Гео Милев с поклон пред талантите на Владимир Димитров -

Гео Милев с реверанс пред гениите на Владимир Димитров - Майстора, Никола Маринов и Сирак Скитник в една неласкава публикация във връзка 25-та годишнина на Художествената академия.

Юбилейна галерия

Изложбата: тя е 1-о активът на Художествената академия за 25 години; 2-ро обликът на днешната – досегашната – наша живопис. Изложени са повече от 600 картини и статуи. Участват 150 души художници.

Художници? Ето де е въпросът. Защото 95% от изложеното е едва – не като изкуство, само че даже като живопис. Толкова доста наивитети не са събирани в никакъв случай на едно място, в една галерия. Цветя, пейзажчета, портрети и т. н. Онова, което притегля вниманието на фена, е малко. Но многото – това е изложбата, това е активът на академията. Десетки незначителни или даже непознати имена – това е изложбата. Печален актив, печална годишнина! Нима тези наивни, дилетантски пейзажчета, белким тези боязливо писани картинки – белким това е българската живопис през днешния ден? Нима това е плодът от 25-годишната работа на Академията? Как, академия? Нима е допустимо! – та учениците на тази академия не рисуват даже академически... Те съвсем всички просто се мъчат да закрепят багра върху платното. Излишно е да се изброяват тук имена; те така и така са незнайни.

…Обаче да се назовава Рисувателното учебно заведение, тази производителница на фирмописци, Художествена академия? Погледнете юбилейната галерия: всичко това е толкоз неприятно, че не може да се сметне даже и за академическа живопис. Десетки имена – и всяко едно надали показва за историята по-голяма полезност от името на един „ художник “… Над общата маса обаче личат няколко имена, които единствени показват през днешния ден българската живопис – това, което може да се назова живопис, изкуство. Аз ще ги назоба на часа: починалият Никола Петров, единственият автентичен български импресионист, оня, който даде образец за прекопирване от цялата млада генерация български художници; Владимир Димитров-Майстора – Никола Маринов – Сирак Скитник. Никола Петров е показан в юбилейната галерия единствено с една, и то не доста типична за него картина. Другите трима обаче са едничките оазиси измежду безплодната, сухата и безцветната (въпреки толкоз доста шарки!) пустиня на юбилейната галерия.

„ Автопортрет “, Владимир Димитров – Майстора

Владимир Димитров - Майстора – непретенциозен, беззвучен и аскет – от дълго време още е показал гений, който с право му е спечелил прозвището Майстора. Това е един мощен, непосреден и самостоятелен гений. Той не се интересува от това, какво и по какъв начин рисуват други. Той рисува по този начин, както той знае. Той върви постоянно по собствен личен път. Дири – и това, което намира, е негово. Дири постепенно, само че намира несъмнено. Всяка негова картина е една независимо, без значение сторена стъпка напред. И с една толкоз разумна поредност, че ний сме заставени да благоговеем пред честната откровеност на неговото творчество. Майстора не взема в никакъв случай подготвени форми, както вършат надали не всички наши художници; той дири своя форма и такава, каквато я реализира, тя е негова. У него живее съзнанието за светостта на художническото предопределение и той прави своето дело с чисти ръце. За него изкуството е неговият живот и този живот е страдалчество. А единствено изкуство, което е страдалчество – е изкуство. Само художник, който принася себе си в жертва – е художник. А подобен е Владимир Димитров-Майстора. Тих, беззвучен, само че правилен на себе си.

Верен на себе си, той върви в път, друг от този, в който вървят всички ония, които подвигат звук към себе си. Все едно где ще го изведе този път: само че той ще го изведе там, дето художникът желае – дето би трябвало. У него съществува креативното неодобрение, протестът срещу шаблона, подемът към нов – различен небосвод. Моделът не е всичко за Майстора, както е за всички други художници. Дадената форма на външния свят не е закон и заповед за него – и той дири нова форма. Своя форма. Така той влиза в пътя на новата живопис, наречена експресионизъм, кубизъм и т. н. – живописта, която счита, че изкуството не е предаване на нещо вън от художника, а само и единствено – на нещо вътре в художника. Защото единствено по този начин изкуството ще бъде творчество: когато художникът не ни дава описи на това, което лежи всеки ден пред очите ни, а дава ни това ново, което е единствено у него. Така външната форма на действителността остава в картините на Майстора подчинена на креативната воля на художника, подчинена на креативния му произвол и той ни дава един пейзаж „ Кръстци “, който – в боите и формите си – не държи сметка за пропорционалността на перспективата; дава ни един „ Автопортрет “, който няма желание да съперничи с фотографическото изкуство на Борис Блъсков, а ни дава масата на лицето, проведена от психическата сила, скрита зад него, в такива и единствено в такива форми. Впрочем това, което Владимир Димитров-Майстора постоянно се стреми да изрази, това е „ масата “, властността на формата. А това води към самостоятелност на формата, формата сама по себе си – а това е същинската живопис: кубизъм. Може би там води логично-последователният път на Майстора.

