Винсент Кампос: Русия имаше пръст в протестите срещу шистовия газ и „Шеврон” в България през 2012 г.
„ Газпром “, Кремъл и Путин изрично не желаеха България да създава лични източници на газ
С последните научни постижения, в случай че реши да се върне към шистовия газ, след няколко години България може да стане страна-износител
Винсент Кампос е посланик, пълководец и анализатор в сферите на политиката, енергетиката, сигурността и защитата.
Той е някогашен представител на Бюрото по енергетика към Държавния департамент на Съединени американски щати, а сред 2009 и 2011 година е представител на американския дипломат в София Джеймс Уорлик.
Живял и работил повече от 17 години в над 60 страни в Латинска Америка, Западна Африка, Източна Европа и Близкия изток.
Когато работихте тук преди 12 години, България беше напълно подвластна от Русия в енергийния бранш. Сега имаме разнообразни други възможности, което е голям прогрес. Какви съгласно вас би трябвало да бъдат идващите ни стъпки?
Нека погледнем по какъв начин България доближи до тази точка – да бъде по-малко подвластна от съветския газ. Значимите събития бяха две. Върху едно от тях България нямаше надзор – съветската инвазия в Украйна и последвалия отговор на Европа по отношение на Русия във връзка с енергийния бранш. Освен това видяхте резултата, който тези събития имаха върху „ Северен поток “ 1 и „ Северен поток “ 2. Когато дойдох в София през 2009 година, се намирахме в най-нагорещената точка на полемиката би трябвало ли Южен поток да минава през Черно море и да влиза в България. В тези години акцентът беше върху енергийната сигурност, а предизвестието към България бе, че планът е неприятна концепция, тъй като увеличението на директната взаимозависимост от съветския газ не е положително за никого. Горе-долу по това време Европа промотираше газопровода „ Набуко “ като опция.
И по този начин, за известно време имахме „ Набуко “ против „ Южен поток “ през Черно море. В последна сметка Южен поток не се реализира, само че се реалокира на север и стана „ Северен поток “ 2 през Балтийско море, а „ Набуко “ към този момент не съществува. Но даже единствено със „ Северен поток “ 1 и „ Северен поток “ 2, към момента имаше голяма взаимозависимост от съветския газ в Европа. Първият огромен ход на Русия в отговор беше прекъсването на газа в „ Северен поток “ 1 и 2 и саботажът на газопровода. И почтено казано, първата ми реакция на това беше „ Е, Русия преди малко си вкараха автогол “. Те саботираха личния си водопровод , тъй като никой различен не би могъл да го направи толкоз добре. Никой граждански не би могъл да реализира това. И не е да кажеш, че може тръбата ненадейно да се е претърколила върху някоя противопехотна мина и да се е взривила. Това беше нещо доста професионално, в което не може да няма забъркано държавно управление. А друго държавно управление в региона, което да направи това, няма.
Всички тези условия ни доведоха до 1 октомври 2022 година, когато Интерконекторът Гърция-България (ICGB) най-сетне беше открит. През 2009-2010-2011 година, по време на моя престой тук, ние говорихме, и говорихме, и отново говорихме – стремейки се да убедим България, че би трябвало да построи интерконектори, с цел да усъвършенства енергийната си сигурност . Интерконекторите са ключът. Посолството даже отвори офис на Министерството на енергетиката на Съединени американски щати в София. Убедихме Вашингтон, че офисът би трябвало да е в България, тъй като тук би трябвало да бъде центърът на тази полемика за енергийната сигурност. По същото време – тъкмо през 2009 година, Държавният департамент стигна до заключението, че е нужен специфичен делегат на държавния секретар на Съединени американски щати за евразийската енергетика. Беше определен дипломат Ричард Морнингстар. Той е прочут в целия свят, има прелестна известност и познава тази област – енергийната обстановка в Евразия, евентуално по-добре от всеки американец. Срещал съм го доста пъти, той е брилянтен. И когато го избраха, първото му пътешестване беше до София.
