Сравняват Жорж Папазов с Пикасо
Георги (Жорж) Панайотов Папазов (2 февруари 1894 година - 23 април 1972 г.) е роден в България, само че живял и творил във Франция художник новатор, публицист, критик. През 1926 година Макс Сейз го съпоставя с Пикасо. Гастон Дийл пък споделя за него: „ Произведенията на Папазов ни вкарват в размисъл за това, че един художник би трябвало да бъде несъмнено тотално свободен, самостоятелен и да не се осланя на нищо друго с изключение на на своето предпочитание, на своята креативна мощ, на своята раздалеченост от всекидневието и на своето уединение “.
В Националната изложба до 19 март бяха изложени произведения на Жорж Папазов. Според издадения през 1982 г.в Париж „ Речник на сюрреализма “ на писателя и историк на изкуството Едуар Жагер, „ Папазов несъмнено е един от предшествениците на това, което през днешния ден назоваваме „ нереален сюрреализъм “ от средата на 20-те години, паралелно с Миро, Ернст, Малкин и Масон “. Европейският сюрреализъм на Папазов, допирът му до немските експресионисти, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те, са белязани и допълнени с произведения, въодушевени от българската фолклорна традиция. Впечатляват портретът на майката на художника, както и картини, отдадени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен.
Един от акцентите в експозицията бе версията на Папазов от 1957 година на картината на Анри Русо „ Спяща циганка “ от 1897 година Голямо ентусиазъм художникът намира в морето и основава редица творби с морски сюжети, както и пейзажи от региона Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „ Къпещи се “, върху която той работи от 20-те до 60-те години на предишния век. Специално място бе отделено на картините от серията “Éclaireurs ” („ Осветители “), обвързвана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, с цел да проучат положението на фронта. От позиция на стила тези творби съставляват автентичен принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма.
Снимки: Георги Димитров
Роден е на 2 февруари 1894 година в Ямбол. През 1912 година, незавършил още гимназия, се записва доброволец в Балканската война. След фронта, през лятото на 1913 година, фамилията взема решение да го изпрати да учи в Европа, Пристига в Прага, без да има даже гимназиална тапия, и с шанс и помощта на другар съумява да се снабди с такава и да се запише в Инженерно-техническото учебно заведение. През 1914 година отива за малко в Германия и във Виена, където взима някои уроци по живопис.
През 1915 година е извикан като боец в България, само че като студент по строителство не е пратен на фронта, а да строи жилищни бараки към немския цепелинов хангар край Ямбол, по-късно е освободен да довърши образованието си. Връща се в Прага, До 1920 година снове сред Германия, Прага, България. Взима уроци по изобразяване. През 1918 година е в Мюнхен – един от основните центрове на абстракционизма, взима уроци при Ханс Хофман, бъдещия основател на лиричния абстракционизъм в Съединени американски щати. През 1919 година идва за малко в България и в София (в Тръпковата галерия) урежда първата си независима галерия – гвашове и рисунки. От 1921 година живее в Берлин, където по това време си дават среща немският експресионизъм, съветският конструктивизъм, абстракционизмът и дадаизмът. В този интервал се оформя неговата идея за живописта. През есента на 1923 година отпътува със фамилията си за Швейцария, в Женева уголемява познанията си за творчеството на Фердинанд Ходлер и Паул Клее.
На 31 декември 1923 година не престават към Париж и от 1924 година до края на живота си Жорж Папазов живее и работи във Франция. В Париж бързо добива популярност като художник-новатор и като една от най-колоритните персони на парижката бохема. Особено непосредствен е с Жул Паскин. Още по-голяма дружба го свързва с фовистите Андре Дерен и Морис Вламинк – дружба и креативна, и бохемска. Участва в изложения с огромните художници от епохата. През 1925 година показва картини в Салона на самостоятелните. Участва в първата взаимна галерия на парижките художници сюрреалисти дружно с Хоан Миро, Макс Ернст, Андре Масон, Ханс Арп, Пабло Пикасо.
През 1926 година прави първата си независима галерия в изложба Вавен-Распай. Същата година взе участие паралелно с Дюфи, Дерен, Пикасо, Брак в изложбата „ Танцът в скулптурата и живописта “, проведена от Ролф дьо Маре и превърната след това в Музей на танцовото изкуство. През 1926 – 1927 година взе участие в Международната галерия на актуалното изкуство в Бруклин (Ню Йорк) с две маслени картини и четири акварела. През 1927 година прави две изложения в изложба Вавен-Распай, едната с рисунки, а другата с маслени картини. Същата година прави и втора дребна галерия в София, в „ Галерия на шестте “. Има независими изложения във Франция, Югославия, Италия, Швеция, Съединени американски щати, Чехословакия.
През 1934 – 1936 година Жорж Папазов живее в България (като прескача и до Прага през 1935 година за образуване на изложба). Изкуството му се приема спорно: интелектуалци от остарялата школа го подлагат на критика, само че Илия Бешков, Сирак Скитник, Кирил Цонев, Андрей Полянов пишат позитивни мнения.
