Георги Ангелов е роден през 1996 година. През 2019 година

Георги Ангелов е роден през 1996 година. През 2019 година придобива бакалавърска степен със компетентност " Икономика и бизнес " от Университета за национално и международно стопанство. През 2020 година придобива и магистърска степен по " Управление на интернационалните планове ". Притежава над 4-годишен опит в областта на общинската администрация, заемал е разнообразни управителни позиции в интернационална компания, а през миналите месеци изпълняваше ролята на парламентарен секретар в Министерство на труда и обществената политика.
- Г-н Ангелов, допреди няколко месеца бяхте парламентарен секретар на Министерството на труда и обществената политика. Какви са най-големите достижения на министерството за този другояче къс мандат?
Бихме могли да разделим триумфите в обществената политика в няколко посоки, като това са дългочакани промени, които хората си представяха от години.
Първият е обвързван с политиките в региона на пазара на труда, свободното придвижване на служащи и трудовата миграция. Там успяхме да осъществяваме мярката 60/40 и осъществяването на Националния проект за деяние по заетостта за 2022 година, който спомогна за опазване и повишение на заетостта и поддържане на ниски равнища на безработицата. В рамките на една година броят на заетите лица се увеличи с към 40 хиляди лица, а нивото на записана безработица се резервира на исторически най-ниски равнища: 4,5% за месец май 2022 година при 5,7% година по-рано.
Втората ни огромна горделивост също е обвързвана с Националния проект за деяние по заетостта за 2022 година. Чрез повишен финансов запас от 50 млн. лева по него със 123 млн. лева ще бъде обезпечена претовареност на повече от 22 хиляди безработни лица, а 11 хиляди безработни ще бъдат подготвени по разнообразни специалности.
Работата ни с жители на трети страни също сподели резултат. Към юни 2022 година от Агенцията по заетостта са осведомени и съветвани 31 300 украински жители за опциите за образование и работа в България, от които 16 200 лица са съветвани в бюрата по труда, а 15 100 лица - посредством основани мобилни екипи към тях. 3 000 са записаните в ДБТ като безработни търсещи работа лица с краткотрайна протекция, като 2 120 лица са почнали работа посредством трудово ходатайство, в това число по стратегии и ограничения за претовареност.
 
- По време на предизборната си акция говорите доста за стартъпите в България. Има ли потребност от развиване на удобна среда за стартъпи и какво изисква това?
Разбира се, че има потребност от такава среда. Необходимо е изместване на фокуса - от аутсорсинг към основаване на интернационалните започващи предприятия в България.
Един от доста значимите критерии за привличане на задгранични вложения в софтуерната сфера е приемане на изпълними критерии за приемане на по този начин наречената „ стартъп виза “. В момента е качен за публично разискване план на Наредба за изискванията и реда за издаване, удължение и лишаване на уверение за високотехнологичен и/или новаторски план, наименуван „ стартъп виза “ в портала за публични съвещания. И бих желал да се възползвам от опцията да приканя всички заинтригувани страни, в това число всички млади бизнесмени, които сега се пробват да разработят собствен софтуерен артикул или услуга, да отделят от времето си и да се се срещнат с плана на по този начин нужната за всички ни „ стартъп виза “.
Друг главен приоритет, който смятам за нужен за бизнеса, е основаването на нов вид юридическо лице, а точно договорно акционерно сдружение, което ще улесни вложенията в започващи предприятия, а въпреки това ще тласъка чиновниците в дадена софтуерна компания, като им даде опция за закупуване на дялови варианти от компания, в която работят, без да е належащо да минават през усложнените процедури, които се ползват при акционерните сдружения, на правилото на вестинг контракти.
Ако желаеме България да се трансформира в един от водачите в Европа по привличане на задгранични и основаването на локални старъпи, а кой знае, може би и да се превърнем в страната която е дала началото на десетки „ еднорози “, би трябвало да работим за софтуерен трансфер сред държавно управление, корпорации, стартъпи и обучение.
За да стане всичко това действителност обаче, ни би трябвало политическа воля.
България е на 53-то място в света (последно в ЕС) по показател на конкурентоспособност, с най-ниската междинна заплата в Европейски Съюз и с най-нисък Брутният вътрешен продукт на глава от популацията. За съпоставяне, Брутният вътрешен продукт на България e oколо 75 милиарда $, а този на Румъния е 249 милиарда Ако сме смели и стартираме да влагаме в локалните си бизнеси с огромна добавена стойност и в образованието на фрагментите си, умерено мога да заявя, че бихме могли да настигнем Румъния преди 2030 година с растеж от към 10% на Брутният вътрешен продукт на година.
 
- Вие сте млад претендент за депутат. От какво имат потребност младите в България?
Младите в България имат потребност от постоянни приходи, изпреварващи растежа на инфлация в Европа. В момента, съгласно данни на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, над 170 хиляди младежи или към 17% от младежите сред 15-34 години нито работят, нито учат. Като основна причина показват ниското възнаграждение. За това един от главните ми цели, в случай че бъда определен за депутат, е да предложа хората до 26-годишна възраст да бъдат освободени от налог върху общия приход, с което ще се усилят техните чисти хонорари с 10%. Вторият ми приоритет ще бъде въвеждане на държавна гаранция по ипотечните заеми за закупуване на първо жилище от млади фамилии. Тук допускам, че ще се появят хора, които ще кажат, че това няма да реши казуса с високата инфлация и скока в цените при жилищните парцели. Като икономист мога да кажа, че икономическите рецесии са циклични. Демографската рецесия обаче е това, върху което би трябвало да съсредоточим всичките си старания като страна и институции. За това и ще предложа унищожаване рестриктивните мерки, свързани с броя на финансираните инвитро процедури и повишение на тавана на финансиране на единична инвитро процедура. Време е да излезем от статистиките по негативен демографски приръст на популацията.
Друг значим приоритет за мен е премахването на рестриктивните мерки, свързани с броя на финансираните инвитро процедури и повишение на тавана на финансиране на единична инвитро процедура. Имаме обвързване да осигурим на младите благоприятни условия за основаване на семейство и развъждане на деца.
 
- Какви проблеми виждате във Вашия изборен регион - 23 МИР в столицата? Какво Ви споделят жителите?
23 МИР е най-големият регион в страната, той обгръща Витоша, Изгрев, Красно село, Лозенец, Младост, Панчарево, Студентски и Триадица, което прави определянето на един проблем много мъчно, поради мащабите. Няма по какъв начин да не споменем обаче неналичието на канализация в огромна част от кварталите, в които живеят стотици хиляди хора. Липата на осветяване в тъмните елементи от денонощието, неналичието на съгласуваност що се отнася до публичен превоз. В централните елементи на града главен проблем за живущите остава неналичието на паркоместа, което слага на дневен ред строителството на по този начин мечтаните от жителите буферни паркинги. Разбира се проблемите са още доста, само че дано стартираме с осъществяването им малко по малко. По време на акцията видях, че за благополучие към момента имаме интензивно гражданско общество, което вижда грешките и отстоява правата си, а в тази ситуация става въпрос за обезпечаване на най-елементарни богатства.