„ Във вълните на живота “, Никола Маринов (1879 ~ 1948)

Никола Маринов – това е различен един спокоен и беззвучен гений, за който едно е значимо: да бъде това, което би трябвало. Като Майстора той стои прикрит зад шума на всички останали свои събратя, работи постепенно и дава малко – само че въпреки всичко остава нашият най-хубав акварелист. Бих споделил даже: един занаятчия на акварела, така елементарен и мощен, както например Йожен Карйер, комуто прочее прекалено много наподобява освен по безшумието на боите, само че и по вътрешното си влечение към тихите психически сюжети. Майката, вдовицата, мечтателната женска глава – това е непрекъснатата, неизчерпаема тематика в акварелите на Никола Маринов. Но забележителна е неговата техника. Той работи съвсем постоянно надали освен с една багра – сепия или тера-де-сиена, – само че това е задоволително за него, с цел да изрази нежността и мечтателността, които са негова непрекъсната цел. Няколко червеникави петна – и всичко е обещано: и деликатност, и мечтателност, и резигнация, и здрач, и нравствен боязън. Няколко от работите, които Маринов излага в юбилейната галерия – „ Мадона “, „ При люлката “, майка с дете, очерк към огромната му картина с маслени бои „ Във вълните на живота “, „ Танцьорка “, – са едни от най-хубавите му достижения. Едно единствено би могло да се сметне като пасив на художника: това, че достигнатото съвършенство затваря за него пътищата на развоя; художникът се движи в един замагъосан кръг – все същия, все еднакъв. Затова може би най-интересната работа, която той излага в този момент, е дребният акварел „ Мадона “. Там се усеща размах за скъсване на замагьосания кръг и опит за реализиране на нови направления. Художникът си разрешава по-голям произвол и по-малко приемливост към стилизираното въодушевление. Формата, разръфана от креативната независимост, добива ново обаяние. Очарованието на интуитивната експресия. Напротив, огромната картина „ Във вълните на живота “ е едно самосвързвание на художника и работи студено. Акварелният очерк към тази картина заповядва на художника да не променя на своята акварелистична натура.

(Сирак Скитник, илюстрация към „ Български балади “ на Теодор Траянов)

Сирак Скитник е у нас съвсем единствен представител на новите направления в живописта – живописта от Сезан насам – и стои напълно обособен от всичко, което вирее щедро и безсмислено под покровителствената сянка на нашата така наречена „ Художествена академия “. В последно време с присъединяване си в няколко изложения и с илюстрациите си към няколко книги той стана съвсем всеобщо прочут като „ български експресионист “. Той върви в пътя на експресионизма, кубизма и футуризма и от това становище би трябвало да се гледат неговите картини. Той ни дава нормално пейзажи или жанрови композиции, само че неговата цел не е да ни даде природата такава, каквато е тя (както прави например Щъркелов), или такава, каквато я вижда той (както прави например Никола Петров). За него природата няма въобще избрана цена, няма никаква цена. Затова формите в природата, външните форми на действителността са а priori жертва на неговия креативен произвол. Не природата, не формите на всекидневно забележимата реалност желае да ни съобщи Сирак Скитник – а да ни даде една нова природа – негова природа, – формите на една нова, невидима всекидневно реалност – негова действителност; нова природа, нова реалност – напълно друга от тази, която е пред мене, пред тебе, пред тях, пред всички – преди, през днешния ден и всякога; нова реалност, нов свят – света на изкуството. Художникът ни дава „ манастир “, само че това е манастир, който не съществува в никоя зона на действителността, или „ град “, който съществува единствено у художника.

Обаче като избран жанр живописта на Сирак Скитник още не е достигнала нужната яснота. В нея има още прекалено много смес от неоимпресионизъм, осъвременен примитивизъм и съвременна илюстративност от съветски генезис. Това нарушава чистотата на стремежи жанр и заключва очарованието на художествения произвол. Затова сред всички негови картини, изложени този път, изключително забавна е „ Градски ъгъл “: забавна като огромен скок в пътя към съвършенството на експресионистичния жанр. Тук и бои, и линия, и форма са към този момент непосредно, изключително достижение на художника. Дадената извън форма изчезва напълно, дадените извън бои се претопяват в нова естетика – и форми, и бои живеят с прелестта на своята случайна първоначалност. Форми и бои са форми и бои сами по себе си, освободени от откритите връзки на перифразата. Тук стилът на Сирак Скитник се самосъзнава и обособява. И все едно е дали тази картина ще бъде разбрана и почувствана от всички. За развиването на нашата живопис Сирак Скитник не ще остане без значение. Напротив.

* Фрагмент от публикацията „ Юбилейна галерия “ на Гео Милев, отпечатана в списание „ Везни “
Снимка: Гео Милев, Национална библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “, dictionarylit-bg.eu
*„ Във вълните на живота “, Никола Маринов (1879 - 1948), sghg.bg
*„ Автопортрет “, Владимир Димитров – Майстора, vladimirdimitrov-maistora.com
*Сирак Скитник, илюстрация към „ Български балади “ на Теодор Траянов, dictionarylit-bg.eu