БСП няма да изостави майките на деца с увреждания
Георги Гьоков е роден на 13 декември 1961 година в с. Любеново, Старозагорско. Завършил е компетентност инженерство в Техническия университет в Габрово. Бил е общински консултант и шеф на Бюрото по труда в Стара Загора. Депутат от Българска социалистическа партия в 42-то, 43-то и 44-то Народно заседание от 27-ми МИР - Стара Загора. Зам.-председател е на комисията по труда, обществената и демографската политика и член на комисията по опазване на здравето. Владее съветски и британски език.
"Нямам вяра, че тъкмо тези ръководещи могат да решат проблемите на хората с увреждания, тъй като "социалното " не е в кръвта им "
- Г-н Гьоков, преди дни протестиращите майки на деца с увреждания сложиха на депутатите период до 1 октомври да бъдат импортирани и дебатирани в Народното събрание законите, които се отнасят до техните проблеми. Ще успее ли Народното събрание да съблюдава това изискване?
- Майките слагат този ултиматум още от началото на митингите си, като приказват за три закона. Първоначално митингите потеглиха от Закона за персоналната помощ, който те считат, че ще реши проблемите на децата им, а и на всички хора с увреждания. Впоследствие в процеса на договарянията се разбра, че би трябвало да се развият и другите обществени услуги, освен персоналната помощ. Затова се заприказва за Закона за обществените услуги, към приемането на който държавното управление имаше ангажимент още през 2016 година За страдание нищо такова не се случи. Сега още веднъж се заприказва за този документ. Третият закон е за хората с увреждания. Той към този момент не се споделя Закон за интеграция на хората с увреждания, което ще рече, че ръководещите считат, че към този момент сме ги интегрирали, а би трябвало да е единствено Закон за хората с увреждания.
- Кой от трите законопроекта е импортиран в Народно събрание?
- Внесен е Законът за персоналната помощ, който се твърди, че е създаден от омбудсмана дружно с протестиращите майки. Но ръководещите и Националният съвет за интеграция на хората с увреждания интензивно преглеждат и законите за хората с трайни увреждания и за обществените услуги. Всъщност Законът за персоналната помощ, откъдето потеглиха митингите, остана на назад във времето и сякаш стана част от Закона за обществените услуги. Силно се надявам да има изпълнен ангажимент и от 1 октомври законопроектът за обществените услуги да е реалност и да е импортиран в Народното събрание. Ако майките се надяват, че до тогава той ще бъде признат, е в областта на фантастиката, тъй като няма физическо време пък и правилникът не разрешава чак такива бързи дейности. А и всяко претупване на нещата не приказва добре за приемането на един законопроект.
Но е обикновено и постижимо да бъде импортиран в деловодството на Народно събрание, да бъде разпределен по комисии за пускане на разглеждането. От декларациите при започване на новата политическа сесия на Народно събрание стана ясно, че законодателството за хората с увреждания ще е измежду целите за народните представители. Дано да е по този начин, тъй като тези хора в действителност го заслужават. Смятам, че ще бъде признат и Законът за хората с увреждания, където ще се сложи акцент върху самостоятелната оценка. Има, несъмнено, различия сред това, което желаят другите групи протестиращи. И те са в това, че едните желаят, откакто са записани в закона, те да бъдат обвързани със средства и да бъдат удовлетворявани тези потребности. Другите желаят просто да бъдат записани и в случай че има пари, да бъдат удовлетворявани, под изискване са оценката на потребностите.
- Българска социалистическа партия ще поддържа ли предложенията, свързани със законодателството за хората с увреждания?
- На 30 юни м.г. аз, Антон Кутев и Михаил Христов направихме запитване за интеграцията на хората с увреждания в Народно събрание, с което предизвикахме следващи разисквания. Нашето предложение за решение беше до края на 2017 година да бъде признат закон за обществените услуги, да се проучват потребностите, да се ускори самостоятелната оценка на потребностите, която и все още съществува в сегашния Закон за интеграция на хората с увреждания. Тогава ръководещите неглижираха нашето решение, вкараха тяхно, в което бяха написани неща, с които проблемите бяха замазани. И вследствие на това от април т.г. започнаха митингите, които за разлика от друга година, когато ръководещите ги потушаваха с някакви палиативни дейности, в този момент не стихват. Предходната година да вземем за пример ръководещите събраха всички помощи вкупом и оповестиха, че за децата под 18 години инвалидната помощ е 910 лева и с това сякаш взеха решение казуса.
- Всъщност не го взеха решение, а го задълбочиха...
