Родната жарава няма да угасне...
Георги Н. НИКОЛОВ
През 2023 година в Чикаго излезе от щемпел сборникът " Хоризонти ", съдържащ произведения на 30 български писатели от Съединени американски щати и илюстриран от също толкоз на брой български художници, живеещи там. Книгата е отдадена на 120-ата годишнина от установяването на дипломатически връзки сред България и Съединени американски щати, а Василен Васевски и Калина Томова са нейни съставители.
В лоното на " Хоризонти " са намерили място перата на създатели от разнообразни възрасти и специалности: хора на бизнеса; лекари; експерти в разнообразни клонове на науката, културата и образованието; представители на медийни обединения, общественици, църковни деятели. Имената на част от тях са известни на родния четец: Снежана Галчева, Ангел Колев, Михаил Цветански, Наско Гелев, Людмила Билярска, Добри Карабонев, Елка Бърдарова, Даниела Найберг, Васил Славов и прочие, както и самите съставители Василен Васевски, от чиито думи е заимствано заглавието на този преглед, и Калина Томова. Останалите следва да бъдат разпространявани по-мащабно, само че значимото е друго. Че техните стихове, разкази, импресии, есета, фрагменти от романи, мемоаристика и текстове за деца се сливат в обща, многоцветна палитра на осенения с писмовна заложба разсъдък. На творящите в нашето " през днешния ден " сънародници в Съединени американски щати. Пръснати като плодни зърна в полето на интелекта, черпещ живителни сокове от пулса на два видимо отдалечени географски хоризонта, другояче оптимално сближени в интегритета на цивилизационното развиване. Какво в действителност откриваме, разгръщайки страниците на този духовно богат алманах?
Тук среща си дават мемоари за родния край-икона, останал надалеч, с новата житейска среда и нейните одобрени законови потребности в делничното русло. Вплитат се митарствата на обособената персона при среща с непредвидени компликации. Поетичните внушения се подчиняват на безконечния вик на любовта, или на тревожното себевглеждане. Понякога писмовните опити навлизат в теистичната тема, само че и в нея, и отвън нея, преобладават осъвременените скрижали за зло и за положително. За смисъла на тленното ни битие, улисано в гонене на дребни цели, до момента в който отредените години се ронят от календара. И едвам когато пристигна неизбежният край, осъзнаваме, към този момент съдбовно късно, че по житейската си пътека можем да минем единствено един път, и в никакъв случай не ще се върнем назад.
Несъмнено за създателите в сборника " Хоризонти " може да се приказва още доста, само че не би трябвало да отминаваме равнодушно, без да изкажем положителните си усещания и от така наречен " илюстративна част ". Чрез която книгата е доста успешно допълнена от репродукциите на Кина Бъговска, Василен Васевски, Полина Пеева, Люсиен Димитров, Деси Васевски, Кирил Манасиев и още, и още несъмнено потвърдени художници. Но...
Пожелавайки попътен вятър на чудесния алманах и, дай Боже, още доста сходни издания, " Хоризонти " ни навежда и към някои неведри размишления. Познаваме ли и за какво не познаваме в нейната философска, нравствена и прочувствена дълбочина стойностната литературна продукция на нашите сънародници в диаспората? Та нали тя е част от България на новите епохи и след политическия вододел през 1989 година? Защо със зле прикрита досада отминават днешните платени " водачи " концепцията за създаване на Център за проучване на българската книга по света? Трудно ли е да се проумее, че новите литературни поколения би трябвало да разчупят оковите на към този момент познатата районна реалност? Не знаейки какво да вършат, младите създатели се капсулират в пъпосмотрителство; занимават се с домакински, кухненски псевдомодернизъм, вместо ръка за ръка с блестящите мостри на литературната класика да вникват и в многоцветното творчество на сънародниците ни по света? Което, естествено, би трябвало да познават авансово в цялата му цялост и всемирен послания.
Да, мъдрият алманах " Хоризонти " е и тип доброжелателно напомняне, че времето е в нас и ние сме във времето с многообразната му, предизвикателна същина. То чака нашите пробудени пера през днешния ден и за идните генерации - дано бъдем почтени за упованията...
