Ген. Николай Г. Столетов – ръководител на дипломатическа мисия в Афганистан, 1878
Ген. Николай Григориевич Столетов – ярка и изключителна персона, животът и активността на който заслужават задълбочено и всестранно проучване.
Една от най-интересните страници в неговата биография е управлението на дипломатическа задача в Афганистан през 1878 г…
Към последното тримесечие на XIX век руско-английското противостояние в Близкия изток е достигнало своя разцвет. Това е директно разследване от непрекъснато възходящата колониална агресия на двете страни, чието съревнование в района получава от историците името “Голямата игра ”. Руската атака в Средна Азия принудила Англия да предприеме настъпателна политика и да изиска от афганистанския емир Шир-Али-хан да се подчини на британското въздействие, само че той проявявал неотстъпчивост и се стремял да отстоява вътрешната самостоятелност на страната. През 1877 година Англия почнала подготовка за война с Афганистан, която се провеждала в атмосфера на утежняване на англо-руските връзки, по отношение на експлоадирането на Руско-турската война от 1877-1878. Краят на тази война освен не отслабил англо-руските несъгласия на Балканите, само че още повече ги изострил. …
В навечерието на Берлинския конгрес Русия решила да се сближи с Афганистан, който се стремял да получи поддръжка против надигащата се опасност от английска експанзия.
Било взето решение в Кабул да се изпрати дипломатическа задача, водена от военачалник Столетов. Фридрих Енгелс оценил това събитие на съветското държавно управление като “шахматен ход на руснаците в Афганистан ”.
В навечерието на пътуването през април 1878 година Н.Г. Столетов бил два пъти признат от Императора. В хода на тези диалози Александър II “поръчал да съобщи на Шир-Али-Хан, че ще му бъде предоставена цялостна поддръжка и че той би трябвало да се държи във връзка с британците тъкмо както се е държал гордият му татко Дост-Мохамед “.
На 6 май задачата в цялостен състав била показана на К.П. Кауфман – генерал-губернатор на Туркестан. Д-р И.Л.. Яворски по този начин предава усещането от запознаването си с ръководителя на задачата Н.Г. Столетов: “Преди в никакъв случай не съм виждал военачалник Столетов. Бях си построил визията за него от вестникарските вести. Очаквах да видя един самоуверен, закален войник – съвсем титаническа фигура. Но бях ненадейно изумен да видя пред мен нисък на растеж човек, със едва телосложение, деликатни обноски и спокоен глас ”.
На 2 юни задачата напуснала Самарканд през Джам на Карши, където живеел през лятото емирът на Бухара. На 7 юни посланиците се показали пред емира на “благородната Бухара ” Сеид-Музафар-Еддин-хан – много цялостен, възрастен човек с изострен, остроумен взор.
Генерал Столетов приветствал емира и по-късно разговарял с него за задачата на експедицията. В знак на почитание, за развлечение на гостите, емирът изпратил артисти, артисти и танцьори, както и богати дарове.
На 19 юни на задачата е било позволено да се движи в афганистанска територия. Пътят до Мазар-и-Шериф прекосявал през пустинята, жегата била ужасяваща: на обяд, в сянката на юртата, тя била 42,6 C°, по тази причина те се движели най-вече през нощта.
На 23 юни в Мазар-и-Шариф задачата била призната с огромни почести, с артилерийски салют. Членовете на задачата били настанени в двуетажни здания, издигнати от глина … Местните управляващи във всички градове, през които минавали посланиците, след буйни приветствия и пожелания, питали, от името на Шир-Али-хан дали всичко по пътя е било наред, не са ли срещали някъде неприятности.
На 27 юли гостите били посрещнати от министъра на двора сердар Абдула Хан, а на 28 юли, когато руснаците били на разстояние един преход от Кабул, се появила тържествена върволица с три големи слона начело. От междинния слон слязъл Министърът на външните работи – везир Шах-Мохамед-хан, който поздравил Н.Г. Столетов: “Хош-амидит, хош-амидит, генерал-саиб! ” (Добре пристигнал, господин генерал). Генерал Столетов пътувал по-нататък на един слон с везира. Сред хората в тези области този метод на езда се считал за най-почетен. След като минали 8 версти, кортежът бил посрещнат от брата на емира, сердар Хабиб-Ула-хан, който бил възседнал голям слон с позлатени бивни, което подчертавало значимостта на персоната върху него. Сердарят бил последван от отряд конници, въоръжени с красиви кабулски саби, с лъскави железни шлемове, с верижки под брадите им. Урус-елчи – съветският дипломат – се преместил при сердаря, а цялата задача е била настанена по нов метод, по двама на слон – един руснак и един афганистанец. На входа на града посланиците били посрещнати от министри и военачалници.