- Да, тъкмо по този начин стана. Защото в тази сума включиха всичко, което може да получават децата с увреждания. Твърдя, че не всички, само че в други самостоятелни случаи сумата, с която се подкрепя едно дете под 18 години при остарелия режим можеше да надвиши тези 910 лева Защото в този момент в тези 910 лева влизат персоналният помощник, влизат помощите за рехабилитация, за медикаменти и така нататък А преди да вкарат тази сума, парите можеха да я надвишават. Защото, в случай че едно дете стане на 18 години и 1 месец, неговото състояние в здравословното му положение по никакъв метод не се усъвършенства, а пък помощите, които получава то и фамилията му, се смъкват от 910 лева на 200-250 лева
Лично аз и ПГ "БСП за България " поддържаме извънредно добър контакт с национално показаните организации и с другите организации, които не дават отговор на критериите за национална представителност. С тях споделяме добре и от Комисията по жалбите на жителите, човешки права и взаимоотношение излязоха много начинания, които са в изгода и са в отбрана на тези хора.
- Какво става с родителите, когато децата им с уврeждания навършат 18 години? Те нямат трудов стаж и приходи, тъй като са се грижили за рожбите си.
- Това е много комплициран въпрос. Ако би трябвало да се взема решение по някакъв метод, той би трябвало да бъде за сметка изобщо на осигурителната система. Ако страната реши, че ще има специалност майка на дете с увреждане, би трябвало по някакъв метод да им се внасят осигуровки, с цел да се употребяват вследствие осигурителни права. Иначе казусът на тези хора би трябвало да се взема решение през системата за обществено подкрепяне посредством месечни помощи и така нататък Наистина все още правата на майките на деца с увреждания могат да се подсигуряват, единствено в случай че майката е била персонален помощник на детето си и тогава са плащани осигуровки за това, само че за интервалите, когато не е била и си е гледала детето, тя не е обезпечавана.
Майките на деца с увреждания основателно слагат този въпрос, тъй като, в случай че в фамилията, не дай Боже, има един човек с увреждане 100%, който не може без непозната помощ, 24 часа в денонощието, без значение дали е един или цялото семейство, само че най-малко един човек 24 часа в денонощието е зает с обгрижването им. В България казусът с хората с увреждания не е решен на нужното равнище. Ние в този момент приказваме много интензивно за децата с увреждания и техните родители, а представете си какво става при един възрастен човек с деменция, която ние в този момент някак си неглижираме като заболяване и сме я оставили някъде обратно, само че той ангажира запаси от фамилията. Ангажира човек най-често в трудоспособна възраст и го отдръпва от пазара на труда, където така и така липсва работна ръка. Така че има още много въпроси да решаваме в обществената сфера. Не са ясно регламентирани и домовете за хора с физически увреждания или пък домове за остарели хора и т.н, без значение по какъв начин ще ги назоваваме. Съществуват частни домове, където цената на услугата е непоносима. Държавни такива, в случай че има, работят при ужасяващи условия, мъчно намират работна ръка и фрагменти.
"Нямам вяра, че тъкмо тези ръководещи могат да решат проблемите на хората с увреждания, тъй като "социалното " не е в кръвта им "
- Г-н Гьоков, преди дни протестиращите майки на деца с увреждания сложиха на депутатите период до 1 октомври да бъдат импортирани и дебатирани в Народното събрание законите, които се отнасят до техните проблеми. Ще успее ли Народното събрание да съблюдава това изискване?
- Майките слагат този ултиматум още от началото на митингите си, като приказват за три закона. Първоначално митингите потеглиха от Закона за персоналната помощ, който те считат, че ще реши проблемите на децата им, а и на всички хора с увреждания. Впоследствие в процеса на договарянията се разбра, че би трябвало да се развият и другите обществени услуги, освен персоналната помощ. Затова се заприказва за Закона за обществените услуги, към приемането на който държавното управление имаше ангажимент още през 2016 година За страдание нищо такова не се случи. Сега още веднъж се заприказва за този документ. Третият закон е за хората с увреждания. Той към този момент не се споделя Закон за интеграция на хората с увреждания, което ще рече, че ръководещите считат, че към този момент сме ги интегрирали, а би трябвало да е единствено Закон за хората с увреждания.
- Кой от трите законопроекта е импортиран в Народно събрание?
- Внесен е Законът за персоналната помощ, който се твърди, че е създаден от омбудсмана дружно с протестиращите майки. Но ръководещите и Националният съвет за интеграция на хората с увреждания интензивно преглеждат и законите за хората с трайни увреждания и за обществените услуги. Всъщност Законът за персоналната помощ, откъдето потеглиха митингите, остана на назад във времето и сякаш стана част от Закона за обществените услуги. Силно се надявам да има изпълнен ангажимент и от 1 октомври законопроектът за обществените услуги да е реалност и да е импортиран в Народното събрание. Ако майките се надяват, че до тогава той ще бъде признат, е в областта на фантастиката, тъй като няма физическо време пък и правилникът не разрешава чак такива бързи дейности. А и всяко претупване на нещата не приказва добре за приемането на един законопроект.