През 2023 година в Чикаго излезе от щемпел сборникът " Хоризонти ", съдържащ произведения на 30 български писатели от Съединени американски щати и илюстриран от също толкоз на брой български художници, живеещи там. Книгата е отдадена на 120-ата годишнина от установяването на дипломатически връзки сред България и Съединени американски щати, а Василен Васевски и Калина Томова са нейни съставители.
В лоното на " Хоризонти " са намерили място перата на създатели от разнообразни възрасти и специалности: хора на бизнеса; лекари; експерти в разнообразни клонове на науката, културата и образованието; представители на медийни обединения, общественици, църковни деятели. Имената на част от тях са известни на родния четец: Снежана Галчева, Ангел Колев, Михаил Цветански, Наско Гелев, Людмила Билярска, Добри Карабонев, Елка Бърдарова, Даниела Найберг, Васил Славов и прочие, както и самите съставители Василен Васевски, от чиито думи е заимствано заглавието на този преглед, и Калина Томова. Останалите следва да бъдат разпространявани по-мащабно, само че значимото е друго. Че техните стихове, разкази, импресии, есета, фрагменти от романи, мемоаристика и текстове за деца се сливат в обща, многоцветна палитра на осенения с писмовна заложба разсъдък. На творящите в нашето " през днешния ден " сънародници в Съединени американски щати. Пръснати като плодни зърна в полето на интелекта, черпещ живителни сокове от пулса на два видимо отдалечени географски хоризонта, другояче оптимално сближени в интегритета на цивилизационното развиване. Какво в действителност откриваме, разгръщайки страниците на този духовно богат алманах?
Тук среща си дават мемоари за родния край-икона, останал надалеч, с новата житейска среда и нейните одобрени законови потребности в делничното русло. Вплитат се митарствата на обособената персона при среща с непредвидени компликации. Поетичните внушения се подчиняват на безконечния вик на любовта, или на тревожното себевглеждане. Понякога писмовните опити навлизат в теистичната тема, само че и в нея, и отвън нея, преобладават осъвременените скрижали за зло и за положително. За смисъла на тленното ни битие, улисано в гонене на дребни цели, до момента в който отредените години се ронят от календара. И едвам когато пристигна неизбежният край, осъзнаваме, към този момент съдбовно късно, че по житейската си пътека можем да минем единствено един път, и в никакъв случай не ще се върнем назад.
Несъмнено за създателите в сборника " Хоризонти " може да се приказва още доста, само че не би трябвало да отминаваме равнодушно, без да изкажем положителните си усещания и от така наречен " илюстративна част ". Чрез която книгата е доста успешно допълнена от репродукциите на Кина Бъговска, Василен Васевски, Полина Пеева, Люсиен Димитров, Деси Васевски, Кирил Манасиев и още, и още несъмнено потвърдени художници. Но...
Пожелавайки попътен вятър на чудесния алманах и, дай Боже, още доста сходни издания, " Хоризонти " ни навежда и към някои неведри размишления. Познаваме ли и за какво не познаваме в нейната философска, нравствена и прочувствена дълбочина стойностната литературна продукция на нашите сънародници в диаспората? Та нали тя е част от България на новите епохи и след политическия вододел през 1989 година? Защо със зле прикрита досада отминават днешните платени " водачи " концепцията за създаване на Център за проучване на българската книга по света? Трудно ли е да се проумее, че новите литературни поколения би трябвало да разчупят оковите на към този момент познатата районна реалност? Не знаейки какво да вършат, младите създатели се капсулират в пъпосмотрителство; занимават се с домакински, кухненски псевдомодернизъм, вместо ръка за ръка с блестящите мостри на литературната класика да вникват и в многоцветното творчество на сънародниците ни по света? Което, естествено, би трябвало да познават авансово в цялата му цялост и всемирен послания.
Да, мъдрият алманах " Хоризонти " е и тип доброжелателно напомняне, че времето е в нас и ние сме във времето с многообразната му, предизвикателна същина. То чака нашите пробудени пера през днешния ден и за идните генерации - дано бъдем почтени за упованията...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