Непрежалими бай Дянко, „...спи, ти, който не спеше, кой беше котел, що кипеше...“
Георги Чунчуков
На 17-и февруари, деня на кончината на господин Дянко Георгиев Марков, бай Дянко, получих две вести – едната неприятна, другата добра. Разбираемо е коя е неприятната. Добрата вест пристигна съвсем незабавно след неприятната. При телефонен диалог с госпожа Надежда Любенова, която е създател на голям брой книги за закононарушенията на комунистите директно след 9-и септември 1944 г, споделихме мемоари за бай Дянко. Стана дума и за стихотворението: “Мило дете, научи се да казваш „ НЕ “. Това стихотворение ми бе рецитирано от бай Дянко преди години. (В разположение на духа, той постоянно рецитираше. Чували са го и други хора). За страдание, тогава пропуснах да го запитвам кой е създателя му. Така си и остана. Сега, при диалога ми с Надежда я попитах дали тя знае. Отговорът й беше, че е чувала единствено първия му куплет, в миг когато бай Дянко е обмислял втория. Заявеното от Надежда е доказателство, че създател на стихотворението е Дянко Марков. Ето и самото стихотворение:
Мило дете, научи се да казваш „ НЕ “
Мило дете, научи се да казваш „ НЕ “,
на другари и на врагове.
На хората – положителни и неприятни,
на благородници и на гавроши.
Мило чадо, научи се да казваш „ НЕ “,
до момента в който си още невръстно дете.
Защото „ НЕ “-то против лъжата и злото,
е „ ДА “ за истината и положителното.
Стихотворението е толкоз поучително за деца (а и за възрастни), че заслужава да бъде включено в техните учебници. И още нещо – то да откри уместно място в класните стаи на всяко учебно заведение в България, както и в българските учебни заведения в чужбина.
Творчеството на бай Дянко, както е знае се разностранно: журналистика, книги с политико-историческа тема, лирика, както и безбройните му пламенни и завладяващи устни слова, и какво ли още не...Ето по какъв начин звучат думите му:
„ Предците ни траките подарък по-скъп от златото завещаха ни: сладкото грозде и руйното вино. От нас пък потомците ни с благослов ще го имат, към бъдното с цел да преминат. Добре пристигнали в прародината на лозата и виното! “
Идеята е, тези три фрази да бъдат изписани върху пано в центъра на село от Родопската яка, намираща се на юг от Пловдив и известна с лозаро-внарството си.
Няма нищо по- уместно като свършек на думите ми за непрежалимия ни бай Дянко от това, което е споделил приживе поетът:
„ Спи, ти, който не спеше, кой беше казан, що кипеше “.
На 17-и февруари, деня на кончината на господин Дянко Георгиев Марков, бай Дянко, получих две вести – едната неприятна, другата добра. Разбираемо е коя е неприятната. Добрата вест пристигна съвсем незабавно след неприятната. При телефонен диалог с госпожа Надежда Любенова, която е създател на голям брой книги за закононарушенията на комунистите директно след 9-и септември 1944 г, споделихме мемоари за бай Дянко. Стана дума и за стихотворението: “Мило дете, научи се да казваш „ НЕ “. Това стихотворение ми бе рецитирано от бай Дянко преди години. (В разположение на духа, той постоянно рецитираше. Чували са го и други хора). За страдание, тогава пропуснах да го запитвам кой е създателя му. Така си и остана. Сега, при диалога ми с Надежда я попитах дали тя знае. Отговорът й беше, че е чувала единствено първия му куплет, в миг когато бай Дянко е обмислял втория. Заявеното от Надежда е доказателство, че създател на стихотворението е Дянко Марков. Ето и самото стихотворение:
Мило дете, научи се да казваш „ НЕ “
Мило дете, научи се да казваш „ НЕ “,
на другари и на врагове.
На хората – положителни и неприятни,
на благородници и на гавроши.
Мило чадо, научи се да казваш „ НЕ “,
до момента в който си още невръстно дете.
Защото „ НЕ “-то против лъжата и злото,
е „ ДА “ за истината и положителното.
Стихотворението е толкоз поучително за деца (а и за възрастни), че заслужава да бъде включено в техните учебници. И още нещо – то да откри уместно място в класните стаи на всяко учебно заведение в България, както и в българските учебни заведения в чужбина.
Творчеството на бай Дянко, както е знае се разностранно: журналистика, книги с политико-историческа тема, лирика, както и безбройните му пламенни и завладяващи устни слова, и какво ли още не...Ето по какъв начин звучат думите му:
„ Предците ни траките подарък по-скъп от златото завещаха ни: сладкото грозде и руйното вино. От нас пък потомците ни с благослов ще го имат, към бъдното с цел да преминат. Добре пристигнали в прародината на лозата и виното! “
Идеята е, тези три фрази да бъдат изписани върху пано в центъра на село от Родопската яка, намираща се на юг от Пловдив и известна с лозаро-внарството си.
Няма нищо по- уместно като свършек на думите ми за непрежалимия ни бай Дянко от това, което е споделил приживе поетът:
„ Спи, ти, който не спеше, кой беше казан, що кипеше “.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