Той дойде за конференция по енергийна сигурност под патронажа на президента Георги Първанов (2002-2012) в НДК. Казахме на дипломат Морнингстар: „ Трябва да дойдете в България “. Той в действителност пристигна и беше гвоздеят на цялото събитие. И защото бях представител на посолството, българският ми помощник беше извънредно ангажиран, тъй като всеки искаше да приказва с госта. В последна сметка успяхме да изпълним това, което се надявахме. Неговото обръщение номер едно беше: „ Интерконектори, интерконектори, интерконектори… Това ще промени обстановката. Стойте надалеч от Южен поток и би трябвало да намалите зависимостта си от съветския газ “. Така че в този момент, назад в 2023 година, имате интерконекторите, имате първите доставки на LNG газ (втечнен естествен газ) – те не идват непосредствено в България, тъй като нямате оборудване, само че към този момент могат без проблем да идват през Гърция и през Турция посредством потреблението на тези тръбопроводи. Така че България е в отлична позиция.
Отговорът ми беше задоволително дълъг, само че вие ми зададохте съответен въпрос и той беше за идващите стъпки. Истинският отговор е: Това, което би трябвало да последва, е изследването на газа, намиращ се тук, в България.
Но вие чудесно знаете, че през 2012 година беше неразрешена опцията за изследване и рандеман на шистов газ посредством технологията хидрофракинг – единствената допустима на наша територия.
Тогава да ви попитам – за какво го не разрешиха? Какво се случи, което докара до възбраната?
Имаше всеобщи митинги.
Да, имаше няколко митинга. Това е образец за съветската интервенция на Балканите.
Виждате съветско въздействие в митингите?
Няма подозрение, че Русия е имала пръст в тези митинги и е повлияла на българския политически бранш да не бъде разрешено на „ Шеврон ” да продължат с изследванията тук. И аргументите бяха безусловно ясни. Ако България създаде личен източник на газ, това щеше да ѝ обезпечи незабавна опция да купува по-малко съветски газ. А „ Газпром “, Кремъл и Путин изрично не желаят това. Няма подозрение и за какво не са желали да се откажат от тези доходи. Трябва да са луди, с цел да се откажат от тях. Русия нямаше интерес да разреши на България да направи тези крачки. Тогава в действителност имах опция да посетя мястото на пробния бунар на „ Шеврон ” с дипломат Джеймс Уорлик. Отидохме да проверим обекта, получихме информацията, в която бяха записани някои необикновено позитивни начални усещания. „ Шеврон ” ни споделиха, че достъпът до газ е доста по-лесен, в сравнение с са очаквали в началото. Всъщност не било мъчно да се пробие до място, където може да се добива газ. Обясниха ни, че това е извънредно позитивна констатация. И това беше просто един изследователски бунар.
Обикновено се прави подобен сондаж преди да се подпише дълготраен контракт – просто с цел да се види дали е празно или е допустимо да се добива газ там. Но в България компанията достигнала до толкоз доста газ, че локална бизнесдама, която имала фабрика наоколо и нормално цистерните ѝ пътували из страната, с цел да доставят газ, се обърнала към „ Шеврон “, показала се и попитала дали има метод за закупуване на газ от пробния сондаж. От „ Шеврон ” харесали концепцията и построили малко оборудване тъкмо до проучвателния сондаж, където да се стопират цистерните. Всяка заран – стопират, зареждат, отиват в завода, фабриката употребява на ниска цена газ, придобит наоколо. Заводът си работи, българските служащи работят – това е приказен резултат за всички забъркани. Повтарям, това беше просто пробен бунар.
През януари 2012 година държавното управление реши и Народното събрание гласоподава мораториум на изследванията и добива на шистов газ – както казахте, след митингите и всичко останало. И несъмнено, Русия изигра огромна роля и другарските на Русия политически партии също бяха част от решението – всеки знае това. 6 години по-късно, през 2018, бях представител на Бюрото за енергийни запаси, тъй че механически бях представител на Държавния департамент за енергетиката по това време. Имах бизнес среща, на която участваха и „ Шеврон “, тъй че се срещнах с някои от висшите ръководители. И както си говорехме, взех решение да ги попитах дали инцидентно някой от тях не е взел участие в „ Проекта България ”. И те споделиха – да. Чувствам, че би трябвало да споделя това обръщение с хората. Тези ръководители на американската компания към момента бяха шокирани и надълбоко разочаровани 6 години по-късно. Не е да кажеш, че планът е завършил и те да са не запомнили за България. 6 години по-късно към момента се усещаха смутени от този процес, тъй като знаеха, че са можели да свършат страхотна работа тук.
Вярвате ли, че целият този план може да стартира още веднъж?
