Газиантеп е дом на над 2 милиона турци, кюрди и

Газиантеп е дом на над 2 милиона турци, кюрди и сирийци. В античния град живее и дребна, само че сплотена българска общественост.

Домът на Жана е един от едва засегнатите при земетресението. Часове след 7,8 по Рихтер го намираме цялостен с другари и родственици.

„ На първо място искахме да сме дружно, каквото и да става, с моята другарка, българката. Така е малко по-лесно. Газиантеп е построен на доста огромни скали. Няма пръст, има скали и все са ни казвали, че даже да стане земетресение, няма по този начин да го усетим. И най-голямото ми усещане, което ми направи, е че нашите, старите къщи, са направени доста по-здраво от новите здания “, описа Жана Окукджу, гражданин на Газиантеп.

Първият и най-силен трус в региона Кахраманмараш е толкоз мощен, че мести целия Анадолски полуостров 3 метра на запад. Напрежението сред земните плочи се натрупва над 200 години, преди да разсъни Турция и Сирия в черното утро на 6 февруари.

Жана описа, че са спели по време на първия трус. Легнали са до леглата с ръце на главата и са чакали да свърши. На другия ден е имало още земетресения. Допълни, че ѝ се е завил свят, хората са излезли на улицата и са почнали да викат, да пищят, имало е суматоха. Един от блоковете по този начин се е разлюлял, че тя е очаквала да падне върху главите им.

Вторичните земетресения не престават – даже по време на диалога ни. Мъртвите са десетки хиляди, само че никой не може да предвижда мащаба на изгубения човешки живот.

„ Вчера един другар ми пусна едно известие, че 5 индивида са ги погребали в неговото семейство. Много хора познаваме и все от някъде чуваме, че на някого най-близкият, майка му, татко му са останали и са умряли. Това е “, показа Жана Окукджу.

Всички в радиус от 200 километра към епицентъра на земетресенията прекарват нощите на открито. А повода е забележима – както на земята, по този начин и от небето.

„ Умряхме от мраз! По две-три одеяла сме се завили обаче беше доста студено. Особено в деня на земетресението - първото и второто - сняг, дъжд, мокрим се, те се овлажнили одеялата... Хората бяха доста зле “, спомня си Жана.

Оказват дата, локация и час след първото земетресение. Следваме времева последователност и историите, които описваме. Липсващите данни, оцветени в алено, чакаме от Бети.

Други с денонощия останаха в колите си пред бензиностанциите – в очакване на гориво, с цел да тръгнат на някъде в търсене на избавление. Подслонът в село Балармуду, провинция Хатай, не доближава, а децата са изплашени, тъй като дребното налични палатки са издигнати край локалното гробище.

В радиус от 150 километра села и градове са разрушени в друга степен - сред 50 и 80% от постройките тук-там са превърнати в големи купчини бетон и тухли. Местните оповестиха, че помощта на управляващите се насочва главно към огромните градове, а хората в провинцията се почувстваха изоставени. Температурите през нощта доближиха минус 10 градуса.

След първите часове на тъга и обезсърчение, от руините постепенно започнаха да излизат и истории за избавление и вяра.

„ Бяхме аз и майка ми. Казах й: Мамо, става земетресение! А тя ми отвърна – ти си лягай и чети молебствия. Изведнъж усетих, че си ударих главата в стената. Бях измежду тухли и камъни. Видях празнота и влязох в нея. Чу се глас по-късно – къщата рухна. " Помогнете, елате, помощ! " Не виждах по какъв начин ще се спася. Съседите ни, да са живи и здрави, пристигнаха да оказват помощ. Извикаха ме по име – како Айше, како Айше “, описа Айше Мерт, гражданин на Хатай.

За да протегне ръка в помощ на потърпевшите, в дъждовната нощ към затрупаните с татко си пътува и Хале, племенница на Айше. Жената е извадена жива от родственици и съседи.

„ Беше кошмарна нощ. Беше като края на света. С доста старания аз, татко ми и брат ми влязохме и изкарахме вуйна. Ден след земетресението извадихме и тялото на баба. Загубихме и двете ми дребни братовчедки, нашите бебенца, загубихме и другата ми вуйна. Толкова е тежко в този момент, че се радваме, когато най-малко намерим тяло, когато най-малко успеем да погребем околните си “, съобщи Хале Мерт, племенница за Айше.

В първите часове след земетресението лечебните заведения в засегнатите региони са залети от големи човешки потоци. Само в първите две денонощия и половина през Университетската болница в Газиантеп минават близо 5 хиляди души – затиснати под отломките, скочили през прозорците на домовете си, ранени в произшествия по задръстените и разрушени пътища.

