Георги Бенковски е роден в Копривщица на 21 септември 1843

Георги Бенковски е роден в Копривщица на 21 септември 1843 година Има две сестри — Куна и Василя. Има тежко детство, татко му Грую Хлътев, малък и честен търговец, умира през 1848 и това принуждава Гаврил да учи единствено до 3-ти клас в Основното Копривщенско учебно заведение, а по-късно майка му го дава да учи поминък — терзийство. По-късно, незадоволен от тази вероятност, става абаджийски чирак, след това се отделя от майстора си и самичък се залавя с търговия. Обикаля огромните пазари в Цариград и на юг из Анадола. Има огромен триумф, печели и харчи доста, само че претърпява неочаквани обрати, които трансформират мисленето му и отношението му към живота и пътя, който би трябвало да следва един човек. Според неговите лични думи пред Захарий Стоянов човек би трябвало да умее да лъже, с цел да бъде сполучлив търговец. В продължение на 10 години живее на разнообразни места в Ориента — Измир - Смирна, Цариград, Анадола, Александрия, работейки всевъзможни неща. Една година е бил гавазин на персийския консул и носел такава хубава униформа, че хората го взимали за самия консул. Говорел седем езика — български, турски, гръцки, италиански, полски, румънски и персийски. Приемайки името Георги Бенковски, той интензивно се включва в подхванатите от българската революционна емиграция дейности по организирането на неуспялото Старозагорско въстание (1875 г.) с подпалване на Цариград и саможертвеното Априлско въстание, което само в ръководения от него IV революционен окръг избухва същински, а жестокото му потушаване довежда до оповестяване на Руско-Турската Освободителна война. Заслугата на Георги Бенковски да я има през днешния ден България е голяма.
Революционна активност
В Букурещ се среща със Стоян Заимов и се възпламенява по революционното дело. През лятото на 1875 година той е включен в групата революционери-подпалвачи на Цариград. Целта на терористичния акт е да се провокира ужас в Османската империя. Групата идва в имперската столица, само че получава инструкции от Хр.Ботев да прекъсне осъществяването на задачата, защото с нея би се компрометирало българското освободително придвижване.Тук българският ревоюционер се доставя с паспорта на полския емигрант- Антон Бенковски. По-късно Гаврил Хлътев заменя дребното име Антон с Георги. Избран е за асистент на Панайот Волов. Той се откроява със своите качества и Волов непринудено отстъпва мястото си на основен деятел.
По време на оповестяването на Априлското въстание, на 20 април 1876 година в Копривщица, Бенковски е в Панагюрище, дружно с множеството други апостоли. Когато схваща, че в Копривщица към този момент се бият, той бързо образува чета и потегля на въстание. Хвърковатата чета, с която неуморно обикаля целия район и съумява да активизира и стимулира доста въстаници, играе централна роля във военните дейности на въстанието. Към четата се включват дори шестима хървати от Далмация и един германец, които работят на жп станцията в Белово. Единият от тях, Стефан Далматинеца, даже е последният им байрактар.
След жестокото потушаване на протеста в Панагюрския район Бенковски и четата се насочат към Тетевенския балкан, където на 12 май след изменничество, покрай местността Костина, той пада пронизан от патрона на баш-потеряджията Рюзгяр Хаджи Ахмед ага. Главата му е пратена в Ботевград, а по-късно в София. Тези събития са документирани от Захари Стоянов в " Записки по българските въстания ". Самият създател претърпява по знамение проведената им засада.
Източник: Уикипедия