Това е отличен въпрос заради редица аргументи. Кратката версия на отговора е „ Абсолютно “. И в случай че България реши да тръгне в тази посока, имам вяра, че „ Шеврон ” ще бъде подготвена да се върне. Но би трябвало да има задоволително българи, които да желаят това. Това настрани, доста бих се радвал да видя „ Шеврон “ назад тук, само че въпросът е би ли сработило този път. Да преразказвам – може ли да се случи и осъществимо ли е? Променили ли са се изискванията от 2012 година? Да, което го прави още по-хубаво. Две неща са се трансформирали. Първо: Нарича се „ неконвенционален газ “, тъй като природният газ е в огромни „ джобове “, а за шистовия газ се сондира в скали и шисти. Не е в огромен „ джоб “ като стандартния газ. Ето за какво, с цел да се добие, би трябвало да се направи нещо със скалата, да се „ разхлаби “, с цел да може газът да излезе.
В това отношение е реализиран прогрес в две посоки от 2012 година насам. Едното от тях е техниката за сондиране. Ако сте гледали филм за Тексас, си представяте всички тези кладенци, разпръснати по целия небосвод. Има повече кладенци, в сравнение с дървета. Отдалеч наподобява като гора – гора от сондажни платформи. Е, едно от достиженията на учените е да открият по какъв начин вместо тази „ гора от сондажни платформи “ да употребяват единствено няколко от тях в дадена област или даже единствено една. Сега могат да се изпращат голям брой сондажни тръби. По-рано съществуваше ограничаване да има по една тръба в една платформа, което отпадна. Технологията е напреднала толкоз доста, че сондажът към този момент не е просто многопосочен, той е всепосочен. Сондират и, да вземем за пример, откриват находища на газ някъде на североизток... След като свредлото към този момент е в земята, то може да бъде насочвано да се движи наляво, надясно, нагоре, надолу... Може да се провира като змия по пътя на най-малкото противодействие, с цел да доближи до нужната точка. И това към този момент може да се направи с голям брой глави, движещи се в разнообразни направления от един единствен бунар. Това е голям пробив в науката. Сега няма потребност от 10 кладенци, с цел да се свърши 10 пъти повече работа.
И второ, разтворът, който се употребява, с цел да се пробие през скалата по метода на хидрофракинга, който беше обект на диспути първоначално, е усъвършенстван извънредно доста. И главната причина е, че в Съединени американски щати фракингът също срещна отпор. Но ние продължихме с него и – с цел да отговорим на повдигнатите въпроси, лабораториите – изключително основната лаборатория в Хюстън, непрестанно работиха и го подобряваха. Целта беше триенето, което се основава в шистата, да бъде сведено до абсолютния най-малко. Течностите, които се употребяват сега, са още по-безопасни за околната среда. Те даже могат да се оставят вътре и това не е проблем.
Пътувах до Хюстън, когато бях представител на Бюрото по енергетика и влязохме в лабораторията. Показаха ни не просто какво са постигнали учените, само че и какво е било в миналото. Бяха напълно почтени и открити. Основният фокус на специалистите беше по какъв начин сондажните течности да бъдат още по-безопасни и ефикасни. Те имат голям прогрес в тази област и през 2017-2018 година Съединени американски щати стартира да ползва последните научни постижения. Така, за първи път в историята, Съединени американски щати стана производител номер едно в света на необработен нефт и газ. Това в никакъв случай не се беше случвало преди – повече от Русия, повече от Саудитска Арабия. Всъщност, във връзка с производството на нефт, Съединени американски щати към момента е производител номер едно. Всичко това се дължи на напредъка, който е реализиран във фракинга. Станал е толкоз ефикасен, че главната причина, заради която успяхме да увеличим толкоз доста добива на петрол и газ е, че с напредването на технологията, се създават още веднъж кладенци, които преди този момент са били изоставени, тъй като към този момент са считани за изчерпани. С навлизането още веднъж в тези кладенци с по-модерната технология, петрол и газ стартират да се изливат отвред, тъй като са били освободени от клопката на скалите.
С всичките нови технологии и капацитета в България за елементарен достъп до газ, в този момент обстановката е даже по-добра, в сравнение с преди години. И в случай че България реши да направи това, бих споделил, че след няколко години евентуално ще станете страна-износител. Можете да влезете в позиция, в която нямате потребност да купувате газ от никого. Разбира се, търговията с газ би трябвало да продължи, само че тук има толкоз доста, че България може да бъде изцяло самостоятелна.
