Генералният проблем на здравната системата е, че има несъвпадение между

Генералният проблем на здравната системата е, че има несъвпадение сред здравния пакет и средствата, с които би трябвало да се заплати той. Това сподели шефът на НЗОК доктор Дечо Дечев в изявление за предаването „ Седмицата “ по Дарик радио.
„ Съгласен съм с констатациите на МВФ, че опазването на здравето в България е скъпоструващо, неефективно и с високи доплащанията. И трите неща са правилни “, съобщи доктор Дечев. Той уточни, че през 2002 година в България е имало 17 000 регистрирани случая на инсулти, а през 2018 година – 52 000.

„ Това е три пъти допълнително в случай, че през 2002 година сме били най-малко с 1 млн. души повече. И чух едно изказване, че тогава болните не са били лекувани и по тази причина не са се записали. За мен това е меко казано наивно “, сподели още шефът на НЗОК. „ Българинът никога не боледува повече, в сравнение с боледуват други. Но огромната разлика е, че българинът не се лекува по този начин, както би трябвало, за разлика от другите в Европейски Съюз “, съобщи той.

„ По принцип ние сме идентични като разноски, като изключим %, който даваме за медикаменти – при нас той е към 30%, което е с към 50% по-висок дял от общите разноски по отношение на други европейски страни. Средният разход за лекарства от обществени средства е към 20% в други страни, а в някои и под 20% “, изясни доктор Дечев. По думите му тази разлика се получава, тъй като в България парите са по-малко и това води до промени в дяловото присъединяване на всеки вид помощ.

„ За 2019 година първичната извънболнична помощ ще бъде с към 18 млн. лева повече, профилираната – с 20 млн. лева, а болничната – със 180 млн. лева повече по отношение на 2018 година Но тези средства не разрешават всеки, който има потребност от направление, да го получи, тъй като не е допустимо да удовлетворим всяко едно искане на пациент – да отиде да се прегледа при кардиолог, при уролог, при невролог и така нататък и за това да получи направление “, уточни доктор Дечев. По думите му е обикновено всеки пенсионер да има най-малко три хронични болести.

„ Тези хора са най-малко 2,5 млн., в случай че ги умножим по три болести приблизително и в случай че по три пъти в годината отидат за тях на експерт, ще забележим, че няма по какъв начин да стигнат парите за това нещо “ сподели още той.

„ Генералният проблем на системата е, че има несъвпадение сред здравния пакет, който дефинира какви болести влизат в този главен пакет, и средствата, с които би трябвало да се заплати това, на което човек има право. Оттам идва целият проблем. Това, което би трябвало да се направи, е или да се понижат дейностите, които се подсигуряват с този пакет, или да се усили бюджетът за тях “, уточни доктор Дечев. Според него българското общество не е готово да дава повече пари за опазване на здравето.

„ Обществото няма срещу да дава милиарди за лотарийни билети да вземем за пример, само че не желае да дава за здраве по някаква причина “, сподели още той.

Д-р Дечев уточни, че има ред механизми, по които бюджетът може да се попълня, съдейки по опита на други страни. „ Например избрана част от цената на кутиите с цигари да постъпва в този публичен фонд. И в случай че в България се пушат по към 3 млн. кутии цигари дневно, единствено по 50 стотинки да се отделят от тях, това са 1,5 млн. лева дневно спомагателни средства, което прави по 500 млн. лева на година единствено от цигарите “, изясни той.

По думите му по този начин може да се попълни фондът без да се усилва здравната вноска.