Гергана е едва на 43 години, когато в едни от

Гергана е едвам на 43 години, когато в едни от най-горещите дни от годината, взимайки душ, усеща бучка в гърдата си. Към оня миг се усеща в доста добра физическа форма и не подозира, че единствено след две седмици ще се сблъска с една от най-страшните диагнози – бързо инвазивен рак.

„ За мен беше извънредно ненадейно и шокиращо, доста тежък миг и интервал. В първите три дни светът свършва, нямах информация за това, че в действителност ракът е диагноза, а не смъртна присъда. Това го разбрах малко по-късно. Когато чух диагнозата си, нямах безусловно никаква визия какво следва, какво може да се направи, какви са задачите, дилемите и резултатите, които търсим. Тогава лекарите ми обясниха, че в действителност има избрани протоколи за лекуване, че през днешния ден ракът се лекува с самостоятелен метод и че за всеки пациент се избира и подобаващ протокол, който се гласоподава на онкокомисия. “, споделя Гергана.

Това е първата информация, която младата жена научава. След това схваща, че пътят, който би трябвало да извърви, минава през химиотерапия, интервенция и лъчетерапия.

„ Когато чух диагнозата си и се срещнах с всичко, което следва да се случи, разбрах, че в действителност има няколко съществени медицински звена, нужни за моето лекуване. Дадох си сметка, че е доста значимо сред тези звена да има връзка и те да споделят между тях елементарно, леко и бързо, с цел да не се изгубвам в превода и да не би трябвало аз да разпространявам документи и информация, да изяснявам неща, които си давам сметка, че няма да са по силите ми. Мисля, че това е извънредно значимо, тъй като това е болест, която от време на време се развива с часове, не трябва да се губят и минутите. Така избрах Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда, тъй като тя е болница, която аз одобрявам от години, точно поради нейната комплексност и опцията всички експерти да работят дружно. “, споделя Гергана.

Младата жена не подлага на подозрение решението на лекарите, доверява им се.

„ Чувайки, че моят рак е бързо инвазивен, в извънредно къси периоди взех решение, че ще се доверя на стандартната медицина и на всичко, което тя може да ми предложи. Не съм се лутала и не съм губила време в това да диря различни способи, решението беше елементарно за мен. В края на първата седмица след дианостицирането за моя случай в лечебното заведение заседава онкокомисия. “, спомня си Гергана.

Специалистите вземат решение, че дамата би трябвало да стартира химиотерапия и доцент доктор Желязко Арабаджиев, шеф на Клиника по здравна онкология назначава 8 вливания, като след половината от тях се „ ревизира “ реакцията на организма. Целта на предоперативната химиотерапия е да спре развиването на туморното образувание, да го понижи, с цел да помогне на хирурга да направи оптимално сполучлива и щадяща интервенция.

„ След контрола на резултатите от химиотерапията видяхме, че ракът се повлиява доста добре. Подложих се на интервенция, която беше планувана в проекта на онкокомисията. След интервенцията направих 25 лъчетерапии. Изключително признателна съм на всички тези млади експерти в Отделението по лъчетерапия, които мисля, че направиха една доста прецизна и точна лъчетерапия и бяха извънредно деликатни. След това ми беше назначена таргетна терапия с два препарата, която приключих през декември 2021 година “, добавя Гергана.

Днес, година и половина след началото на лекуването си, Гергана е в ремисия и продължава да се наблюдава, а ракът – с изключение на страшна диагноза, през която младата жена минава, се трансформира и в събитие, което трансформира и пренарежда целия ѝ живот.

„ Аз съм признателна на заболяването си, защото тя ме накара да трансформира отношението към самата себе си, тя ме направи доста по-спокойна, по-балансирана, лиши ме от доста страхове в всекидневието, които имах преди, тя ми даде едно чувство, че оттук нататък аз мога единствено да печеля и нямам нищо за губене. Това дава доста сили, доста позитивизъм в действителност. Наш е изборът по какъв начин да извървим този път, желаеме ли да оздравеем и заболяването да остане зад тила ни или да потънем в казуса, без да се концентрираме в неговото решение “, споделя с усмивка Гергана.

Като всяка жена и тя е суетна, а новината и мисълта за загубването на косата, миглите и веждите, я смущава.

„ Добрата вест беше, че те ще се възстановят. Истината е, че не беше прелестно, само че не бе и нещо, което да ме извади от обувките. Бях доста заета да избавям себе си, живота си, бъдещето си поради мен самата, поради детето, което имам, поради родителите ми, приятелите ми и многото неща, които желаех да ми се случат и които бях планувала да станат. “

Гергана споделя още, че в цялата битка с рака има два момента, които може да дефинира като най-трудни за себе си.

„ Може би даже по-трудно от това да чуеш диагнозата рак е това да я съобщиш на обичаните си хора - на детето си, на родителите си, на обичания човек. Вътре в себе си знаех, че колкото по-спокойна и сигурна наподобявам сега на съобщаване, толкоз по-добре е и за тях, и за мен. Но това е нещо извънредно мъчно, тъй като към момента в тези първи дни страстите се овладяват мъчно. Това са моменти, в които взаимно си давате мощ, помощ и поддръжка, този развой тече в двете направления. Най-трудното беше да го кажа на детето си, защото той е в пубертет, задоволително деликатна възраст, с цел да бъде претрупан и с нещо, което не може да бъде прикрито. Бях наясно, че никой от моите обичани хора не трябва да бъде подлаган на това да бъде лъган и да му се отнеме опцията да бъде съпричастен към всичко, което ще се случва с мен. Още повече, че аз нямах никаква визия по какъв начин иска ми се отрази химиотерапията и всичко следващо, не знаех дали изобщо е допустимо да криеш сходно нещо, само че не съм имала и потребността да укривам. Исках да го разглася, освен пред обичаните хора, а изобщо пред света. Тук и в този момент аз имам този проблем, решена съм да се оправя и да продължа напред. Получих доста поддръжка, даже удивление от разнообразни хора, които след това научаваха. Важно е да кажа едно нещо на всички, които занапред се сблъскват с тази диагноза - ракът не е смъртна присъда, ракът е диагноза! “

Гергана признава, че от момента на научаване на диагнозата, до крайния резултат и новината, че ракът към този момент го няма, тя е била обезпокоена. Категорична е обаче, че тази битка се води с всички вероятни принадлежности, които би могъл да имаш – мултидисциплинарен екип от всички нужни експерти, близки хора, които да те поддържат и любовта към самия себе си. А сред двата пътя – на безспорна и безпощадна борба и този на отвод и самосъжаление тя застава с безапелационен отговор – „ Взех решение, че ще се боря! “.