Една от най-интересните страници в неговата биография е управлението на дипломатическа задача в Афганистан през 1878 г…
Към последното тримесечие на XIX век руско-английското противостояние в Близкия изток е достигнало своя разцвет. Това е директно разследване от непрекъснато възходящата колониална агресия на двете страни, чието съревнование в района получава от историците името “Голямата игра ”. Руската атака в Средна Азия принудила Англия да предприеме настъпателна политика и да изиска от афганистанския емир Шир-Али-хан да се подчини на британското въздействие, само че той проявявал неотстъпчивост и се стремял да отстоява вътрешната самостоятелност на страната. През 1877 година Англия почнала подготовка за война с Афганистан, която се провеждала в атмосфера на утежняване на англо-руските връзки, по отношение на експлоадирането на Руско-турската война от 1877-1878. Краят на тази война освен не отслабил англо-руските несъгласия на Балканите, само че още повече ги изострил. …
В навечерието на Берлинския конгрес Русия решила да се сближи с Афганистан, който се стремял да получи поддръжка против надигащата се опасност от английска експанзия.
Било взето решение в Кабул да се изпрати дипломатическа задача, водена от военачалник Столетов. Фридрих Енгелс оценил това събитие на съветското държавно управление като “шахматен ход на руснаците в Афганистан ”.
В навечерието на пътуването през април 1878 година Н.Г. Столетов бил два пъти признат от Императора. В хода на тези диалози Александър II “поръчал да съобщи на Шир-Али-Хан, че ще му бъде предоставена цялостна поддръжка и че той би трябвало да се държи във връзка с британците тъкмо както се е държал гордият му татко Дост-Мохамед “.
На 6 май задачата в цялостен състав била показана на К.П. Кауфман – генерал-губернатор на Туркестан. Д-р И.Л.. Яворски по този начин предава усещането от запознаването си с ръководителя на задачата Н.Г. Столетов: “Преди в никакъв случай не съм виждал военачалник Столетов. Бях си построил визията за него от вестникарските вести. Очаквах да видя един самоуверен, закален войник – съвсем титаническа фигура. Но бях ненадейно изумен да видя пред мен нисък на растеж човек, със едва телосложение, деликатни обноски и спокоен глас ”.
На 2 юни задачата напуснала Самарканд през Джам на Карши, където живеел през лятото емирът на Бухара. На 7 юни посланиците се показали пред емира на “благородната Бухара ” Сеид-Музафар-Еддин-хан – много цялостен, възрастен човек с изострен, остроумен взор.
Генерал Столетов приветствал емира и по-късно разговарял с него за задачата на експедицията. В знак на почитание, за развлечение на гостите, емирът изпратил артисти, артисти и танцьори, както и богати дарове.
На 19 юни на задачата е било позволено да се движи в афганистанска територия. Пътят до Мазар-и-Шериф прекосявал през пустинята, жегата била ужасяваща: на обяд, в сянката на юртата, тя била 42,6 C°, по тази причина те се движели най-вече през нощта.
На 23 юни в Мазар-и-Шариф задачата била призната с огромни почести, с артилерийски салют. Членовете на задачата били настанени в двуетажни здания, издигнати от глина … Местните управляващи във всички градове, през които минавали посланиците, след буйни приветствия и пожелания, питали, от името на Шир-Али-хан дали всичко по пътя е било наред, не са ли срещали някъде неприятности.
На 27 юли гостите били посрещнати от министъра на двора сердар Абдула Хан, а на 28 юли, когато руснаците били на разстояние един преход от Кабул, се появила тържествена върволица с три големи слона начело. От междинния слон слязъл Министърът на външните работи – везир Шах-Мохамед-хан, който поздравил Н.Г. Столетов: “Хош-амидит, хош-амидит, генерал-саиб! ” (Добре пристигнал, господин генерал). Генерал Столетов пътувал по-нататък на един слон с везира. Сред хората в тези области този метод на езда се считал за най-почетен. След като минали 8 версти, кортежът бил посрещнат от брата на емира, сердар Хабиб-Ула-хан, който бил възседнал голям слон с позлатени бивни, което подчертавало значимостта на персоната върху него. Сердарят бил последван от отряд конници, въоръжени с красиви кабулски саби, с лъскави железни шлемове, с верижки под брадите им. Урус-елчи – съветският дипломат – се преместил при сердаря, а цялата задача е била настанена по нов метод, по двама на слон – един руснак и един афганистанец. На входа на града посланиците били посрещнати от министри и военачалници.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