С последните научни постижения, в случай че реши да се върне към шистовия газ, след няколко години България може да стане страна-износител
Винсент Кампос е посланик, пълководец и анализатор в сферите на политиката, енергетиката, сигурността и защитата.
Той е някогашен представител на Бюрото по енергетика към Държавния департамент на Съединени американски щати, а сред 2009 и 2011 година е представител на американския дипломат в София Джеймс Уорлик.
Живял и работил повече от 17 години в над 60 страни в Латинска Америка, Западна Африка, Източна Европа и Близкия изток.
Когато работихте тук преди 12 години, България беше напълно подвластна от Русия в енергийния бранш. Сега имаме разнообразни други възможности, което е голям прогрес. Какви съгласно вас би трябвало да бъдат идващите ни стъпки?
Нека погледнем по какъв начин България доближи до тази точка – да бъде по-малко подвластна от съветския газ. Значимите събития бяха две. Върху едно от тях България нямаше надзор – съветската инвазия в Украйна и последвалия отговор на Европа по отношение на Русия във връзка с енергийния бранш. Освен това видяхте резултата, който тези събития имаха върху „ Северен поток “ 1 и „ Северен поток “ 2. Когато дойдох в София през 2009 година, се намирахме в най-нагорещената точка на полемиката би трябвало ли Южен поток да минава през Черно море и да влиза в България. В тези години акцентът беше върху енергийната сигурност, а предизвестието към България бе, че планът е неприятна концепция, тъй като увеличението на директната взаимозависимост от съветския газ не е положително за никого. Горе-долу по това време Европа промотираше газопровода „ Набуко “ като опция.
И по този начин, за известно време имахме „ Набуко “ против „ Южен поток “ през Черно море. В последна сметка Южен поток не се реализира, само че се реалокира на север и стана „ Северен поток “ 2 през Балтийско море, а „ Набуко “ към този момент не съществува. Но даже единствено със „ Северен поток “ 1 и „ Северен поток “ 2, към момента имаше голяма взаимозависимост от съветския газ в Европа. Първият огромен ход на Русия в отговор беше прекъсването на газа в „ Северен поток “ 1 и 2 и саботажът на газопровода. И почтено казано, първата ми реакция на това беше „ Е, Русия преди малко си вкараха автогол “. Те саботираха личния си водопровод , тъй като никой различен не би могъл да го направи толкоз добре. Никой граждански не би могъл да реализира това. И не е да кажеш, че може тръбата ненадейно да се е претърколила върху някоя противопехотна мина и да се е взривила. Това беше нещо доста професионално, в което не може да няма забъркано държавно управление. А друго държавно управление в региона, което да направи това, няма.
Всички тези условия ни доведоха до 1 октомври 2022 година, когато Интерконекторът Гърция-България (ICGB) най-сетне беше открит. През 2009-2010-2011 година, по време на моя престой тук, ние говорихме, и говорихме, и отново говорихме – стремейки се да убедим България, че би трябвало да построи интерконектори, с цел да усъвършенства енергийната си сигурност . Интерконекторите са ключът. Посолството даже отвори офис на Министерството на енергетиката на Съединени американски щати в София. Убедихме Вашингтон, че офисът би трябвало да е в България, тъй като тук би трябвало да бъде центърът на тази полемика за енергийната сигурност. По същото време – тъкмо през 2009 година, Държавният департамент стигна до заключението, че е нужен специфичен делегат на държавния секретар на Съединени американски щати за евразийската енергетика. Беше определен дипломат Ричард Морнингстар. Той е прочут в целия свят, има прелестна известност и познава тази област – енергийната обстановка в Евразия, евентуално по-добре от всеки американец. Срещал съм го доста пъти, той е брилянтен. И когато го избраха, първото му пътешестване беше до София.
