Режисьорът, сценарист и актьор Георги Стоев - Джеки пред Дарик за безсмъртието на мисълта
Георги Стоев, по-известен като Джеки, е роден на 22 март 1941 година в София. Популярен наш режисьор, сценарист и артист, създател на над 50 игрални, научнопопулярни и документални филми.
През динамичния си и богат на премеждия живот е бил какъв ли не – биолог, сценарист, режисьор, карикатурист и художник, създател на афоризми, утвърден безгрижник, зевзек, морски гмуркач... С публична тапия – магистър по биология (през 1966 година Геоорги Стоев приключва биология в Дрезден, Германия).
Заедно с Георги Пенков- Джони и Христо Илиев-Чарли, са най-емблематичното трио в българското кино. Недипломирани, само че върли кинаджии. Приятели са повече от 50 години и имат общо към 50 влиятелни награди – национални и интернационалните. Наричат ги шантавите създатели с кучешки прякори.
След 2010 година с Джони Пенков и Христо Илиев се насочват основно към правене на писмено кино. Знаковите филми на триото: „ Отец Иван и неговите деца ”, „ Хляб и зрелища ” и „ Добро утро, капитане! ” (които някои нарекоха „ трилогия ”), заслужиха специфичната премия на Община София за повсеместен принос в киноизкуството.
През март е и премиерата на кино лентата „ Моят чичо Любен “ – филм за брата на Джеки. И тъй като е прекомерно персонален, той кани Никола Бошнаков за режисьор.
" Това беше забавно време - началото на демокрацията. Самият той беше забавен човек. Тогава бяхме научени да оцеляваме. Никога не съм правил кой знае каква равносметка, само че в един диалог, открих, че в нито един от филмите, които съм правил по времето на социализма, не съм подлагал на критика режима, само че и на никое място не съм го споменавал.Аз нямам сериозен филм ", показа Джеки в предаването " Посока просвета " по Дарик радио.
“Рей ван Цешау, фронтмен на именитата немска рокгрупа Freunde der Italienischen Oper (Приятели на италианската опера), лети за София, с цел да продаде жилището, получен по завещание от българския си чичо – художника Любен Стоев. Но жилището на художника е претъпкано с картини, съоръжения, истории и видеоматериали. И Рей – късче по късче, като в пъзел или в престъпен филм, подрежда и за себе си, и за фена облика на българския си чичо като художник и персона. В това пътешестване Рей ни среща с същинския си татко, огромната обич на художника в Дрезден, както и със самия дух на Любен, до момента в който дружно си припяваме " Меки Ножа ” на Брехт и Вейл “, това написа в анонса към кино лентата на страницата на Националния замък на културата.
“Любо Стоев е правил изложения регулярно, каквото и да му е коствало. Големият шлагер е, когато прави огромна изложа, той я събира и натоварва в Ладата, само че на един светофар го блъскат доста мощно откъм гърба и всичките картини се повреждат. Съдът осъжда този, който го блъска, да заплати половината картини от изложбата. Това му е най-големият удар “, споделя режисьорътНикола Бошнаков.
“Съвсем умерено можем да назовем Любо Стоев безгрижник. Освен това той беше и ремарка в бохемския живот на София “, добавя той.
През динамичния си и богат на премеждия живот е бил какъв ли не – биолог, сценарист, режисьор, карикатурист и художник, създател на афоризми, утвърден безгрижник, зевзек, морски гмуркач... С публична тапия – магистър по биология (през 1966 година Геоорги Стоев приключва биология в Дрезден, Германия).
Заедно с Георги Пенков- Джони и Христо Илиев-Чарли, са най-емблематичното трио в българското кино. Недипломирани, само че върли кинаджии. Приятели са повече от 50 години и имат общо към 50 влиятелни награди – национални и интернационалните. Наричат ги шантавите създатели с кучешки прякори.
След 2010 година с Джони Пенков и Христо Илиев се насочват основно към правене на писмено кино. Знаковите филми на триото: „ Отец Иван и неговите деца ”, „ Хляб и зрелища ” и „ Добро утро, капитане! ” (които някои нарекоха „ трилогия ”), заслужиха специфичната премия на Община София за повсеместен принос в киноизкуството.
През март е и премиерата на кино лентата „ Моят чичо Любен “ – филм за брата на Джеки. И тъй като е прекомерно персонален, той кани Никола Бошнаков за режисьор.
" Това беше забавно време - началото на демокрацията. Самият той беше забавен човек. Тогава бяхме научени да оцеляваме. Никога не съм правил кой знае каква равносметка, само че в един диалог, открих, че в нито един от филмите, които съм правил по времето на социализма, не съм подлагал на критика режима, само че и на никое място не съм го споменавал.Аз нямам сериозен филм ", показа Джеки в предаването " Посока просвета " по Дарик радио.
“Рей ван Цешау, фронтмен на именитата немска рокгрупа Freunde der Italienischen Oper (Приятели на италианската опера), лети за София, с цел да продаде жилището, получен по завещание от българския си чичо – художника Любен Стоев. Но жилището на художника е претъпкано с картини, съоръжения, истории и видеоматериали. И Рей – късче по късче, като в пъзел или в престъпен филм, подрежда и за себе си, и за фена облика на българския си чичо като художник и персона. В това пътешестване Рей ни среща с същинския си татко, огромната обич на художника в Дрезден, както и със самия дух на Любен, до момента в който дружно си припяваме " Меки Ножа ” на Брехт и Вейл “, това написа в анонса към кино лентата на страницата на Националния замък на културата.
“Любо Стоев е правил изложения регулярно, каквото и да му е коствало. Големият шлагер е, когато прави огромна изложа, той я събира и натоварва в Ладата, само че на един светофар го блъскат доста мощно откъм гърба и всичките картини се повреждат. Съдът осъжда този, който го блъска, да заплати половината картини от изложбата. Това му е най-големият удар “, споделя режисьорътНикола Бошнаков.
“Съвсем умерено можем да назовем Любо Стоев безгрижник. Освен това той беше и ремарка в бохемския живот на София “, добавя той.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