Изложбите му не престават, прави независими във Франция, Съединени американски щати и Швеция. През 1960 година, след шумни бохемски десетилетия в Монмартър и Монпарнас, той се отдръпва в Южна Франция, в Приморските Алпи, до Средиземно море – обичан регион на огромните художници. Избира градчето Ванс, където си построява мечтаната къща с красива панорама, с маза за вино, портокалова градина и лозе. Рисува до последните си дни. Жорж Папазов умира на 23 април 1972 година във Ванс (Франция).
В Националната изложба до 19 март бяха изложени произведения на Жорж Папазов. Според издадения през 1982 г.в Париж „ Речник на сюрреализма “ на писателя и историк на изкуството Едуар Жагер, „ Папазов несъмнено е един от предшествениците на това, което през днешния ден назоваваме „ нереален сюрреализъм “ от средата на 20-те години, паралелно с Миро, Ернст, Малкин и Масон “. Европейският сюрреализъм на Папазов, допирът му до немските експресионисти, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те, са белязани и допълнени с произведения, въодушевени от българската фолклорна традиция. Впечатляват портретът на майката на художника, както и картини, отдадени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен.
Един от акцентите в експозицията бе версията на Папазов от 1957 година на картината на Анри Русо „ Спяща циганка “ от 1897 година Голямо ентусиазъм художникът намира в морето и основава редица творби с морски сюжети, както и пейзажи от региона Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „ Къпещи се “, върху която той работи от 20-те до 60-те години на предишния век. Специално място бе отделено на картините от серията “Éclaireurs ” („ Осветители “), обвързвана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, с цел да проучат положението на фронта. От позиция на стила тези творби съставляват автентичен принос, в който могат да бъдат открити следи от кубизма, футуризма и сюрреализма.
Снимки: Георги Димитров
Роден е на 2 февруари 1894 година в Ямбол. През 1912 година, незавършил още гимназия, се записва доброволец в Балканската война. След фронта, през лятото на 1913 година, фамилията взема решение да го изпрати да учи в Европа, Пристига в Прага, без да има даже гимназиална тапия, и с шанс и помощта на другар съумява да се снабди с такава и да се запише в Инженерно-техническото учебно заведение. През 1914 година отива за малко в Германия и във Виена, където взима някои уроци по живопис.
През 1915 година е извикан като боец в България, само че като студент по строителство не е пратен на фронта, а да строи жилищни бараки към немския цепелинов хангар край Ямбол, по-късно е освободен да довърши образованието си. Връща се в Прага, До 1920 година снове сред Германия, Прага, България. Взима уроци по изобразяване. През 1918 година е в Мюнхен – един от основните центрове на абстракционизма, взима уроци при Ханс Хофман, бъдещия основател на лиричния абстракционизъм в Съединени американски щати. През 1919 година идва за малко в България и в София (в Тръпковата галерия) урежда първата си независима галерия – гвашове и рисунки. От 1921 година живее в Берлин, където по това време си дават среща немският експресионизъм, съветският конструктивизъм, абстракционизмът и дадаизмът. В този интервал се оформя неговата идея за живописта. През есента на 1923 година отпътува със фамилията си за Швейцария, в Женева уголемява познанията си за творчеството на Фердинанд Ходлер и Паул Клее.
На 31 декември 1923 година не престават към Париж и от 1924 година до края на живота си Жорж Папазов живее и работи във Франция. В Париж бързо добива популярност като художник-новатор и като една от най-колоритните персони на парижката бохема. Особено непосредствен е с Жул Паскин. Още по-голяма дружба го свързва с фовистите Андре Дерен и Морис Вламинк – дружба и креативна, и бохемска. Участва в изложения с огромните художници от епохата. През 1925 година показва картини в Салона на самостоятелните. Участва в първата взаимна галерия на парижките художници сюрреалисти дружно с Хоан Миро, Макс Ернст, Андре Масон, Ханс Арп, Пабло Пикасо.
През 1926 година прави първата си независима галерия в изложба Вавен-Распай. Същата година взе участие паралелно с Дюфи, Дерен, Пикасо, Брак в изложбата „ Танцът в скулптурата и живописта “, проведена от Ролф дьо Маре и превърната след това в Музей на танцовото изкуство. През 1926 – 1927 година взе участие в Международната галерия на актуалното изкуство в Бруклин (Ню Йорк) с две маслени картини и четири акварела. През 1927 година прави две изложения в изложба Вавен-Распай, едната с рисунки, а другата с маслени картини. Същата година прави и втора дребна галерия в София, в „ Галерия на шестте “. Има независими изложения във Франция, Югославия, Италия, Швеция, Съединени американски щати, Чехословакия.
През 1934 – 1936 година Жорж Папазов живее в България (като прескача и до Прага през 1935 година за образуване на изложба). Изкуството му се приема спорно: интелектуалци от остарялата школа го подлагат на критика, само че Илия Бешков, Сирак Скитник, Кирил Цонев, Андрей Полянов пишат позитивни мнения.
Изложбите му не престават, прави независими във Франция, Съединени американски щати и Швеция. През 1960 година, след шумни бохемски десетилетия в Монмартър и Монпарнас, той се отдръпва в Южна Франция, в Приморските Алпи, до Средиземно море – обичан регион на огромните художници. Избира градчето Ванс, където си построява мечтаната къща с красива панорама, с маза за вино, портокалова градина и лозе. Рисува до последните си дни. Жорж Папазов умира на 23 април 1972 година във Ванс (Франция).
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