Той дойде за конференция по енергийна сигурност под патронажа на президента Георги Първанов (2002-2012) в НДК. Казахме на дипломат Морнингстар: „ Трябва да дойдете в България “. Той в действителност пристигна и беше гвоздеят на цялото събитие. И защото бях представител на посолството, българският ми помощник беше извънредно ангажиран, тъй като всеки искаше да приказва с госта. В последна сметка успяхме да изпълним това, което се надявахме. Неговото обръщение номер едно беше: „ Интерконектори, интерконектори, интерконектори… Това ще промени обстановката. Стойте надалеч от Южен поток и би трябвало да намалите зависимостта си от съветския газ “. Така че в този момент, назад в 2023 година, имате интерконекторите, имате първите доставки на LNG газ (втечнен естествен газ) – те не идват непосредствено в България, тъй като нямате оборудване, само че към този момент могат без проблем да идват през Гърция и през Турция посредством потреблението на тези тръбопроводи. Така че България е в отлична позиция.
Отговорът ми беше задоволително дълъг, само че вие ми зададохте съответен въпрос и той беше за идващите стъпки. Истинският отговор е: Това, което би трябвало да последва, е изследването на газа, намиращ се тук, в България.
Но вие чудесно знаете, че през 2012 година беше неразрешена опцията за изследване и рандеман на шистов газ посредством технологията хидрофракинг – единствената допустима на наша територия.
Тогава да ви попитам – за какво го не разрешиха? Какво се случи, което докара до възбраната?
Имаше всеобщи митинги.
Да, имаше няколко митинга. Това е образец за съветската интервенция на Балканите.
Виждате съветско въздействие в митингите?
Няма подозрение, че Русия е имала пръст в тези митинги и е повлияла на българския политически бранш да не бъде разрешено на „ Шеврон ” да продължат с изследванията тук. И аргументите бяха безусловно ясни. Ако България създаде личен източник на газ, това щеше да ѝ обезпечи незабавна опция да купува по-малко съветски газ. А „ Газпром “, Кремъл и Путин изрично не желаят това. Няма подозрение и за какво не са желали да се откажат от тези доходи. Трябва да са луди, с цел да се откажат от тях. Русия нямаше интерес да разреши на България да направи тези крачки. Тогава в действителност имах опция да посетя мястото на пробния бунар на „ Шеврон ” с дипломат Джеймс Уорлик. Отидохме да проверим обекта, получихме информацията, в която бяха записани някои необикновено позитивни начални усещания. „ Шеврон ” ни споделиха, че достъпът до газ е доста по-лесен, в сравнение с са очаквали в началото. Всъщност не било мъчно да се пробие до място, където може да се добива газ. Обясниха ни, че това е извънредно позитивна констатация. И това беше просто един изследователски бунар.
Обикновено се прави подобен сондаж преди да се подпише дълготраен контракт – просто с цел да се види дали е празно или е допустимо да се добива газ там. Но в България компанията достигнала до толкоз доста газ, че локална бизнесдама, която имала фабрика наоколо и нормално цистерните ѝ пътували из страната, с цел да доставят газ, се обърнала към „ Шеврон “, показала се и попитала дали има метод за закупуване на газ от пробния сондаж. От „ Шеврон ” харесали концепцията и построили малко оборудване тъкмо до проучвателния сондаж, където да се стопират цистерните. Всяка заран – стопират, зареждат, отиват в завода, фабриката употребява на ниска цена газ, придобит наоколо. Заводът си работи, българските служащи работят – това е приказен резултат за всички забъркани. Повтарям, това беше просто пробен бунар.
През януари 2012 година държавното управление реши и Народното събрание гласоподава мораториум на изследванията и добива на шистов газ – както казахте, след митингите и всичко останало. И несъмнено, Русия изигра огромна роля и другарските на Русия политически партии също бяха част от решението – всеки знае това. 6 години по-късно, през 2018, бях представител на Бюрото за енергийни запаси, тъй че механически бях представител на Държавния департамент за енергетиката по това време. Имах бизнес среща, на която участваха и „ Шеврон “, тъй че се срещнах с някои от висшите ръководители. И както си говорехме, взех решение да ги попитах дали инцидентно някой от тях не е взел участие в „ Проекта България ”. И те споделиха – да. Чувствам, че би трябвало да споделя това обръщение с хората. Тези ръководители на американската компания към момента бяха шокирани и надълбоко разочаровани 6 години по-късно. Не е да кажеш, че планът е завършил и те да са не запомнили за България. 6 години по-късно към момента се усещаха смутени от този процес, тъй като знаеха, че са можели да свършат страхотна работа тук.
Вярвате ли, че целият този план може да стартира още веднъж?
