Георги Стойков Раковски е български революционер и възрожденец. Раковски е

...
Георги Стойков Раковски е български революционер и възрожденец. Раковски е
Коментари Харесай

Роден е Георги Сава Раковски

Георги Стойков Раковски е български бунтовник и възрожденец. Раковски е учредител на проведената националнореволюционна битка за освобождението на България, революционен демократ, журналист, публицист, историк и етнограф.
Георги Стойков Раковски (по рождение Съби Стойков Попович, прочут и като Георги Сава Раковски) е роден на 2 април (14 април по нов стил) 1821 година в Котел в фамилията на търговеца Стойко Попович. Баща му произлиза от сливенското село Раково, откъдето идва и името Раковски, което синът възприема като фамилно. Майка му Руса е сестра на Георги Мамарчев, един от уредниците на Велчовата завера през 1835 в Търново, капитан от съветската войска, който през юли 1829 година освобождава по време на Руско-турската война (1828-1829) Котел и Сливен. В чест на вуйчо си Раковски самичък се преименува Георги.
Образованието си получава в Котел и Карлово, а през 1837 година постъпва в гръцкото учебно заведение Куручешме в Цариград. Там учи дружно с Г. Кръстевич, С. Доброплодни, Ив. Богоров и други българчета. Силно въздействие върху неговото образуване оказал Неофит Бозвели.
През лятото на 1841 година Раковски отпътува за Браила, с цел да се включи в подготвяния от емиграцията протест. Браилската полиция обаче разкрила заговора, арестувала българските бунтовници и Герги Раковски е наказан на гибел в Букурещ. Раковски заобикаля осъществяването на присъдата с помощта на застъпничеството на гръцкия консул във Влашко и съумява да емигрира във Франция. След две години се връща в Котеил, само че е набеден пред турските управляващи и дружно с татко му са затворени в цариградския затвор, откъдето едвам през 1847 година излиза на независимост. Раковски остава в Цариград, работи като юрист известно време, занимава се с търговия и се включва интензивно в живота на цариградската българска общественост и най-много в битката за независима българска черква.
През пролетта на 1853 година, когато връзките сред Русия и Османската империя внезапно се влошили, Раковски стартира да построява мрежа от Тайни общества, които трябвало да приготвят популацията за въстание, в случай че Русия настъпи на юг от река Дунав. По време на Кримската война постъпва като преводач в основната квартира на турската армия, само че задачата му е да събира сведения в интерес на съветската войска. Разкрит, той е задържан и изпратен още веднъж в Цариград, само че съумява да избегне присъдата. През 1854 година събира чета от 12 души, с която работи в региона на Източна Стара планина, през декември 1855 година скрито се трансферира във Влашко, а през 1856 година се установявя в Нови Сад, Австрия. Тук, в печатницата на огромния сръбски родолюбец, журналист и филантроп доктор Д. Медакович, Раковски издава своя първи печатан труд „ Предвестник Горского пътника”. На идната година стартира да издава и своя първи вестник – „ Българска дневница”, на чиито страници разпростира дейна агитация по най- значимите и настоящи проблеми на българското общество – битката против Цариградската Патриаршия и ориста на българския политически въпрос. Австрийските управляващи обаче стопират вестника поради патриотичната му устременост, Раковски е задържан и изпъден от рамките на Австрия. За малко Раковски се открива във Влашко, а от началото на 1858 година – в Одеса. Тук той се отдава на книжовни и научни занимания, разгласява известния си „ Показалец”, исторически, епиграфски и фолклорни материали. Именно в Одеса Раковски създава повсеместен проект за освобождението на България. Основният план на Раковски се свежда до образуване на всенародно въстание, ръководено от обединен център, наименуван от него „ Тайна канцелария” Трябвало да се обезпечи поддръжката на Русия и Франция, въстанието трябвало да избухне по едно и също време в цялата страна. В проекта на Раковски се откроява концепцията за превъзмогване на стихийността и локалността на българските митинги.
Засилената антитурска агитация в Сърбия кара Раковски да замине в Белград през 1860 година и от 1 септември стартира да издава популярния вестник „ Дунавски лебед”, който отваря нова страница в историята на възрожденската публицистика и се трансформира в най-търсения и четен вестник по това време. Авторитетът на Раковски пораства и той се трансформира във утвърден началник на революционно настроената българска емиграция в Сърбия, Влашко и Южна Русия.
В края на 1861г. Раковски създава “План за освобождението на България”. В него планува да се образува български полк от 1200 “окървавени в пердах люде”, който би трябвало да проникне от Сърбия в България по гребена на Стара планина и като стигне до Търново, да сформира “Временно правление от най-достойни и опитни люде” и да прогласи българската държавна самостоятелност. Раковски издейства позволение от сръбското държавно управление за съставяне на въоръжен полк и последователно в Белград се събират над 600 доброволци, сред които се откроявали Иван Касабов, Ильо челник, Стефан Караджа, Христо Македонски, Васил Левски, Иван Кършовски и други В Първата българска легия се присъединили интензивно и емигрантите от Влашко и Виена.През 1862 година в Белград зародили стълкновения с турския гарнизон, в които се присъединила и българската легия, само че война не се стигнало и легията била разпусната. Задкулисните игри на балканските страни, както и сръбско-гръцките проекти за подялбата на Македония и Тракия го разочаровали и през септември 1863 година той отпътува за Букурещ. В румънската столица Раковски взема решение да издава вестник „ Бъдащност”, а по-късно и в. „ Бранител”, само че заради липса на средства отпечатването им престава. През интервала 1864-1865 година Раковски е в в основата на всички четнически акции, проведени от българската емиграция. В края на 1866 година той изготвя Трети проект за освобождението на България и го именува „ Привременен закон за националните горски чети през 1867 лето”. В него се планува освобождението да стане след всенародно въстание, само че към този момент единствено с напъните на самите българи. Цялостното управление на въстанието щяло да се реализира от Върховното шефство и основния челник, всъщност това е най-завършената аргументация на четническата тактичност в българското националноосвободително придвижване. Панайот Хитов и Филип Тотю минават в България с две чети, само че не подхващат огромни дейности, а единствено да демонстрират готовността за избавление, а малко по-късно, на 9 октомври 1867 година Георги С. Раковски умира в Букурещ от туберколоза единствено на 46 години.
Костите му са пренесени в родината едвам през 1885г. и остават в софийската катедрала “Света Неделя” до 1942г., когато са пренесени в родния му град Котел. През 1981г. по случай 1300-годишнината от основаването на българската страна там му е построен мавзолей. В него паралелно до костите на великия българин е положена неговата сабя. Така повече от един век след гибелта му приключва дългото скиталчество на революционера Георги Раковски.
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР