След провала на двата blitzkrieg-a. Примирието изглежда като поражение
Георги Георгиев
Гласове
Едва ли някой може да каже сигурно, че Путин е вярвал в бързия погром на Украйна, само че явно работеше за него. Самият факт, че съветското нахлуване стартира на един необятен фронт и бе сбъднат въздушен десант в предградията на Киев, приказва, че се е целяло бързо да се сковават украинските военни и управнически запаси, което да лиши страната от опцията да реализира някаква проведена опозиция.
Този проект явно се провали. Украинците дадоха мощен отпор в региона на огромните градски агломерации и сложиха съветската войска пред тежката алтернатива или да премине към тотално разрушение на всяко едно изпречило се пред нея обитаемо място, което оказва опозиция, или да смени своятята тактичност. Изборът явно падна върху втория вид, което отбелязя и края на очакванията за съветски blitzkrieg.
Междувременно Съединени американски щати и техните съдружници задействаха по този начин необятно рекламираните унищожителни наказания по отношение на Русия, надявайки се, че икономическият безпорядък, който те ще провокират, ще докара бързо до обществено, а след това и до политическо напрежение, което ще сложи под въпрос самото битие на режима на Путин.
Вместо това, съветското общество не просто се консолидира, то се циментира към своя държавен глава, поддръжката към него доближи невижданите 83%, което пък към този момент разрешава на Кремъл да вкара войната в руслото на един дълготрайно течащ боен спор, нещо като огромна чеченска акция.
В допълнение, Западът не съумя да построи и компактен икономически обръч към Русия. Към наложените икономическа наказания не се причислиха такива значими играчи като Китай, Индия, арабските, африканските и латиноамериканските страни. И като се добави бумеранга на глобите, който докара до разгаряне на инфлацията в западните стопански системи, както и отключените съществени дефицити във връзка с продоволствените звена, може да се каже, че и опита на Съединени американски щати и Европа да нанесат парализираш стопански удар на Русия също катастрофира. Провали се и западният blitzkrieg.
Показателно е, че макар деянията на блестящо публично състрадание към Украйна и народа ѝ, западните общества към момента не възприемат спора като непосреден собствен проблем. При тях не се следи развой на косолидация към водачите, даже в противен случай. Райтингите на Байдън, Макрон и Джонсън сега имат низходяща наклонност, като доста ясно това е видно при американския президент. Очевидно политиката на съществено опълчване на Русия освен не сплотява елитите с масите, само че може в дълготрайна переспектива и да задълбочи дистанцията сред тях.
Провалът на двата blitzkrieg-a не сътвори предпоставки да се търси бърза деескалация на спора, а по-скоро предопредели неговото ожесточаване и разпъване във времето. Защото за всяка една от участващите страни все още е по-лесно да продължи да следва досегащния си курс, даже да увеличи залога на опълчването, в сравнение с да отиде на помирение, което може да се схване от личното ѝ общество като проваляне.
Това важи и за Украйна, колкото и нейното състояние да наподобява най-критично все още. С едномесечна упорита опозиция тя не разреши на съветските войски да завземат основните ѝ градове, само че въпросът е какъв брой дълго тя ще задържи настоящето си равнище на опозиция. Армията ѝ, особенно тази в Донбас, очевидно е лишена от опцията да маневрира, принудена е да води стационарна защита, което разрешава на съперника да я унищожава на части. В момента това се случва в Мариупол. Ключовият въпрос при сходен тип бойни дейности е съотношението на загубите и съотношението на запасите на двата съперника.
Ако съветските войски реализиран победа в Донбас и запазат потенциала си да водят настъпателни бойни дейности, Украйна се изправя пред прокобата колкото по-продължителна е нейната опозиция, толкоз по-тежки да са последствията от войната за самата нея. Защото руснаците ще са завзели повече територии и ще са се ожесточили повече. А и откакто е ясно, че Путин няма по какъв начин да завоюва цяла Украйна, той ще направи всичко допустимо да я осакати оптимално, като територия и да принуди допустимо максимален брой украинци да изоставен родината си. За да бъде сведена бъдещата Украйна до нещо с територията на Полша и популацията на Унгария.
