, медийното разнообразие страда. Казвали са ми също, че обществено-правните медии към момента не означават огромен прогрес в развиването си.
- Какви са разликите сред българските и немските медии?
- Тази така наречен хибридна преса, която в миналото бе част от медийната група ВАЦ, да вземем за пример " Труд " или " 24 часа " – такова нещо в Германия няма. Те смесват тривиален жанр с по-дълги аналитични публикации. Такава композиция в немския тривиален вестник " Билд " да вземем за пример няма да видите – най-малко в този ѝ тип. Това е много странна комбинация. Сред всички български вестници се откроява " Капитал ", където редакторите и създателите изследват доста добре информацията и данните, които разгласяват. Тяхното равнище не се разграничава доста от равнището на качествените немски медии. В България има и няколко положителни онлайн медии. Например " Медиапул ". Те правят доста добра работа.
- В България, както знаете, един народен представител от Движение за права и свободи има огромна част от медиите. Вицепремиерът Валери Симеонов пък има телевизия СКАТ. Възможно ли е сходно нещо в Германия?
- Човек в никакъв случай не може да знае по кое време, къде, какво тъкмо се случва зад кулисите, само че въпреки всичко мисля, че в подобен мащаб това в Германия няма по какъв начин да се случи. Особено пък такова нещо като СКАТ. Не бих могла да си показва, че в Германия може да има такава телевизия. Макар че в този момент партията " Алтернатива за Германия " основа собствен личен медиен център. Все още нямат ефирен канал, само че не се знае по какъв начин могат да се развият нещата.
- В една Ваша публикация от края на 2017 цитирате коментар от публиката при представянето на нова книга на Иван Кръстев в София. Един от присъстващите споделя, че България постоянно е била " задникът на Европа ". Вие пишете: " И е прав за жалост ". Какво тъкмо искахте да кажете с тези думи?
- Това беше изявление от публиката, което желаех да обясня. Тези думи не са укор против хората в България, а рецензия по адрес на българските политици. В този текст изяснявам за какво в страната към момента има доста проблеми. И реакциите бяха смесени. В редакцията получихме обаче и едно писмо от една дама, която се оплака от тази публикация, потвърждавайки, че това било " език на омразата ". Въпросната дама ни заплаши със съд. Но историята завърши бързо, тя остана без продължение.
- Много задгранични публицисти назовават България " най-бедната и най-корумпираната страна в Европейски Съюз ". С право ли България си е заслужила това название? Някои българи споделят: Корупция има на всички места, освен при нас.
- Да, те имат право. Що се отнася до бедността: съществуват избрани знаци, на които се базират данните от статистиките. А за корупцията – правилно, има я на всички места, има я и в България. Но дали фактически това е най-корумпираната страна? Факт е, че доста публицисти просто поемат това изложение от сътрудниците си, само че то би трябвало да се ревизира постоянно отначало. Защото, почтено казано, не мисля, че да вземем за пример в Чехия ситуацията е доста по-добро.
- Как бихте описали България пред човек, който не познава страната?
- Бих споделила, че България е една подценена страна, която в реалност е многообразна - и културно, и езиково, и естествено. Бих показала също, че съгласно мен страната има голям капацитет - в лицето на жителите си, на тяхното обучение, на езиците, които приказват. Да, бих споделила, че България е непозната и подценена.
- Кои са тези негативни неща, които Ви хрумват незабавно, щом стане дума за България?
- Проблема с корупцията няма по какъв начин да го отречем. Освен това страната има потребност от промяна на елитите, има потребност от нови, младежи, които да получат шанса да вършат политика. Медийната независимост също е проблем – а най-лошото е, че обстановката се утежнява. Човек си споделя: добре, страната към този момент е 10 години в Европейски Съюз, би трябвало да е по-добре. Истината обаче е друга - вместо да се усъвършенства, медийната обстановка в България се утежнява.
- А кои са позитивните неща, които свързвате с името на България?
- Хората в България са доста открити към света. Страната е цялостна с изненади в позитивния смисъл на думата. Тя е и новаторска – има доста новаторски хрумвания в разнообразни браншове. Освен това хората са доста любопитни в позитивния смисъл на тази дума.
- От 19 до 25 април 2018 вестник ТАЦ ще организира семинар на англrийски език за публицисти от България. Идеята е на Барбара Йортел, която от 2011 управлява интернационалния отдел на ТАЦ и постоянно написа публикации за България. Защо ТАЦ реши да предложения български публицисти на семинар в Берлин?
- Идеята се появи предходната година. Тогава прекарах един месец в редакцията на " Капитал " в София със стипендия на " Гьоте институт ". Там съумях от близко да видя по какъв начин стоят нещата с медийната независимост. И би трябвало да призная, че ми се отрази много отрезвяващо. Там на място видях по какъв начин страната в действителност върви обратно в това отношение, по какъв начин медийната обстановка в действителност се е влошила. Това бе едната причина. Другата причина, заради която взехме решение да поканим публицисти от България на семинар в Берлин, беше българското европредседателство, което стартира на 1 януари 2018. На нас в ТАЦ ни се желае да се отделя повече внимание на България. Същевременно този семинар е и знак на взаимност с българските сътрудници. Ние желаеме освен да сложим по-силен акцент върху страната, само че и да демонстрираме нашата взаимност с публицистите в България.