Но е обикновено и постижимо да бъде импортиран в деловодството на Народно събрание, да бъде разпределен по комисии за пускане на разглеждането. От декларациите при започване на новата политическа сесия на Народно събрание стана ясно, че законодателството за хората с увреждания ще е измежду целите за народните представители. Дано да е по този начин, тъй като тези хора в действителност го заслужават. Смятам, че ще бъде признат и Законът за хората с увреждания, където ще се сложи акцент върху самостоятелната оценка. Има, несъмнено, различия сред това, което желаят другите групи протестиращи. И те са в това, че едните желаят, откакто са записани в закона, те да бъдат обвързани със средства и да бъдат удовлетворявани тези потребности. Другите желаят просто да бъдат записани и в случай че има пари, да бъдат удовлетворявани, под изискване са оценката на потребностите.
- Българска социалистическа партия ще поддържа ли предложенията, свързани със законодателството за хората с увреждания?
- На 30 юни м.г. аз, Антон Кутев и Михаил Христов направихме запитване за интеграцията на хората с увреждания в Народно събрание, с което предизвикахме следващи разисквания. Нашето предложение за решение беше до края на 2017 година да бъде признат закон за обществените услуги, да се проучват потребностите, да се ускори самостоятелната оценка на потребностите, която и все още съществува в сегашния Закон за интеграция на хората с увреждания. Тогава ръководещите неглижираха нашето решение, вкараха тяхно, в което бяха написани неща, с които проблемите бяха замазани. И вследствие на това от април т.г. започнаха митингите, които за разлика от друга година, когато ръководещите ги потушаваха с някакви палиативни дейности, в този момент не стихват. Предходната година да вземем за пример ръководещите събраха всички помощи вкупом и оповестиха, че за децата под 18 години инвалидната помощ е 910 лева и с това сякаш взеха решение казуса.
- Всъщност не го взеха решение, а го задълбочиха...
- Да, тъкмо по този начин стана. Защото в тази сума включиха всичко, което може да получават децата с увреждания. Твърдя, че не всички, само че в други самостоятелни случаи сумата, с която се подкрепя едно дете под 18 години при остарелия режим можеше да надвиши тези 910 лева Защото в този момент в тези 910 лева влизат персоналният помощник, влизат помощите за рехабилитация, за медикаменти и така нататък А преди да вкарат тази сума, парите можеха да я надвишават. Защото, в случай че едно дете стане на 18 години и 1 месец, неговото състояние в здравословното му положение по никакъв метод не се усъвършенства, а пък помощите, които получава то и фамилията му, се смъкват от 910 лева на 200-250 лева
Лично аз и ПГ "БСП за България " поддържаме извънредно добър контакт с национално показаните организации и с другите организации, които не дават отговор на критериите за национална представителност. С тях споделяме добре и от Комисията по жалбите на жителите, човешки права и взаимоотношение излязоха много начинания, които са в изгода и са в отбрана на тези хора.
- Какво става с родителите, когато децата им с уврeждания навършат 18 години? Те нямат трудов стаж и приходи, тъй като са се грижили за рожбите си.
- Това е много комплициран въпрос. Ако би трябвало да се взема решение по някакъв метод, той би трябвало да бъде за сметка изобщо на осигурителната система. Ако страната реши, че ще има специалност майка на дете с увреждане, би трябвало по някакъв метод да им се внасят осигуровки, с цел да се употребяват вследствие осигурителни права. Иначе казусът на тези хора би трябвало да се взема решение през системата за обществено подкрепяне посредством месечни помощи и така нататък Наистина все още правата на майките на деца с увреждания могат да се подсигуряват, единствено в случай че майката е била персонален помощник на детето си и тогава са плащани осигуровки за това, само че за интервалите, когато не е била и си е гледала детето, тя не е обезпечавана.
Майките на деца с увреждания основателно слагат този въпрос, тъй като, в случай че в фамилията, не дай Боже, има един човек с увреждане 100%, който не може без непозната помощ, 24 часа в денонощието, без значение дали е един или цялото семейство, само че най-малко един човек 24 часа в денонощието е зает с обгрижването им. В България казусът с хората с увреждания не е решен на нужното равнище. Ние в този момент приказваме много интензивно за децата с увреждания и техните родители, а представете си какво става при един възрастен човек с деменция, която ние в този момент някак си неглижираме като заболяване и сме я оставили някъде обратно, само че той ангажира запаси от фамилията. Ангажира човек най-често в трудоспособна възраст и го отдръпва от пазара на труда, където така и така липсва работна ръка. Така че има още много въпроси да решаваме в обществената сфера. Не са ясно регламентирани и домовете за хора с физически увреждания или пък домове за остарели хора и т.н, без значение по какъв начин ще ги назоваваме. Съществуват частни домове, където цената на услугата е непоносима. Държавни такива, в случай че има, работят при ужасяващи условия, мъчно намират работна ръка и фрагменти.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