Ако обаче Украйна съумее да пречупи съветския нападателен ентусиазъм, тя не просто може да се каже, че е провела сполучливо една война, тя ще си сътвори цялостен епос, към който дефинитивно ще се сплоти и дооформи украинското национално тяло. Това, което в този момент ни се показва като украинска агитация, ще се трансформира в действителност в действителност.
Разбира се, възможностите за триумф на Украйна се намират в директна взаимозависимост от готовността и решимостта на Русия да преследва до дъно своите цели. Ако и в този момент провеждащата се съветска атака в Донбас не реализира съдбоносен триумф, то ще се наложи съветските сили или внезапно да свият своята интензивност или да задействат нови спомагателни сили, които могат да бъдат набрани единствено посредством готовност. Което ще значи, че те ще бъдат доста по-необучени и ще се означи растеж на загубите на жива мощ и техника. Както и доста по-трудно се осъществят поставените оперативни задания.
Това ще бъде действително нов стадий на бойните дейности на съветската войска, когато тя ще страда от загуба на качествени характерности и може да разчита само на количествено предимство и превъзходството във въздуха. Този нов стадий ще съвпадне по време с първите действителни резултати от наложените стопански наказания, което може да сътвори условия и за намаляване на публичната поддръжка към водената сега военна акция. И едвам тогава рисковете за Кремъл от продължаването на войната ще се окажат по- огромни, в сравнение с в случай че се стигне до някакво компромисно помирение.
Но в случай че се окаже, че съветският народ е подготвен да поддържа и една война на безсилие, евентуално Путин ще се възползва от тази опция. Самата му натура ще го подтикне да изцеди до дъно военните си преимущества, с вярата, че украинците ще устоят с един ден по- малко, в сравнение с е способна да води война съветската военна машина. Нещо повече, колкото повече продължава спорът, колкото той се популяризира на по-обширни територии, колкото повече се визира сигурността на мирното население, толкоз по-големи ще бъдат миграционните потоци към Европа.
Това ще съставлява коз на Русия в борбата ѝ на „ втория “ фронт – против западната общественост. В някаква степен този конфликт ще се окаже по- определящ за бъдещия международен ред, в сравнение с изходът от самата война.
Защото даже и Русия да завладее цяла Украйна, в случай че стопанската система ѝ се срути и това повлече след себе си сериозна политическа дестабилизация, военната ѝ победа ще девалвира мигновенно. И противоположното: в случай че Москва се провали на бойното поле, само че построи стопански модел, резистентен и заобикалящ наложените му ограничавания, това ще значи, че Западът е изгубил най-силното си оръжие за влияние на геополитическата сцена, от което пък следва, че статуквото към този момент е съществено променено.
Нещо повече, Русия ще се трансформира в образеца, който ще показва по какъв начин се построява един безспорен имунитет по отношение на дейностите и желанията на досегашния международен хегемон. Пример, който може да се окаже инфекциозен и за останалите районни сили. А рецептата е следната: авторитаризъм във вътрешната политика, основаване на мощен ракетно-ядрен комплекс и преустрояване на стопанската система въз основата на автаркията, даже с цената на загуба на икономическа успеваемост и създаване на облика на външния зложелател.
Ако се окаже, че глобите не са в положение да повлиаят на съветските дейности в Украйна, обликът на Запада ще бъде дискредитиран във външен и вътрешен проект, до степен това да подрони личната му сигурност. И тогава алтернативата ще бъде да се договаря с Русия от позициите на победена страна.
Затова, с цел да избегнат сходен позор, Съединени американски щати и Европа ще би трябвало оптимално да отиграят картата със глобите и изолацията. Преди да отидат на договаряния с Москва, самите те би трябвало да се убедят, че са създали всичко, което е по силите им, с цел да обуздаят Русия. От в този момент е ясно обаче, че в случай че те не привлекат останалите основни играчи и особенно Китай към политиката си на наказания, напъните им значително ще се провалят.
А Китай е екзистенциално заинтригуван Русия да устои. Не тъй като е нейн съдружник, а тъй като един път има интерес макисмално да поддържа напрежението в връзките сред Запада и Русия, с цел да играе ролята на третия печеливш и втори път- с цел да обезсили санкционното оръжие на запада, с цел да не се обърне в един миг то против самия Китай. А и цялата история потвърждава, че политическите разбирания и геополитическите ползи постоянно вземат връх над икономическите връзки. И през 1913 година и през 1938 година Германия и Англия са съществени търговски сътрудници, което не им пречи година по- късно да се намират във война една с друга.
Парадоксът е, че даже и в случай че икономическите наказания покажат висока ефевктивност, това също носи опасности пред световната сигурност. Наивно е да се счита, че Русия ще се остави просто по този начин да бъде задушена. Ако Путин стартира сегашната война, като отговор на геополитическото прилепяне на страната си, несъмнено е, че той ще реагира и на икономическия напън. Санкционирането на една нуклеарна страна наподобява на душене с голи ръце на човек, който е наобиколен с динамит. Във всеки миг може да хвъркнат във въздуха и удушвача, и душения.
Когато най-голямата по територия страна в света нахлуе в най-голямата по територия чисто европейска страна, не се изисква особенна проницателност, с цел да се направи изводът, че светът към този момент няма да е същият. Въпросът е, че нито една от визиите на участващите в спора страни не е в положение да предложи модел за възобновяване на интернационалното равновесие. В този смисъл сегашната руско-украинска война евентуално няма да се окаже „ задоволителна “ с цел да се очертаят контурите на бъдещия свят. За това ще бъдат нужни още катаклизми.
Ситуацията доста припомня началото на предишния век. Преди повече от 100 години международната преса е гърмяла, че руско-японската война е трансформирала съществено международното статукво. За първи път една азиатска страна е победила велика европейска империя. Оказва се обаче, че тази война е единствено въведения към в действителност великите моменти на столетието - Първата международна война, болшевишката гражданска война в Русия, Втората международна война и рухването на комунизма. Дано XXI век да не протече по сходен сюжет.
Гласове
Едва ли някой може да каже сигурно, че Путин е вярвал в бързия погром на Украйна, само че явно работеше за него. Самият факт, че съветското нахлуване стартира на един необятен фронт и бе сбъднат въздушен десант в предградията на Киев, приказва, че се е целяло бързо да се сковават украинските военни и управнически запаси, което да лиши страната от опцията да реализира някаква проведена опозиция.
Този проект явно се провали. Украинците дадоха мощен отпор в региона на огромните градски агломерации и сложиха съветската войска пред тежката алтернатива или да премине към тотално разрушение на всяко едно изпречило се пред нея обитаемо място, което оказва опозиция, или да смени своятята тактичност. Изборът явно падна върху втория вид, което отбелязя и края на очакванията за съветски blitzkrieg.
Междувременно Съединени американски щати и техните съдружници задействаха по този начин необятно рекламираните унищожителни наказания по отношение на Русия, надявайки се, че икономическият безпорядък, който те ще провокират, ще докара бързо до обществено, а след това и до политическо напрежение, което ще сложи под въпрос самото битие на режима на Путин.
Вместо това, съветското общество не просто се консолидира, то се циментира към своя държавен глава, поддръжката към него доближи невижданите 83%, което пък към този момент разрешава на Кремъл да вкара войната в руслото на един дълготрайно течащ боен спор, нещо като огромна чеченска акция.
В допълнение, Западът не съумя да построи и компактен икономически обръч към Русия. Към наложените икономическа наказания не се причислиха такива значими играчи като Китай, Индия, арабските, африканските и латиноамериканските страни. И като се добави бумеранга на глобите, който докара до разгаряне на инфлацията в западните стопански системи, както и отключените съществени дефицити във връзка с продоволствените звена, може да се каже, че и опита на Съединени американски щати и Европа да нанесат парализираш стопански удар на Русия също катастрофира. Провали се и западният blitzkrieg.
Показателно е, че макар деянията на блестящо публично състрадание към Украйна и народа ѝ, западните общества към момента не възприемат спора като непосреден собствен проблем. При тях не се следи развой на косолидация към водачите, даже в противен случай. Райтингите на Байдън, Макрон и Джонсън сега имат низходяща наклонност, като доста ясно това е видно при американския президент. Очевидно политиката на съществено опълчване на Русия освен не сплотява елитите с масите, само че може в дълготрайна переспектива и да задълбочи дистанцията сред тях.
Провалът на двата blitzkrieg-a не сътвори предпоставки да се търси бърза деескалация на спора, а по-скоро предопредели неговото ожесточаване и разпъване във времето. Защото за всяка една от участващите страни все още е по-лесно да продължи да следва досегащния си курс, даже да увеличи залога на опълчването, в сравнение с да отиде на помирение, което може да се схване от личното ѝ общество като проваляне.
Това важи и за Украйна, колкото и нейното състояние да наподобява най-критично все още. С едномесечна упорита опозиция тя не разреши на съветските войски да завземат основните ѝ градове, само че въпросът е какъв брой дълго тя ще задържи настоящето си равнище на опозиция. Армията ѝ, особенно тази в Донбас, очевидно е лишена от опцията да маневрира, принудена е да води стационарна защита, което разрешава на съперника да я унищожава на части. В момента това се случва в Мариупол. Ключовият въпрос при сходен тип бойни дейности е съотношението на загубите и съотношението на запасите на двата съперника.
Ако съветските войски реализиран победа в Донбас и запазат потенциала си да водят настъпателни бойни дейности, Украйна се изправя пред прокобата колкото по-продължителна е нейната опозиция, толкоз по-тежки да са последствията от войната за самата нея. Защото руснаците ще са завзели повече територии и ще са се ожесточили повече. А и откакто е ясно, че Путин няма по какъв начин да завоюва цяла Украйна, той ще направи всичко допустимо да я осакати оптимално, като територия и да принуди допустимо максимален брой украинци да изоставен родината си. За да бъде сведена бъдещата Украйна до нещо с територията на Полша и популацията на Унгария.
Ако обаче Украйна съумее да пречупи съветския нападателен ентусиазъм, тя не просто може да се каже, че е провела сполучливо една война, тя ще си сътвори цялостен епос, към който дефинитивно ще се сплоти и дооформи украинското национално тяло. Това, което в този момент ни се показва като украинска агитация, ще се трансформира в действителност в действителност.
Разбира се, възможностите за триумф на Украйна се намират в директна взаимозависимост от готовността и решимостта на Русия да преследва до дъно своите цели. Ако и в този момент провеждащата се съветска атака в Донбас не реализира съдбоносен триумф, то ще се наложи съветските сили или внезапно да свият своята интензивност или да задействат нови спомагателни сили, които могат да бъдат набрани единствено посредством готовност. Което ще значи, че те ще бъдат доста по-необучени и ще се означи растеж на загубите на жива мощ и техника. Както и доста по-трудно се осъществят поставените оперативни задания.
Това ще бъде действително нов стадий на бойните дейности на съветската войска, когато тя ще страда от загуба на качествени характерности и може да разчита само на количествено предимство и превъзходството във въздуха. Този нов стадий ще съвпадне по време с първите действителни резултати от наложените стопански наказания, което може да сътвори условия и за намаляване на публичната поддръжка към водената сега военна акция. И едвам тогава рисковете за Кремъл от продължаването на войната ще се окажат по- огромни, в сравнение с в случай че се стигне до някакво компромисно помирение.
Но в случай че се окаже, че съветският народ е подготвен да поддържа и една война на безсилие, евентуално Путин ще се възползва от тази опция. Самата му натура ще го подтикне да изцеди до дъно военните си преимущества, с вярата, че украинците ще устоят с един ден по- малко, в сравнение с е способна да води война съветската военна машина. Нещо повече, колкото повече продължава спорът, колкото той се популяризира на по-обширни територии, колкото повече се визира сигурността на мирното население, толкоз по-големи ще бъдат миграционните потоци към Европа.