- Какво Ви описват публицисти от България? Какво знаете за техните компликации и проблеми?
- В разнообразни диалози съм чувала, че огромна част от медиите са в ръцете на олигарси или по-скоро в ръцете на един олигарх. Че доста публицисти са принудени да си постановат самоцензура, че се следи защо тъкмо пишат и по какъв начин го пишат. А най-големият проблем е, че около всичко това многообразието в България понижава. Защото когато една огромна част от медиите са в ръцете на един-единствен човек, медийното разнообразие страда. Казвали са ми също, че обществено-правните медии към момента не означават огромен прогрес в развиването си.
- Какви са разликите сред българските и немските медии?
- Тази така наречен хибридна преса, която в миналото бе част от медийната група ВАЦ, да вземем за пример " Труд " или " 24 часа " – такова нещо в Германия няма. Те смесват тривиален жанр с по-дълги аналитични публикации. Такава композиция в немския тривиален вестник " Билд " да вземем за пример няма да видите – най-малко в този ѝ тип. Това е много странна комбинация. Сред всички български вестници се откроява " Капитал ", където редакторите и създателите изследват доста добре информацията и данните, които разгласяват. Тяхното равнище не се разграничава доста от равнището на качествените немски медии. В България има и няколко положителни онлайн медии. Например " Медиапул ". Те правят доста добра работа.
- В България, както знаете, един народен представител от Движение за права и свободи има огромна част от медиите. Вицепремиерът Валери Симеонов пък има телевизия СКАТ. Възможно ли е сходно нещо в Германия?
- Човек в никакъв случай не може да знае по кое време, къде, какво тъкмо се случва зад кулисите, само че въпреки всичко мисля, че в подобен мащаб това в Германия няма по какъв начин да се случи. Особено пък такова нещо като СКАТ. Не бих могла да си показва, че в Германия може да има такава телевизия. Макар че в този момент партията " Алтернатива за Германия " основа собствен личен медиен център. Все още нямат ефирен канал, само че не се знае по какъв начин могат да се развият нещата.
- В една Ваша публикация от края на 2017 цитирате коментар от публиката при представянето на нова книга на Иван Кръстев в София. Един от присъстващите споделя, че България постоянно е била " задникът на Европа ". Вие пишете: " И е прав за жалост ". Какво тъкмо искахте да кажете с тези думи?
- Това беше изявление от публиката, което желаех да обясня. Тези думи не са укор против хората в България, а рецензия по адрес на българските политици. В този текст изяснявам за какво в страната към момента има доста проблеми. И реакциите бяха смесени. В редакцията получихме обаче и едно писмо от една дама, която се оплака от тази публикация, потвърждавайки, че това било " език на омразата ". Въпросната дама ни заплаши със съд. Но историята завърши бързо, тя остана без продължение.
- Много задгранични публицисти назовават България " най-бедната и най-корумпираната страна в Европейски Съюз ". С право ли България си е заслужила това название? Някои българи споделят: Корупция има на всички места, освен при нас.
- Да, те имат право. Що се отнася до бедността: съществуват избрани знаци, на които се базират данните от статистиките. А за корупцията – правилно, има я на всички места, има я и в България. Но дали фактически това е най-корумпираната страна? Факт е, че доста публицисти просто поемат това изложение от сътрудниците си, само че то би трябвало да се ревизира постоянно отначало. Защото, почтено казано, не мисля, че да вземем за пример в Чехия ситуацията е доста по-добро.
- Как бихте описали България пред човек, който не познава страната?
- Бих споделила, че България е една подценена страна, която в реалност е многообразна - и културно, и езиково, и естествено. Бих показала също, че съгласно мен страната има голям капацитет - в лицето на жителите си, на тяхното обучение, на езиците, които приказват. Да, бих споделила, че България е непозната и подценена.
- Кои са тези негативни неща, които Ви хрумват незабавно, щом стане дума за България?
- Проблема с корупцията няма по какъв начин да го отречем. Освен това страната има потребност от промяна на елитите, има потребност от нови, младежи, които да получат шанса да вършат политика. Медийната независимост също е проблем – а най-лошото е, че обстановката се утежнява. Човек си споделя: добре, страната към този момент е 10 години в Европейски Съюз, би трябвало да е по-добре. Истината обаче е друга - вместо да се усъвършенства, медийната обстановка в България се утежнява.
- А кои са позитивните неща, които свързвате с името на България?
- Хората в България са доста открити към света. Страната е цялостна с изненади в позитивния смисъл на думата. Тя е и новаторска – има доста новаторски хрумвания в разнообразни браншове. Освен това хората са доста любопитни в позитивния смисъл на тази дума.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