Георги Бенковски е роден в Копривщица на 21 септември 1843

Георги Бенковски е роден в Копривщица на 21 септември 1843 година Има две сестри – Куна и Василя. Има тежко детство, татко му Грую Хлътев, малък и честен търговец, умира през 1848 и това принуждава Гаврил да учи единствено до 3-ти клас в Основното Копривщенско учебно заведение, а по-късно майка му го дава да учи поминък – терзийство. По-късно, незадоволен от тази вероятност, става абаджийски чирак, след това се отделя от майстора си и самичък се залавя с търговия. Обикаля огромните пазари в Цариград и на юг из Анадола. Има огромен триумф, печели и харчи доста, само че претърпява неочаквани обрати, които трансформират мисленето му и отношението му към живота и пътя, който би трябвало да следва един човек. Според неговите лични думи пред Захарий Стоянов човек би трябвало да умее да лъже с цел да бъде сполучлив търговец. В продължение на 10 години живее на разнообразни места в Ориента – Смирна, Цариград, Анадола, Александрия, работейки всевъзможни неща. Една година е бил гавазин на персийския консул и носел такава хубава униформа, че хората го взимали за самия консул. Говорел седем езика – български, турски, гръцки, италиански, полски, румънски и персийски. Приемайки името Георги Бенковски, той интензивно се включва в подхванатите от българската революционна емиграция дейности.
В град Букурещ се среща със Стоян Заимов и се възпламенява по революционното дело. През лятото на 1875 година той е включен в групата революционери-подпалвачи на Цариград. Целта на акта е да се провокира ужас в Османската империя. Групата идва в имперската столица, само че не реализира замисленото заради намесата на граф Н. Игнатиев. Бенковски се връща в Букурещ, където взема ефективно присъединяване в сформирането и работата на Гюргевския комитет, заседавал в интервала 11 – 12 ноември – 25 декември 1875 година и взел решение за въстание в България напролет на 1876 година
Според проекта на Гюргевския комитет Георги Бенковски е определен за помощник-апостол на IV Пловдивски революционен окръг с център Панагюрище и основен деятел Панайот Волов. Бенковски се откроява със своите качества и Волов непринудено отстъпва мястото си на пръв деятел.
По време на оповестяването на Априлското въстание, на 20 април 1876 година (стар стил) в Копривщица, Бенковски е в Панагюрище дружно с множеството други апостоли. Когато схваща, че в Копривщица към този момент се бият, той афишира въстанието и в Панагюрище, след което бързо образува чета и потегля да подвига и близките села. Хвърковатата чета, с която неуморно обикаля целия район и съумява да активизира и стимулира доста въстаници, играе централна роля във военните дейности на въстанието. Към четата се включват дори шестима хървати от Далмация и един германец, които работят на жп станцията в Белово. Единият от тях, Стефан Далматинеца, е последният им байрактар.
След жестокото потушаване на протеста в Панагюрския район, Бенковски и четата се насочат към Тетевенския балкан, където на 25 май (н.ст.) след изменничество от страна на дядо Въльо пада в река Костина, пронизан от патрона на баш-потеряджията Рюзгяр Хаджи Ахмед ага. Главата му е пратена в Ботевград, а по-късно в София. Тези събития са документирани от Захари Стоянов в „ Записки по българските въстания “. Самият създател претърпява по знамение проведената им засада.