Това е отличен въпрос заради редица аргументи. Кратката версия на отговора е „ Абсолютно “. И в случай че България реши да тръгне в тази посока, имам вяра, че „ Шеврон ” ще бъде подготвена да се върне. Но би трябвало да има задоволително българи, които да желаят това. Това настрани, доста бих се радвал да видя „ Шеврон “ назад тук, само че въпросът е би ли сработило този път. Да преразказвам – може ли да се случи и осъществимо ли е? Променили ли са се изискванията от 2012 година? Да, което го прави още по-хубаво. Две неща са се трансформирали. Първо: Нарича се „ неконвенционален газ “, тъй като природният газ е в огромни „ джобове “, а за шистовия газ се сондира в скали и шисти. Не е в огромен „ джоб “ като стандартния газ. Ето за какво, с цел да се добие, би трябвало да се направи нещо със скалата, да се „ разхлаби “, с цел да може газът да излезе.
В това отношение е реализиран прогрес в две посоки от 2012 година насам. Едното от тях е техниката за сондиране. Ако сте гледали филм за Тексас, си представяте всички тези кладенци, разпръснати по целия небосвод. Има повече кладенци, в сравнение с дървета. Отдалеч наподобява като гора – гора от сондажни платформи. Е, едно от достиженията на учените е да открият по какъв начин вместо тази „ гора от сондажни платформи “ да употребяват единствено няколко от тях в дадена област или даже единствено една. Сега могат да се изпращат голям брой сондажни тръби. По-рано съществуваше ограничаване да има по една тръба в една платформа, което отпадна. Технологията е напреднала толкоз доста, че сондажът към този момент не е просто многопосочен, той е всепосочен. Сондират и, да вземем за пример, откриват находища на газ някъде на североизток... След като свредлото към този момент е в земята, то може да бъде насочвано да се движи наляво, надясно, нагоре, надолу... Може да се провира като змия по пътя на най-малкото противодействие, с цел да доближи до нужната точка. И това към този момент може да се направи с голям брой глави, движещи се в разнообразни направления от един единствен бунар. Това е голям пробив в науката. Сега няма потребност от 10 кладенци, с цел да се свърши 10 пъти повече работа.
И второ, разтворът, който се употребява, с цел да се пробие през скалата по метода на хидрофракинга, който беше обект на диспути първоначално, е усъвършенстван извънредно доста. И главната причина е, че в Съединени американски щати фракингът също срещна отпор. Но ние продължихме с него и – с цел да отговорим на повдигнатите въпроси, лабораториите – изключително основната лаборатория в Хюстън, непрестанно работиха и го подобряваха. Целта беше триенето, което се основава в шистата, да бъде сведено до абсолютния най-малко. Течностите, които се употребяват сега, са още по-безопасни за околната среда. Те даже могат да се оставят вътре и това не е проблем.
Пътувах до Хюстън, когато бях представител на Бюрото по енергетика и влязохме в лабораторията. Показаха ни не просто какво са постигнали учените, само че и какво е било в миналото. Бяха напълно почтени и открити. Основният фокус на специалистите беше по какъв начин сондажните течности да бъдат още по-безопасни и ефикасни. Те имат голям прогрес в тази област и през 2017-2018 година Съединени американски щати стартира да ползва последните научни постижения. Така, за първи път в историята, Съединени американски щати стана производител номер едно в света на необработен нефт и газ. Това в никакъв случай не се беше случвало преди – повече от Русия, повече от Саудитска Арабия. Всъщност, във връзка с производството на нефт, Съединени американски щати към момента е производител номер едно. Всичко това се дължи на напредъка, който е реализиран във фракинга. Станал е толкоз ефикасен, че главната причина, заради която успяхме да увеличим толкоз доста добива на петрол и газ е, че с напредването на технологията, се създават още веднъж кладенци, които преди този момент са били изоставени, тъй като към този момент са считани за изчерпани. С навлизането още веднъж в тези кладенци с по-модерната технология, петрол и газ стартират да се изливат отвред, тъй като са били освободени от клопката на скалите.
С всичките нови технологии и капацитета в България за елементарен достъп до газ, в този момент обстановката е даже по-добра, в сравнение с преди години. И в случай че България реши да направи това, бих споделил, че след няколко години евентуално ще станете страна-износител. Можете да влезете в позиция, в която нямате потребност да купувате газ от никого. Разбира се, търговията с газ би трябвало да продължи, само че тук има толкоз доста, че България може да бъде изцяло самостоятелна.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