Това ще съставлява коз на Русия в борбата ѝ на „ втория “ фронт – против западната общественост. В някаква степен този конфликт ще се окаже по- определящ за бъдещия международен ред, в сравнение с изходът от самата война.
Защото даже и Русия да завладее цяла Украйна, в случай че стопанската система ѝ се срути и това повлече след себе си сериозна политическа дестабилизация, военната ѝ победа ще девалвира мигновенно. И противоположното: в случай че Москва се провали на бойното поле, само че построи стопански модел, резистентен и заобикалящ наложените му ограничавания, това ще значи, че Западът е изгубил най-силното си оръжие за влияние на геополитическата сцена, от което пък следва, че статуквото към този момент е съществено променено.
Нещо повече, Русия ще се трансформира в образеца, който ще показва по какъв начин се построява един безспорен имунитет по отношение на дейностите и желанията на досегашния международен хегемон. Пример, който може да се окаже инфекциозен и за останалите районни сили. А рецептата е следната: авторитаризъм във вътрешната политика, основаване на мощен ракетно-ядрен комплекс и преустрояване на стопанската система въз основата на автаркията, даже с цената на загуба на икономическа успеваемост и създаване на облика на външния зложелател.
Ако се окаже, че глобите не са в положение да повлиаят на съветските дейности в Украйна, обликът на Запада ще бъде дискредитиран във външен и вътрешен проект, до степен това да подрони личната му сигурност. И тогава алтернативата ще бъде да се договаря с Русия от позициите на победена страна.
Затова, с цел да избегнат сходен позор, Съединени американски щати и Европа ще би трябвало оптимално да отиграят картата със глобите и изолацията. Преди да отидат на договаряния с Москва, самите те би трябвало да се убедят, че са създали всичко, което е по силите им, с цел да обуздаят Русия. От в този момент е ясно обаче, че в случай че те не привлекат останалите основни играчи и особенно Китай към политиката си на наказания, напъните им значително ще се провалят.
А Китай е екзистенциално заинтригуван Русия да устои. Не тъй като е нейн съдружник, а тъй като един път има интерес макисмално да поддържа напрежението в връзките сред Запада и Русия, с цел да играе ролята на третия печеливш и втори път- с цел да обезсили санкционното оръжие на запада, с цел да не се обърне в един миг то против самия Китай. А и цялата история потвърждава, че политическите разбирания и геополитическите ползи постоянно вземат връх над икономическите връзки. И през 1913 година и през 1938 година Германия и Англия са съществени търговски сътрудници, което не им пречи година по- късно да се намират във война една с друга.
Парадоксът е, че даже и в случай че икономическите наказания покажат висока ефевктивност, това също носи опасности пред световната сигурност. Наивно е да се счита, че Русия ще се остави просто по този начин да бъде задушена. Ако Путин стартира сегашната война, като отговор на геополитическото прилепяне на страната си, несъмнено е, че той ще реагира и на икономическия напън. Санкционирането на една нуклеарна страна наподобява на душене с голи ръце на човек, който е наобиколен с динамит. Във всеки миг може да хвъркнат във въздуха и удушвача, и душения.
Когато най-голямата по територия страна в света нахлуе в най-голямата по територия чисто европейска страна, не се изисква особенна проницателност, с цел да се направи изводът, че светът към този момент няма да е същият. Въпросът е, че нито една от визиите на участващите в спора страни не е в положение да предложи модел за възобновяване на интернационалното равновесие. В този смисъл сегашната руско-украинска война евентуално няма да се окаже „ задоволителна “ с цел да се очертаят контурите на бъдещия свят. За това ще бъдат нужни още катаклизми.
Ситуацията доста припомня началото на предишния век. Преди повече от 100 години международната преса е гърмяла, че руско-японската война е трансформирала съществено международното статукво. За първи път една азиатска страна е победила велика европейска империя. Оказва се обаче, че тази война е единствено въведения към в действителност великите моменти на столетието - Първата международна война, болшевишката гражданска война в Русия, Втората международна война и рухването на комунизма. Дано XXI век да не протече по сходен сюжет.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