„ Когато къщата се срути върху мен и майка ми, не разбирах какво се случва. Всичко угасна. Брат ми взе дървени подпори и ги постави сред нас и падналите стени. Така съумя да повдигне цимента, под който лежахме.
Когато успяхме да излезем, разбрахме мащабите на нещастието, тъй като ние си мислехме, че единствено нашата къща е паднала “, описа Ергюн Халангъръ, гражданин на Пазарджък.

Ергюн и майка му прекарват 10 часа под руините. С фрактура на гръбнака и главата, той прекарва часовете си в очакване на положителни вести.

„ Майка ми сега е в интензивното поделение. От кръста надолу е премазана и лекарите се борят за живота й. Пазарджък е изцяло срутен със земята. Няма нито една здрава постройка и към момента има толкоз доста хора под останките. Много близки и родственици изгубих “, добави Ергюн.

Въпреки големите загуби, животът в Турция постепенно трябваше да продължи.

В момента се обследват прилежащите здания до разрушенията, с цел да се види дали те би трябвало да се съборят или не, и каква заплаха съставляват за популацията в Газиантеп.

В хода на избавителните интервенции обаче напрежението измежду хората се повиши. Йосуф самичък съумява да извади брат си и племенника си живи.

„ В момента към този момент работят с тежка техника, т.е. към този момент като че ли нямат желание да търсят оживели. Първия ден, когато дойдохме, до момента в който стъпвахме върху бетона, изпод чувахме гласове – не ни ходете от горната страна, тежи ни. Представете си в този момент с тази тежка техника – и оживелите към този момент ще са починали “, сподели Йосуф.

В часовете след земетресението, целият свят затаи мирис, в опит да долови звука на живота.

Цели 31 пъти група българските доброволци в епицентъра на земетресението съумяват да доближат до звука, невидима граница сред живота и гибелта. Тези 31 избавени човешки живота нямат цена.

Условията в българския лагер край Кахраманмараш са сурови - мраз, в палатки, без отопление и наряди на няколко смени - 24 часа в денонощието. Всички са доброволци, излезли в неплатен отпуск от работните си места, с цел да бъдат тук.

Въпреки студа, неналичието на сън и изключителното физическо натоварване, за тези 33-ма български мъже и дами надалеч от родината се крие в очите на локалните хора.

„ Най-трудно е погледът на хората, които те гледат, знаейки, че има някаква вяра, въпреки и дребна да откриеш техния непосредствен под срутената постройка жив. За мен персонално това е най-трудно да приема по какъв начин хората ни гледат с вяра и със сълзи същото време в очите “, показа Павел.

Отвъд разрушенията и скръбта, в руините на турските градове се родиха картини, които нашите спасители ще отнесат със себе си от изумената земя вечно.

„ Когато слязох една майка ме видя, че слизаме екипът и ме уточни на детето си - детенце, може би 3-4 годишно, колкото щерка ми. Дойде, прегърна ме за крайници и ме погледна… Няма какво да направиш. Няма по какъв начин да забравиш, такива моменти “, безапелационен е Красимир.

Различни български екипи помагаха в най-засегнатите от земетресението региони. Трагедията сплоти целия свят - хора от разнообразни националности, вярващи в друг Бог, говорещи на разнообразни езици си подадоха ръка в битката за човешки живот.

Пострадалите се пренасочват по въздух и по вода в места, като Адана и Мерсин в търсене на здравна помощ.

Последиците от най-разрушителното земетресение в Турция и Сирия за последните 100 години занапред ще се пресмятат. Ясно е едно – починалите са десетки хиляди, ранените – в пъти повече, а милиони оживели останаха без дом, издръжка и вяра, че в миналото още веднъж ще прегърнат околните си.

Но даже и в най-голямата си тъга, локалните намират сили за едно последно обръщение – към хората в България и целия свят.

„ Искам да кажа да се обичат един различен. Да не си гледат кусурите, тъй като не се знае по кое време ще ни пристигна краят на живота. И за най-малките неща да не се сърдят. Да се обичат! За мен това е най-важното - да се обичат едни други. Защото животът на земята не е толкоз дълъг, колкото си мислим, че ще е. И в случай че даже са ядосани на някой, да си простят един на различен. Това е, няма какво другo да кажа “, съобщи Жана Окукджу, гражданин на Газиантеп.

По тематиката работиха Иван Георгиев и Бесте Сабри.